Боеприпас е способен да изпълни множество мисии с редица оръжейни системи.
Американската армия тества хиперскоростен снаряд за 155-мм гаубица. Тестовете се провеждат на изпитателния полигон Юма. Оценката на резултатите от тестовете ще бъде извършена през 2025 г. Изпитанията се провеждат от Службата за стратегически способности на армията. Целта е да се създаде артилерийски боеприпас за поразяване на по-евтини цели, така че да се избегне употребата на скъпите ракети от по-висок клас за същата задача. Хиперскоростните снаряди са „с един порядък по-евтини от еквивалентните ракети“, но могат да се движат много бързо, за да достигнат целта.
В продължение на три години се изучава физиката на изстрелването на хиперскоростния снаряд от 155-мм оръдие. Тестовете са много важни, защото скоростта, която трябва да се постигне, натоварва конструкцията на оръдието по различен начин в сравнение с нормалните боеприпаси. Задачата се усложнява и от това, че трябва да се проучи и оцени възможността за автоматично зареждане, така че хиперскоростният снаряд да работи надеждно с интегрираната система за командване и контрол, която свързва всеки сензор и стрелец на бойното поле.
Хиперскоростният снаряд (Hypervelocity Projectile (HVP) е боеприпас, способен да изпълни множество мисии с редица оръжейни системи. Той притежава по-висока поразяваща способност, позволява технологичен растеж, като в същото време разходите за разработка, производство и съхранение са по-ниски.
HVP е от следващо поколение, обикновен, управляван снаряд с ниско съпротивление, способен да работи с оръжейни системи като МК-45 във флота и 155-мм гаубици в армията, както и с бъдещите електромагнитни (ЕМ) релсови оръдия. Видовете мисии зависят от оръжейната система и платформата, но те варират от военноморски надводен огън до защита от крилати и балистични ракети, борба с вражески кораби и други предизвикателства от военноморски и сухопътен характер.
Аеродинамичният дизайн, означаващ ниско въздушно съпротивление на хиперскоростния снаряд, му позволява висока скорост, маневреност и бързо достигане до целта. Тези качества, съчетани с точна електроника за насочване, дават възможност за ниски разходи при изпълнение на мисиите срещу различните заплахи и способност за адаптиране към въздушните и надводните заплахи на бъдещето.
Компактният високоскоростен дизайн изключва нуждата от ракетен двигател за разширяване на обсега на оръдието. Изстрелването на по-малки, но по-точни снаряди намалява вероятността от странични щети и осигурява по-висока безопасност на кораба, когато става дума за военноморски операции. Моряците също провеждат тестове и досега са изстреляни 20 хиперскоростни снаряда от палубното оръдие МК-45. Тези стандартни палубни оръдия работят от 40 години, но новите снаряди могат да ги превърнат в по-евтини оръжейни системи срещу заплахи от крилати ракети и по-големи безпилотни летателни апарати.
Първоначално хиперскоростният снаряд (HVP) e проектиран да бъде снаряд за електромагнитен релсотрон. Това е електромагнитно оръдие за флота, в което снарядът се плъзга по релса, движен от силно електромагнитно поле. В процеса на разработването и тестовете Военноморските сили и Пентагонът виждат в този снаряд по-голям потенциал като нов боеприпас за противоракетна отбрана, който може да се изстрелва от оръжейните системи почти с хиперзвукова скорост.
Съвременната война и касетъчните боеприпаси
Войната в Украйна върна касетъчните, наричани още „клъстерни“, боеприпаси на бойното поле. Досега се смяташе, че те имат тактическо предназначение. Но на бойното поле те имат и стратегически ефект и се използват и от двете страни на фронта. Касетъчните боеприпаси могат ефективно да покриват големи площи, което ги прави идеални за насочване срещу разпръснати или движещи се войски, транспортни и бойни средства. Двойната природа на тези боеприпаси ги прави ефективни и срещу леки бронирани машини, и срещу живата сила на противника.
Касетъчните боеприпаси са два вида – бомби, които се хвърлят от самолет, и снаряди, които се изстрелват от гаубици 155 мм. Бомбата МК-20 се доставя от самолет. Тя се отваря по време на полет и освобождава 240 суббоеприпаса, подобни на стрели или бомбички. Според украинските военни тези суббоеприпаси ще имат по-висока бронебойност от боеприпасите, които се спускат от дронове. Доставката на тези бомби все още е спорна, защото използването на касетъчни боеприпаси е много чувствителна тема в международен план. Засега в оперативните действия украинците използват американските касетъчни снаряди M864 с калибър 155 мм. Снарядът има дължина 90 см и тежи 47 кг. Суббоеприпасите в него могат да пробият броня с дебелина 60–65 мм.
Щурмовият самолет А-10 още лети, защото няма заместник
Не твърде ласкателното наименование на щурмовия американски самолет A-10 Warthog ясно говори за това, че той е проектиран да създава големи неприятности на противника. Метафорично казано, трябва да бъде „трън в задника“ на врага. А основно трябва да оказва яростна подкрепа от въздуха за своята пехота. Към него в последно време се надигат много упреци по повод на това, че е стар, от друга епоха и с други технологии. Въпреки това A-10 продължава да лети и да върши работа, защото още не е създаден достоен негов заместник.
Като основен недостатък критиците му посочват, че той не е стелт и не може да бъде стелт. Само че той не е създаден, „за да бъде невидим“, а точно за обратното. Разработен е да се забелязва веднага, да плаши и да всява смут и страх в противника, когато връхлита, стреляйки с легендарното си мощно оръдие, чийто звук раздира въздуха така, сякаш небето се разцепва. Много е вероятно животът на А-10 да бъде удължен чрез модернизация, защото засега никой като него не може да „виси“ над бойното поле, действайки на много къси дистанции, и да унищожава вражеските войскови формации с почти хирургическа прецизност благодарение на страшното си автоматично оръдие. Не е за пренебрегване и аргументът на феновете му, че А-10 е бил жизненоважен за защитата на сухопътните сили на САЩ и съюзниците във всички големи войни през последните 30 години.
