Фото авторът и личен архив
На 46 години Николай Арабов стана лейтенант и продължава службата си в СКСО
През 1996 г. Николай Арабов завършва гимназия в родния си Ивайловград и кандидатства за курсант във Висшето общовойсково училище „Васил Левски“ във Велико Търново. Израснал е в град, в който е имало няколко военни формирования. Покрай къщата са минавали тежките военни машини и ги е наблюдавал с детско удивление. Желанието му да стане военнослужещ се е подсилвало от разказите на дядо му Никола Арабов, фронтовак от Втората световна война.
„Имах
отлична диплома
от гимназия „Христо Ботев“ и се подготвях за приемните изпити по физическа подготовка във военното училище. По време на тренировките получих контузия, която доста ме смути, тъй като конкуренцията беше изключително голяма. По спомени, мисля, че кандидатите за курсанти бяхме около 2000 за 500 места, съотношение 4:1. На изпита по математика даже „помогнах“ на мой приятел да реши една задача. Но…на следващия ден при резултатите се получи куриозна ситуация – той имаше положителна оценка, а мен ме скъсаха. Бях много натъжен, много разочарован, защото за мен изпитите приключиха. Щях много да огорча и моя дядо Никола“, връща се във времето, когато е бил на 18 години Николай Арабов.
Но когато е излизал натъжен през КПП-юг на Висшето военно училище е видял обява. Разбрал е, че Средното
сержантско училище
във Велико Търново набира кандидати. И той, заедно с почти всички, които не са си взели изпитите за курсанти, отново кандидатства, този път за сержант. Пак е имало отпаднали. Но Николай е нямал проблеми и изкарва двегодишен курс в Средното сержантско училище. Завършва го през 1998 г. със специалност „Свързочни войски“ – радиотелеграфисти. Втори по успех е от 116 випускници и е разпределен в 68-а бригада „Специални сили“, сега Съвместно командване на специалните операции (СКСО).
Назначен е като младши сержант на длъжност старши радиотелеграфист в приемна свързочна машина. Мислел е отново да кандидатства в училището във Велико Търново, но по онова време са провеждани много реформи в Българската армия. Тогава випускници на Висшите военни училища са напускали армията и дори лейтенанти са ставали редници. А за задочна форма за обучение дълго време не се е говорило.
„Но сякаш съдбата ми се е усмихна и ме побутна. Реших поне да завърша, като
студент в НВУ „Васил Левски“
и да стана висшист. Беше вече 2017 г. Издържах кандидатстудентските изпити. Исках да уча в „Национална сигурност“, в която държавната поръчка беше за 7-8 места. Бях първа резерва, но не изчаках по-нататъшното развитие и вторият ми избор беше „Защита на населението и инфраструктурата“, а тя е цивилната специалност на курсантите от инженерните и химическите войски. Преминах на индивидуален план, защото още през първата година имах отличен успех. Завърших предсрочно специалността през 2020 г. и продължих да бъда сержант в Специалните сили. През 2022 г. изкарах и
магистратура
„Национална и регионална сигурност“, разказва Николай Арабов.
Но още като студент в НВУ е видял, че вече има хора, които се обучават задочно за лейтенанти. Веднага е проявил интерес и е решил да кандидатства. Но е станало ясно, че според наредбите, е имало изискване за възраст до 40 години при задочната форма на обучение.
Все пак съдбата не е забравила мечтата на Николай Арабов. Той е дочакал да бъде обявен курс за професионална квалификация по военно дело. Отговарял е на всички изисквания – кандидатите за тази програма е трябвало да имат осигурени места за длъжности, на които да се завърнат да служат като офицери, трябвало е да са завършили сержантско училище или Професионален сержантски колеж и да имат специалност, която да отговаря на такава, като на курсантите. Николай е бил със специалност „Защита на населението и инфраструктурата“, а в СКСО се е пазило вакантно място за командир на взвод за ЯХБЗиЕ.
Постъпил е в курса през 2023 г., две седмици след приема на курсантите. Изкарал е два семестъра редовно обучение, точно по специалността. Завършил е през тази година на 27 юли –
випуск „Цар Симеон Велики“
заедно с още шестима, които преди това са били на длъжности, като главни сержанти на роти и на батальони. Курсът е една година – два семестъра, редовно обучение и точно по специалността.
„През службата ми съм заемал длъжностите – старши радиотелеграфист, командир на отделение, командир на екипаж и заместник-командир на взвод. Осигурявал съм свръзка на Командването със старшата инстанция. И за толкова години нямам провалено занятие, винаги отговорно съм изпълнявал поставените задачи“, изброява лейтенант Николай Арабов.
В дейността си като
командир на взвод
за ЯХБЗиЕ в щабна рота той разчита на дългогодишния си опит в Специалните сили. Продължава да поддържа и физическата си подготовка. Така например, на приемните изпити за изкарания вече курс е финиширал на 1000 м за 3 минути и 43 секунди. И когато си е казал възрастта е предизвикал истинско удивление.
Дали има хоби, на което да е верен? Малко се натъжава след този въпрос, тъй като се е запалил по фотографията от своя дядо Никола, вече покойник, който му е подарил фотоапарат. И не е могъл да види осъществена мечтата на своя внук да стане офицер. Гордост на лейтенант Арабов са двете му деца – Станислава на 18 години и син Никола на 7 години.
Командирът на взвод подчертава, че не само не е заобиколил системата, а е постигнал мечтата си по възможно най-трудния начин – две години сержантско училище, четири години обучение в специалност „Защита на населението и инфраструктурата“, една година магистратура „Национална и регионална сигурност“ и една година курс за професионална квалификация по военно дело. А и като сержант е останал верен на Специалните сили, не е потърсил по-лека служба. Но пък и Специалните сили са му дали шанс да осъществи своята дългогодишна мечта.
