Две бъдещи военни медицински сестри на стаж във ВМА се учат всеки ден, буквално
Тереза Иванова и Александра Андреева вече втори месец всеки ден са на стаж в Клиниката по пулмология на ВМА. Там идват на 1 юли като успешно завършили първи курс в специалността военна медицинска сестра във Варненския медицински университет. Очаква ги учене три години напред, през които от есента те ще усвояват и военната си специалност във Военноморското училище в града.
Защо двете момичета са избрали професионалния път на военна медицинска сестра? За Тереза, която е от Добрич, това е случайност. Не че е нямала идеи какво да учи занапред, но отговорът на въпроса дошъл „през изкуството”. Гледайки филма „Пърл Харбър”, се запитала съществува ли и у нас специалността военна медицинска сестра. И така я открива в Медицинския университет във Варна. Късметът е, че има прием точно в годината на нейното кандидатстване. За Александра от Дупница това някак се подразбирало. Защото майка ѝ работи във Военномедицинска академия и в Деня на отворените врати през миналата година се запознала с това „за какво става дума”. И самата специалност на военна медицинска сестра ѝ се сторила по-интересна, динамична и предизвикателна, както и с възможностите да се участва в мисии. Тогава решила: Това ще е –
ще работи не като „обикновена” медицинска сестра, а като военна
Нито една от тях не е мечтала за друга професия в ученическите си години, но на Тереза определено повече „са ѝ вървели” биологията и химията. Докато Александра винаги е гледала към медицината, но определено не заради професията на майка си.
И ето, вече е минала първата учебна година и в края на втория месец от стажа във ВМА естественият въпрос е за разликата между представата и реалността за професията, с която се срещат във всекидневието на обучението. А тази представа при момичетата почти се покрива: в динамичността, в интересната работа с пациентите – даже не им се тръгва от клиниката. Стажуват и в реанимацията на ВМА, а истината е, че и Тереза, и Александра „са се насочили натам”, към тази специалност в бъдеще. Там помагат, вземат кръв от пациентите. Най-предизвикателното е, че в реанимацията вниманието е насочено цялостно към пациента, не само към един орган или система. „Там научават от всичко по много”, обобщават Тереза и Александра за това какво знание им дават медицинските случаи. Те са реалисти и не забравят обаче, че след дипломирането първо ги очакват работа и трупане на опит във военните формирования.
В стажа се натрупва опит, впечатления и откритие за неща, които са „между редовете” в медицинските учебници. Като например, че се изисква
специален подход към „по-трудните” пациенти
А те са и по-чувствителни, и по-страхливи дори. Посрещат ги с реплики като „много си млада, няма да ми вземаш кръв…”. И трябва да им спечелиш доверието, да поговориш с тях, да ги успокоиш и предразположиш. Други пък, напротив, им се радват и насърчават 19-годишните момичета.
Засега времето за Тереза и Александра минава много бързо и дори четвърти курс им се струва на хоризонта. Във втори курс според тях идват по-интересни и предизвикателни предмети като хирургия, анестезиология и реанимация, инфекции. От втори курс очакват вече „да минат на военен режим”, да се обучават във военната специфика на професията на медицинската сестра. В първи курс само наблюдавали военното обучение на бъдещите военни лекари.
Питаме ги как си представят работата във военните поделения. Оказва се, че са информирани от колеги медицински сестри от първия випуск, но знаят, че е друго, когато реално стъпят на терен. И още отсега мислят и за времето след това, когато очакват и мечтаят да станат и част от екипите в клиниките на болницата, за да се развиват, както те казват – до максимум. А от първия випуск военни медицински сестри вече са служили и в мисии. На Тереза и Александра това също е мечта заради опита, който се натрупва у тях, и заради работата в многонационален екип. А иначе, „бързат” да се дипломират, за тях сериозно върви обратното броене до завършването. Момичетата твърдят, че не усещат как минава времето. Може би, защото не гледат отстрани, а сериозно събират знания и опит. Помага им и това, че вървят по този път заедно, знаят се още от изпитите. Сега са
Фото Красимир Тодоров
любопитни към опита и на военните курсанти, бъдещи военни лекари
от III и IV курс, които също са на стаж. Очакват и някой ден, защо не, да се пресекат професионалните им пътища с тях.
Поглеждат и към новото попълнение – техни бъдещи колеги. Тази година сред тях има и младеж от Батак, който ще бъде медицински брат.
На въпрос: Какво биха казали на тези, които днес са класирани за обучение в първи курс в специалност военномедицинска сестра, Александра споделя: Ще потвърдим, че са избрали уникална специалност, и ще ги подкрепим да не се отказват при първи трудности. Да търсят помощ и да споделят помежду си. А Тереза също смята, че не бива да се огъват заради предизвикателствата от избора си, защото това е една прекрасна и с бъдеще професия. И им обещава и своята подкрепа. „Ние сме с тях и ще ги подкрепяме – само да учат усилено и редовно”, обещава тя, стъпила на едногодишния си опит.
Така и не остана време да разкажат за какво мечтаят. Но те са от поколението, което просто сбъдва мечтите си.
Фото Красимир Тодоров
