Възможно ли е повторение на гражданския конфликт в страната от преди 23 години?
Намери се един опитен и умен мъж в Северна Македония, който да сложи нещата на местата им. Първият министър на външните работи на суверенна и независима Република Македония проф. Денко Малески охлади атмосферата в политическия елит в страната, като открито заяви, че вместо да страдат от факта, че шефът на ЦРУ е пропуснал Скопие в обиколката си на Западните Балкани, те, местните политици, трябва да се радват. Така написа известният интелектуалец в свой коментар в един от ноивнарските сайтове в Скопие.
Според професор Малески това означава, че ситуацията в държавата е спокойна, че преценката на ЦРУ за някакви непосредствени заплахи за стабилността и сигурността на Северна Македония е отрицателна и че във Вашингтон не виждат защо трябва да създават излишни тревоги от една визита на човек като Уйлям Бърнс. И че ако той е посетил Сараево, Белград и Прищина, това означава, че там има проблем и че тъкмо това са трите пункта на нестабилност в момента на Западните Балкани. Където днес и в непосредствено бъдеще се очаква напрежение, което превантивно трябва да бъде, как се казваше в такива случаи – профилактирано. Скопие не е между тях. Така че, радвайте се, късогледи политици, и не си късайте ризите с излишна и театрална тревога.
Това съждение на проф. Малески дойде тъкмо навреме. Защото на политическия терен
партиите от властта се опитват да събудят стари страхове
с предупрежденията, че опозиционната партия „Демократичен съюз за интеграция“(ДСИ) на Али Ахмети, която дълги години бе в управлението на държавата като коалиционен партньор на социалдемократите, била готвела дестабилизация на обществото през септември. Това се приема като проява на сръднята, че вече е извън властта. Не се казва под каква форма и с какви средства ДСИ ще дестабилизира Северна Македония и ще постави под заплаха нейната сигурност. Но пък фактът, че ДСИ произлезе от бунтовническата Армия за национално освобождение(АНО), срещу която през пролетта и лятото на 2001 г. се бореха силите на властта, е достатъчно известен, за да навява тъжни и тревожни спомени сред хората.
За първи път тази година политическите партии се събраха да отбележат 23-ата годишнина от Охридския договор, сложил край на конфликта, което пък даде основание за въпроса: как така ДСИ ще предизвика дестабилизация, когато оценява високо клаузите на Договора и държи той да бъде спазван. Затова ще кажа само това – намеците на премиера Християн Мицкоски и неговите министри и сътрудници, че щом ДСИ се заканва, то това непременно ще се прероди в „горещ“, значи, нов въоръжен конфликт, са пълни глупости и кьорфишеци.
Първо, в обществото, дори и сред албанците, няма критична маса за това. Пък и което е по-важно, такива работи започват с първата зеленина на Шар планина в края на зимата и началото на пролетта. През 2001 г. първите сигнали бяха още през февруари, когато по билото на Шар планина бяха забелязани групи въоръжени мъже в униформи, но тогавашното ръководство на МВР с министър Доста Димовска реши, че не бива да вдига паника и пусна изявление, че това са били ловци. Същинският конфликт започна в средата на март и продължи до 13 август, когато бе подписан Охридският мирен договор. Затова казвам, че сега, през септември или октомври, нищо подобно не може да се случи. А и да не забравяме, че
тогава в командването на АНО имаше кадрови военни от бившата югославска армия
които разбират от тактика и стратегия. Същите хора днес са видни политици, като дългогодишният спикер на парламента и до неотдавна технически премиер на страната Талат Джафери. Не знам как се е чувствал в маскировъчната униформа в падините на Шар планина, но в цивилните официални костюми очевидно сега му е удобно.
Второ, албанците в Северна Македония, независимо от кой семеен клан са или на коя политическа партия симпатизират, през тези 23 години от конфликта насам усетиха колко по-добре и полезно за самите тях е да присъстват в институциите на властта и по такъв начин да защитават идеята за повече колективни права на своята етническа общност. ДСИ на Али Ахмети е коалиционен партньор във властта от 2008 г. насам – първо в правителствата на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, а в последните седем години и в кабинетите на социалдемократите Зоран Заев и Димитър Ковачевски.
През цялото това време ДСИ получаваше достатъчно голямо парче от властовата торта, като дори напоследък нещата се завъртяха така, че броят на министрите албанци и македонци почти бе изравнен. Дали спечелиха повече права за албанската етническа общност? Сигурно е така. Само да споменем изрявняването на албанския с македонския език при ползването му в държавната администрация, а определянето на Талат Джафери като служебен премиер беше отпразнувано с шампанско като връх в претенциите за властта на най-високо равнище в държавата. Има и много други примери, но пък и днешните обвинения на Мицкоски и неговите министри за дълбока корупция от страна на хората на ДСИ в управлението, също имат основание. Няма какво да се крие – и албанците се научиха да се чувстват комфортно във властта, да я консумират с пълни шепи и веднъж влезли, трудно да се разделят с нея.
Ще добавя и още нещо – това албанците в държавата да търсят повече колективни права с участие в институциите беше една от идеите на Арбен Джафери още когато той бе начело на Демократичната партия на албанците в края на 90-те години на миналия век. Тогава той застъпваше своята политическа теза за „консенсуална демокрация“. Писали сме за нея неведнъж, защото тя даваше възможност чрез диалог и съгласие да се решават въпросите за правата на етническите общности вътре в институциите на властта. Македонските политици обаче не можаха да преодолеят вродения си рефлекс да се страхуват от това да „пуснат“ повече албанци в управлението на държавата. Така се стигна до 2001 г., когато със силата на оръжието в Охридския договор бяха записани квоти за етническите общности в администрацията. Оттогава до днес това е правило, което всички партии на албанците в Северна Македония стриктно контролират.
Трето, и съседно Косово, което през 2001 г. осигуряваше логистиката на АНО, не е същото, дори бих казал, че е коренно различно. Премиерът Албин Курти успя с политически средства и със силата на изборната бюлетина да замени във властта всички онези командири от Армията за освобождение на Косово(АОК), някои от тях истински партизански легенди с последвала плътна политическа биография, като Хашим Тачи, да речем. И до днес доста хора в Северна Македония идентифицират АНО и произлязлата от тях ДСИ с АОК на Тачи и другите, чиято абревиатура на албански звучи като „УЧК“.
Вече се приема за нормално и от двете страни на границата – и в Косово, и в Северна Македония, на публични прояви да се скандира едно и също: „УЧК“ – знак, за връзката между двете бунтовнически организации. Хашим Тачи и неговите командири са вече в Хага с обвинения за престъпления срещу човечеството. Цялостната политическа атмосфера в Косово вече е друга, теренът на сътрудничеството с партиите на албанците от страна на Албин Курти е различен. Още повече, че тъкмо партиите, които от Прищина подкрепят сега, са в управлението на страната като коалиционни партньори на Християн Мицкоски, а Ахмети и неговата ДСИ, въпреки по-големия брой на депутатите в парламента, отиде в опозиция. С това
и последният бунтовнически лидер в Северна Македония и в района вече е извън властта
Е, още не е извикан в Съда в Хага да свидетелства или да бъде обвинен, но какво пък – и за това има време. Та, казвам, че никак не си представям Али Ахмети или Талат Джафери отново да облекат маскировъчните униформи и да повторят 2001 г. Но пък в тактиката на Мицкоски те са достатъчно удобни фигури да всяват страх, макар и чрез все по-избледняващия спомен за пролетта и лятото на онази тревожна за целия регион година.
