24-годишната редник Елена Николова изживява детската си мечта да е с пагони, а шефовете ѝ виждат в нея надежда за армията ни
Навремето социализмът боравеше със странни клишета. „Млад и перспективен“ беше етикет, който се лепеше за някого с добро образование, природен интелект, задължително от „добро семейство на работници или служещи“. Историята показа, че това не работи – комсомолците, на които се гласува доверие, приватизираха народните активи, а след това си купиха замъци и свръхскъпи автомобили, каквито и арабските шейхове нямат в гаражите си. Това не доведе до по-богата и силна държава.
Но пламъкът в очите на старото поколение остава жив, когато видят някой младок, който олицетворява по някакъв начин изконната мечта за умни наследници, които биха спрели разрухата, или, дай боже, продължили да градят сигурни и защитени дом и държава. С такъв жизнеутвърждаващ плам говори главният еколог на армията полковник Гено Игнатов, който е и началник на Центъра за наблюдение и контрол на радиационната, химическата, биологическата и екологичната обстановка в Съвместното командване на силите, в чието формирование в Банкя служи редник Николова. Полковникът е наясно с бъдещите планове и търси млади и компетентни хора, които да свършат работата.
„В Щутгарт се подготвя център на НАТО за наблюдение и контрол на радиационната обстановка и денонощно дава сведения в реално време. Там трябва да обучим двама души. В центъра участват 18 държави, затова трябва да дадем подготвени хора. Имат изискване обаче нивото на английски да е много високо – 4 тройки по СТАНАГ. Засега имаме едно момиче и готвим още едно момиче, казва полковник Гено Игнатов, и признава: – Бъдещето ще е женско царство, те ще командват занапред.“ Особено осезаем в армията ни е недостигът на офицери според него.
Фото авторът
Така стигаме до редник Елена Николова – момичето с 4-те тройки по английски език. Високо и здраво момиче, с големи зелени очи и енергия за цяла рота. Имаме броени минути, преди да потегли с взвода си за изпълнение на задача по химическо разузнаване и обезвреждане на химическа опасност. Тя не се чуди, у нея липсва суета, говори, докато я снимам, а не се опитва да позира. „Младите са неориентирани и се хвърлят във всичко. Затова първото нещо, което искам да научат, е, че за тях има бъдеще. Бъдеще, към което да се стремят, и погледите им винаги да бъдат фокусирани в тази цел“, казва полковник Игнатов.
Редник Николова е на 24 г. Родена е в Брезник, който освен с извиращата от недрата вода за лечение на анемия напоследък стана известен и със залежите от злато. Не знам дали Елена пие от ръждивата на цвят вода, но пък е истинско злато да видиш бликащата от нея енергия, сякаш у нея кипи ядрен реактор.
Завършва езиковата гимназия „Симеон Радев“ в Перник с френски и испански език. Паралелно изучава и английски, а високо ѝ ниво учудва виделите много армейски лингвисти. Започва да учи икономика с езиков профил в УНСС, но издържа едва 2 години и се отказва. След това отива и изучава киберсигурност във ВА „Г. С. Раковски“.
„Свързочната област ми е по-интересна, специалността ми е в отделение „Комуникационни и информационни системи“. Компютрите са бъдещето и искам да се развивам в тази област“, казва Елена. Но харесва и сегашната си роля като редник от Химическите войски: „Химиците имаме много голяма отговорност. От нас зависят страшно много неща – ние даваме яснота на всички след нас дали могат да влязат, или не в дадена зона. Важно е да сме добри в това, което вършим“.
Тя вижда, че командирите ѝ имат специално отношение към нея и я натоварват с високи очаквания и повече доверие. „Като цяло – да, опитвам се да оправдая подобни очаквания. Винаги съм се опитвала да надграждам себе си. За мен няма престой в едно положение, винаги трябва да има надграждане. Надявам се да оправдавам очакванията и се надявам наистина да имам повече поле за изява.“
„Когато завърша киберсигурност, ще има момент, в който ще трябва да избера накъде да поема, но за момента се чувствам добре в Химически войски и мисля да се реализирам тук“, казва Елена. На преден план за нея е да стане офицер – „Надявам се да се получи. Опитвам се нещата да се получат както трябва. Да сме честни, ще видим в бъдеще…“.
На нея ѝ харесва да бъде химик не само заради невидимата опасност. „Харесва ми дори това, че първи се хвърляме в боя, склонни да дадем всичко от себе си за другите. Всеки един от нас е готов да застане пред другия, за да може да спаси някого.
Макар да е само 2,5 години в армията, тя живее с мечтата си всеки ден. „Да бъда военнослужещ е мечта за мен от дете. Дядо ми беше в дивизиона в Банкя като главен старшина на рота в ракетните войски.“
„Така че се радвам, че успявам да си изживявам детските мечти, които ми носят още и още положителни емоции“, казва редник Елена Николова и разплисква грееща усмивка насред пушеците от химическото заразяване.
