Игор ФЕДИК
Защо за разлика от България, кремълската пропаганда трудно може да пробие в Румъния.
За разлика от България, съседна Румъния няма силни исторически, културни или икономически връзки с Русия. Там няма руско малцинство, нито руски телевизионни канали, а самите румънци не говорят руски. Въпреки това Москва все още се опитва да влезе в главите на румънците и да посее там семената на „руския свят“.
От желанието да бъдем приятели до заплахите
Руската пропаганда в Румъния има своя интересна история. След разпадането на комунистическия блок Москва се стараеше известно време да покаже, че е приятел на Букурещ. И като истинска „приятелка“ по всякакъв начин се опита да го откаже от участие във „вредните“ за него съюзи – ЕС и НАТО. Приказките за руско-румънска дружба обаче не допаднаха особено на румънците, тъй като те добре осъзнаваха истинската същност на отношенията между Букурещ и Москва в периодите, когато историческите им пътища са се пресичали.
След като Румъния стана член на НАТО и ЕС, руската пропаганда промени основната си линия и започна да изтъква на румънците, че са станали колония на Запада. „Те вече не казваха: „Ние сме ваши приятели“. Не. Започнаха да ни казват, че това, че сме в НАТО и ЕС, ни прави колония на Запада, че сме загубили своя суверенитет, нашата роля на лидер в Европа, която имахме при Чаушеску“, казва Разван Мунтеану, автор и водещ на предаването Check Media на B1TV.
С течение на времето руската пропаганда в Румъния, както и в други европейски страни, ставаше все по-агресивна, като основната част от нейните наративи беше посветена на Украйна. С началото на широкомащабната руска агресия от 24 февруари 2022 г., румънското информационно пространство бе подложено на тежка бомбардировка от руската пропаганда, която трябваше да изпълни няколко важни задачи за Кремъл.
Първо, Москва трябваше да „обясни“ на румънците защо нейните войски нахлуха на територията на една суверенна държава. „Опитаха се да ни наложат мнението, че в Украйна се готви геноцид срещу етническите руснаци и говорещите руски език. Затова, за да ги защитим, беше решено да се проведе специална операция срещу Украйна – както беше през 1992 г. в Приднестровието. Това бе посланието на Москва“, отбелязва румънският журналист, водещ на предаването „Извънредни фалшиви новини“ по канала TVR Мариан Войку.
Второ, за Москва беше и остава важно да спре или намали всякаква подкрепа за Украйна от страна на Букурещ. Един от любимите начини за постигане на това е използването на „миролюбиви“ наративи и мантри за братски православни народи от руската пропаганда. „Казват ни, че не е редно православните братя украинци и руснаци да се избиват помежду си. Ето защо това трябва да се спре. Как да спра? „Спрете да давате оръжия на Украйна“, пояснява Марин Герман, кандидат по политически науки, директор на Института за политически изследвания и социален капитал.
Разбира се, заедно с „миролюбивите“ послания, руската пропагандата трябваше едновременно да разпространява наративи, предназначени да посеят страх и паника в румънското общество: те казват, че ако сте част от НАТО и все още подкрепяте Украйна, тогава имате реална перспектива за военна конфронтация с Русия.
Баснята за «православното единство»
Впрочем, Москва вижда темата за общата православна вяра с румънците като своеобразен мост, през който нейните пропагандни наративи да достигат по-добре до местната публика. Те казват, че след като румънците също са православни като руснаците, трябва да ги разбират и отношенията между двата народа трябва да бъдат приятелски. Въпреки това, колкото и да се стараят московските пропагандисти, румънците вече имат собствено, формирано през годините отношение към Русия и към руското „приятелство“. „Румънците не са русофоби, но винаги са нащрек спрямо руснаците. След последните 200 години история вече сме ги проучили добре. В румънския манталитет е добре вкоренено, че руснаците ни окупираха, изнасилваха жените ни, крадяха ни и т.н.“, казва Мариан Войку. „Средният румънец всъщност не разбира концепцията за информационна война, но знае добре какво е руско приятелство“, добавя Разван Мунтеану.
Струва си да се отбележи, че проруските пропагандни разкази невинаги се разпространяват от Москва или от местни проруски елементи. Техните създатели и разпространители доста често са румънски националисти и техни поддръжници, които може и да смятат Русия за агресор и в същото време говорят неща, които пасват добре на пропагандната линия на Кремъл. „В нашата страна да си националист и да си проруски са две различни неща. Погледнете румънската история. Основните ни крайнодесни лидери винаги ще бъдат крайнодесни, но антируски. Сега те искат повече суверенитет за Румъния в Европейския съюз. И Русия харесва това. Казват, че Украйна трябва да върне румънските исторически земи. И това също е добре и за Русия. Следователно, Румъния може да бъде антируски настроена, но да поддържа някои руски наративи“, обяснява Разван Мунтяну.
Канали за разпространение
Основният рупор на руската пропаганда в Румъния е руското посолство и новофункциониращият Руски дом в Букурещ, а основните им инструменти са страниците в социалните мрежи. Що се отнася до местните ретранслатори на кремълски наративи, най-видната фигура сред тях е бившият сенатор от румънския парламент, а сега евродепутат Диана Шошоака. Тя често посещаваше руското посолство в Букурещ и редовно беше цитирана в руската преса. Друг виден политически актьор, разпространяващ прокремълски наративи, е крайнодясната партия AUR, известна със своята националистическа идеология и популистка реторика, която често отразява руската пропаганда. Един от нейните лидери, Джордже Симион, публично осъжда руската агресия срещу Украйна и се застъпва за прекратяване на войната. Но в същото време изявленията му за историческите граници на Румъния и „неестествените държави“ изненадващо съвпадат с посланията, идващи от Кремъл.
Освен това разпространители на полезни за Кремъл наративи в Румъния са местни маргинални журналисти, които не са успели да се реализират в сериозни редакции в Букурещ, или хора, които не са намерили мястото си в политическите партии, както и различни блогъри, които си правят шумна агресивна реклама или бивши антиваксъри, които днес „странно“ станаха пацифисти. Основната аудитория, която консумира подобни «информационни» продукти, е не много образованата част от румънското общество, която разбира малко от политика и международни отношения и искрено вярва на това, което им се казва и показва във Фейсбук, TikTok или Телеграм.
Противодействието и неговата ефективност
Румъния се опитва да противодейства на руското вредно информационно влияние както на държавно, така и на недържавно ниво. Дори по време на пандемията Ковид-19 множество проруски сайтове бяха блокирани в страната. В края на февруари 2022 г. Румъния се присъедини към решението на Европейския съюз и блокира дейността на руските медии RT (ребрандираната Russia Today) и Sputnik на своя територия. Година по-късно румънските власти затвориха т. нар. „Руски дом“ в Букурещ поради постоянни опити за „хибридни атаки и дезинформация чрез селективно представяне и умишлено манипулиране на реалността“. Въпреки че, както казва Разван Мунтяну, ползите от дейността на „Руския дом“ бяха доста съмнителни, тъй като събитията, които провеждаше, обикновено събираха „по 10-12 румънци – предимно възрастни хора, плюс 4-5 руски дипломати“.
Както и в България, основната тежест на борбата с руската пропаганда в Румъния все още се носи от неправителствения сектор. Страната стартира и управлява проекти като програмата Breaking Fake News или Check Media на популярни местни телевизионни канали, уебсайтът Veridica, фокусиран върху наблюдението, анализирането и развенчаването на дезинформация и манипулация в Централна и Източна Европа, седмичният бюлетин Misreport, обобщаващ най-актуалните лъжливи разкази и други.
Ефективността на противодействието на пропагандата се повишава значително, ако има координация на правителствения и неправителствения сектор в този процес. Но засега в Румъния тази координация не е на нивото, което биха искали да видят онези, които прочистват информационното пространство на страната от вредното руско влияние. В същото време, като се има предвид, че Русия и всичко свързано с нея е непопулярно в румънското общество, това не е такъв проблем, както в България, където руските наративи резонират сред голяма част от местното население.
