Български бойни дронове на въоръжение в Близкия изток

Новата разработка на „Самел-90“ може да се използва и за разузнаване, и за нападателни удари по обекти на противника

Когато влизаме във военния завод на „Самел-90“ в Самоков, първото нещо, което ни хваща окото, е, че от вратата излиза импозантният световен мореплавател Китин Муньос, който трудно може да бъде сбъркан. Все пак има 2–3 секунди съмнения дали е той, или някоя холивудска звезда. Зетят на Симеон Сакскобургготски и съпруг на княгиня Калина живо се интересува от производството на бойни дронове в завода, а след като е видял и какви са техните възможности, е готов да стане посланик на продажбите им по света. За изпълнителния директор инж. Петър Георгиев това е по-важно от съвместните снимки, но не може да откаже кадър с прекрасната княгиня Калина.

Заводът произвежда смъртоносните дронове в цехове с имена на цветя, като годишно може да прави по 80–90 броя месечно. Изделието е кръстено SamJet и е способно да преодолява по новаторски начин заглушаването на комуникацията от земята. „Един от най-добрите ни продукти в световен мащаб са радиозаглушителите, а когато знаеш как да смущаваш противниковата комуникация, знаеш и как да преодоляваш подобни смущения“, казва изпълнителният директор на „Самел-90“ инж. Петър Георгиев.

Новият безпилотен летателен апарат (БПЛА) вече бе представен на специализирани изложения и в бойна среда на полигона „Тюлбето“. Той е в класическа форма на триъгълно крило. Разработен е в „Самел-90“, като се използват компоненти и агрегати от доставчици от цял свят. Това осигурява рентабилно и бързо производство.

Според експертите SamJet e БПЛА от следващо поколение, който излита автономно с помощта на ракетни двигатели. След като горивото свърши, се включва електродвигател, който осигурява постоянно поддържана скорост с помощта на перка, монтирана отзад на конструкцията. Дронът се движи със скорост в диапазона между 120 до 250 км/ч, а обсегът му достига до 400 км. Апаратът може да лети между 60 до 120 мин. Проектиран за високоскоростен полет и лесна употреба, като не изисква сглобяване, SamJet се управляват с помощта на обща наземна станция за управление. Тя е проектирана в типичния за „Самел-90“ индустриален стил, далеч от дизайна на обикновените лаптопи. По време на полет позицията на апарата се изобразява на картата, а операторите имат достъп до изображения от бордовата му камера, за да го използват за разузнаване или за прецизно насочване към целта.

Вторият начин на използване на дрона е цялата задача да му бъде програмирана предварително, когато става дума за разузнаване или удар по стационарен обект. Тогава операторът може да върне апарата обратно в базата, за да бъде използван повторно. Дронът е оборудван с насочена напред камера, стабилизирана по три оси, което позволява контрол на движението и увеличението за идентифициране и потвърждаване на целите по време на финалната фаза на атаката.

Подобна интеграция в реално време осигурява на военния персонал лесно използване и оперативна ефективност. Възможностите на SamJet го превръщат в значимо допълнение към нарастващия арсенал от летящи боеприпаси, като предлага повишена оперативна гъвкавост и прецизност във военното му използване. Дронът може да бъде използван и като летяща безпилотна станция за радиосмущения, която да прекъсне комуникационните връзки на противника. „Един подобен апарат, ако бъде издигнат на над 1500–2000 м, може да прекъсне цялата мобилна комуникация на голяма европейска столица например“, казват зам.-директорът на компанията Георги Йончев.

„Интересът към българския БПЛА е световен, може да се каже,че цялата армия на страна от Персийския залив е въоръжена с произведено в Самоков въоръжение за радиосмущения и предпазване от атаки с дронове“, казва инж. Георгиев.

За съжаление, заводът не е продал нито една бройка от радиозаглушители срещу дронове на Българската армия. „Ние сме номер 1 в света в разработките на радиозаглушители и в момента оборудваме огромен „Шевролет“ за един от президентите в света. С наша техника се охраняват президентите на Египет, Индия, Пакистан. В България имаме 4 продажби, и то преди години, на Националната служба за сигурност. Не може да се осигурява национална сигурност без взаимодействие между производство и армия. Всички министри са били в армията и знаят как се работеше преди: военен институт–граждански институт–завод. Тодор Тагарев работеше в институт. Стана министър, на втория ден се видяхме и говорихме за бронираните машини, на третия поръча страйкърите в САЩ“, казва инж. Петър Георгиев, който е зам.-председател на сдружението „Българска отбранителна индустрия“. – Говори се как България спечелила милиарди от износ на оръжие в Украйна, от износ на снаряди. Този дрон не се прави заради войната в Украйна, дори и да имам поръчка оттам, няма да изнеса един апарат за нито една от двете воюващи държави. Една стотинка не съм получил нито от Украйна, нито от Русия в последните 30 години. Това е моя лична философия.“

Петър Георгиев е правил всякакви опити да се опита да работи за Българската армия. През 2020 г. печели поръчка и доставя 98 бронирани машини за Съвместно командване на специалните операции. „Искахме да покажем на българското Министерство на отбраната какво можем и в договора записахме, че ще обслужваме и поддържаме машините 5 години безплатно. Дори има една сега в Косово и плащам на сервиз там да ѝ смени маслото за наша сметка. Все едно си платихме за реклама. От цялата поръчка сме на загуба“, казва Георгиев.

Така военната ни индустрия се намира в улица без изход, защото това, което е целта на една военна индустрия, на първо място е да захранва армията и отбраната и да осигурява сигурността на собствената си държава. Според Георгиев за това трябват мисъл и стратегия.