Френската кинолегенда придаде чар и мъжественост на киното на ХХ век
Вече седмица Европа и светът живеят във времето „след Ален Делон”. Неговата епоха и тази на голямото европейско кино, на бляскавите звездни актьори и големите режисьори затвори страницата си в киноисторията. Наричат го филмовата икона и френският стандарт във филмовата индустрия, но и най-красивият мъж на ХХ век. Интелигентен, с труден характер, с трудно детство, със служба на моряк и военна служба във войната в Индокитай, белязали живота му. Но и със съдбовни срещи с жени като актрисата Роми Шнайдер и велики режисьори като Висконти, Рене Клеман, Антониони, Годар, Мал и Жан-Пиер Мелвил, отворили му пътя на актьор. Подкрепен от чудовищния му чар и арогантност и създали идеал за мъжественост. И на възраст той покоряваше с харизмата си. Френският президент Макрон написа: Той беше повече от звезда, той беше френският монумент.
Осемдесет и осемгодишният Делон доживя през май 2019 г. да бъде удостоен с почетната награда „Златна палма” за цялостен принос към киното от фестивала в Кан. Месец след това той беше повален от инсулт. Години преди това беше казвал за себе си: „Мога да бъда най-добрият в най-доброто и най-добрият в най-лошото”. Обичал славата, преди да се отврати от нея. Освен актьор е успешен бизнесмен и колекционер на произведения на изкуството, часовници и оръжие, продуцент на десетки филми.
Удивителна е приликата между житейската съдба на другата икона на френското кино от 60-те и 70-те години на ХХ век – актрисата Бриджит Бардо, и тази на Делон след края на филмовата им кариера: Избрали да се отстранят от злобата на деня и с необичайната привързаност и грижа към животните. Парижанинът Делон дори поискал погребение до гробовете на кучетата си, които обичал и гледал в имението си десетки години. „Бях програмиран за успеха, но не и за щастието”, казва преди години той. Наричат го на неговите герои – Гепардът, Самураят. За работата си Делон казва: Изживявах ролите си. Никога не съм ги играл. И мечтал да изиграе Христос… Вярвал в чувството за чест, в приятелството, в уважението – всичко, което според него вече почти не съществува. Струва ми се, че сме изгубили ценностите си, и казва, че това е отговорност на държавниците. „Наистина не харесвам тази епоха и всичко, което се случва в нея.”
В интервю за сп. „Мадам Фигаро” от 2013 г. Ален Делон споделя:
– На 17 години се записвате доброволец в армията. Разпределен сте във военноморската част в Сайгон, в разгара на войната в Индокитай. Какво ви даде този опит?
– Дължа всичко на армията. Нямаше да съм това, което съм, ако не беше армията. Тя ме научи на ценностите, нужни за изграждането на един младеж, на един мъж: уважение, дисциплина, смелост…
– Мислите ли, че с премахването на задължителната военна служба френското общество се лиши от един необходим ритуал на посвещение?
– Допуснахме грешки: През 1974 г. намалихме възрастта на гражданското пълнолетие от 21 на 18 години. Днес хлапаците говорят за правата си, преди да са научили задълженията си. И премахването на задължителната военна служба, която беше полезна за много момчета. Те имаха шанса да намерят рамка, да бъдат обучени, да се сблъскат с авторитета, да придобият ценности… Не е грешка на младите, но колко са разпуснати те днес и правят каквото си искат? Какво ще стане с това поколение, което не е научено да уважава другия, мъж или жена?
– Имахте ли мъжки модел в младостта си?
– Преди армията? Никой. В армията моят модел бяха висшестоящите: командирът Колме, генералите… Исках да приличам на тях, дори и да знаех, че това е невъзможно, защото нямах нужното образование. Не бях офицер, а войник.
