Марк Стасиновски
Украинците си връщат увереността, че все още могат да печелят победи.
През изминалите 3 седмици украинската армия навлезе в Русия, проби граничните защитни линии, взе стотици военнопленници и превзе почти двойно повече територия, отколкото руската армия за цялата 2023 г. Разбира се, в тази война на изтощение завзета територията не е най-точната мярка за измерване на успеха, но чрез Курската операция украинците постигнаха няколко много важни неща:
На първо място украинците извоюваха голяма победа, която им бе отчайващо нужна след провала на тяхната офанзива през лятото на 2023 г. Последвалите месеци отбранителни сражения и бавни загуби на градове деморализираха украинския народ, а Западът постави под съмнение способността на Украйна да спечели войната. С това настъпление украинците си върнаха увереността, че все още могат да печелят победи.
Руснаците бяха изнендани – явно
оперативна и стратегическа изненада
все още са възможни с правилна подготовка, дори в толкова прозрачно бойно поле, пълно с разузнавателни дронове. За разлика от миналата година сега украинците се представят успешно, интегрирайки различни бойни средства и способи – дронове, артилерия, заглушаване на честоти и бързи настъпления с механизирани бригади.
Украинската страна разкрива много малко информация за операцията в Курска област. Затова черпим сведения от външни източници – чужди разузнавания, руските военни блогъри и влогъри и, разбира се – руското министерство на отбраната, което през първата седмица твърдеше, че всичко е под контрол и украинците са разбити на границата.
2024 е най-тежката година за Украйна – икономиката на стрната е изтощена от постоянни ракетни удари по енергийната и гражданска инфраструктура, а на бойното поле украинците са в отбрана. Темповете на руското напредване бяха бавни, а загубите огромни – според руски военни влогъри само около Авдийвка настъпващата армия е загубила 16 хиляди души, толкова колкото в Афганистан за 5 години. Според някои данни средно на ден руснаците дават около 1000 души убити и ранени. Но това бавно настъпление на руската армия доведе до смяна в публичната нагласа за войната. Украинците започнаха да губят вяра, че ще спечелят войната.
Пробивът в Курска област показа, че украинската армия не е изтощена сила на ръба на оцеляването, а е боеспособна и все още може да постига победи. От друга страна, Русия претърпя поредно унижение, като допусна войната на своя територия.
Съвременното бойно поле е прозрачно.
Никога до сега не е имало достъп до толкова много разузнавателни източници – евтини цивилни дронове, военни дронове, сателитни снимки и др. Въпреки това украинците постигнаха изненада, не само на тактическо, а и на оперативно и дори стратегическо ниво. Как стана възможно това? Благодарение на комбинация от секретно планиране и разполагане, сложна игра на блъфове и, разбира се, поемане на голяма доза риск.
Офанзивата е била планирана в много голяма секретност, като само командирите са знаели седмици преди това, а войниците са узнали какво им предстои само ден преди настъплението. САЩ и европейските съюзници на Украйна също отричат да са били информирани. Според руските военни влогъри украинците умело са успели да замаскират разполагането и не са провокирали по-голям интерес от страна на руското разузнаване.
Един от ключовите елементи е бил манипулирането на информационната среда. След руското нападение в Харковска област, редица украински политици и военни започнаха да говорят за струпване на руски войски в Курска област с цел предстояща атака срещу Сумска област. Тези коментари явно са били правени съзнателно, за да убедят руското командване,че разполагането на сили в Суми е с цел отбрана. Друг елемент от тази игра е съставът на силите – в офанзивата участват редица от най-елитните украински бригади, но много от тях доскоро бяха в тила за възстановяване. Руските военни влогъри твърдят, че известно концентриране на сили е било засечено, но командването е сметнало, че украинците разполагат все още невъзстановени сили в региона, за да се пазят от евентуалната атака. Друго, за което руските влогъри говорят, е, че явно 8-12 часа преди нападението украинците мълниеносно са концентрирали много по-големи сили.
Всички тези фактори най-вероятно
са заблудили руското командване
да не очаква атака в такъв размер. В момента Русия залага всичко на настъплението в Донбас и се нуждае от всичките си сили концентрирани именно там. Това е оставило отговорността за пазенето на границата в Курск в ръцете на ФСБ, вътрешните войски, ВВС, наборни военнослужещи и и т. нар. тик-ток чеченци на Рамазан Кадиров, които според руските телеграм канали са се изтеглили от границата веднага след началото на атаката.
Според руските военни влогъри в началото на атаката украинците са постигнали почти пълно надмощие в радиоелектронния спектър и са използвали изключително голям брой дронове, които този път са били нагласени да работят на неизползвани досега честоти и така руското радио заглушаване е било осуетено. За капак украинците са намерили и заглушили изключително добре руските честоти с което за първите ден-два почти са елиминирали руските дронове от картинката. Успоредно с това прецизен огън от системите „Хаймарс“ и други артилерийски установки е спомогнал за унищожаване на ключови руски позиции и концентрации на сили. Това пълно доминиране е продлъжило около два дни преди руснаците да започнат да се съвземат, но е дало достатъчно време на механиизраните украински бригади да нахлуят на 40 км фронт и да пробият двете линии от тежки укрепления, построени от Русия. Настъплението е координирано с редица удари по руски летища в региона с цел да бъдат унищожени самолети и складове с муниции.
Украинците са успели да презвамат административния център гр. Суджа и заедно с него множество села, укрепления, оборудване и голям брой военнопленници. В отговор руското командване е насочило хеликоптери и резерви към Курск, но дълбокото проникване е причинило хаос, в който няколко колони подкрепления са били ударени в хода на придвижването им. Потвърдено е за три свалени щурмови хеликоптера. Освен това украинците използват широко прецизни оръжия срещу руска артилерия, пристигаща в региона.
Настъпващата в Курска област украинска армия също търпи загуби – след първата седмица на абсолютен хаос, руските войски се съвземат и започват да спират напредването на противника. Освен това Русия започна да използва широко ракети „Искандер“ в опит да притъпи настъплението и засега има кадри за някои доста големи украински загуби – 2 системи „Хаймарс“ и една „Пейтриът“.
Въпреки това по всичко личи, че Украйна все още има инициативата в Курска област – руснаците не са предприели контраатаки и според руски влогъри украинците удрят всякакви съсредоточения с цел да предотвратят евентуална контраатака. Освен това на север от Суджа украинските ВВС удариха и срутиха и трите моста над река Сейм с което изолираха около 2-3 хиляди руснаци в зоната между границата и реката. Напълно възможно е руските сили да предприемат отстъпление от там с което украинците да разширят зоната си на контрол с още 50 километра.
Един от успешните способи, с които Русия забавя помощта за Украйна, са постоянните заплахи, че всякаква доставка на по-сериозно далекобойно въоръжение ще доведе до страшен руски отговор, включително ядрена война. Първо такива заплахи имаше при предоставянето на артилерия, после – на танкове, след това на самолети и също така за в случай на ползването на западни оръжия в Крим и Русия. Заплахите имаха реален ефект и накараха някои западни държави (вкл. Германия и САЩ) да вземат твърде бавно решенията за доставки на нови оръжия и помощ.
Този път
украинците решиха да поемат риск
и да направят немислимото – да навлязат в самата Русия, използвайки западно оборудване и оръжия без предварително да питат западните държави. И вещаният апокалиптичен отговор от страна на Москва така и не последва. Кремъл по-скоро се опита да омаловажи кризата в Курска област.
И след украинското нахлуване в Курска област в Русия не се говори за мащабна мобилизация. Путин обяви действията в нападнатия регион за „контратерористична операция“ и се старае да не дава голяма гласност на събитията, които се разиграват там. Това замитане под килима дава пореден сигнал на съюзниците на Украйна, че не трябва да вземат насериозно руските заплахи.
