Историята на моторния кораб „Рила“ започва на 25 януари 1941 г., когато собственикът на търговското дружество „Крум Горчев и Сие“ (мореплавателно и търговско предприятие в Бургас) изпраща писмо до началника на Държавната корабостроителница – Варна, в което се казва: „Молим да ни се построи при поверената Ви корабостроителница с наш материал един железен корпус за моторен кораб за превоз на зърнени храни, каменни въглища, дървен строителен материал и други подобни евтини стоки, за плаване в Черно море, на който ще сложим допълнително един дизел-мотор от 100-150 конски сили, с една перка, с два странични кила и следните размери: дължина – 28-30 метра, ширина – 6,50 до 6,80 метра, които размери можете да коригирате според Вашите разбирания. Корабът не желаем да бъде острокилен, а полукилов. При построяването на корпуса ще имаме наш наблюдател. При всяко поискване ще Ви внасяме съответните суми за изплащане на изработените надници съгласно правилника Ви. Молим да ни съобщите, кога да Ви изпратим ъгловите железа и ламарините, а също така кога и какъв депозит да Ви внесем“.
Тази сериозна оферта много скоро е подкрепена с разрешения от Министерския съвет (5 март 1941 г.) и от Дирекцията на водните съобщения, удостоверения от Бургаския областен съд и Бургаския държавен бирник, и свидетелство от Българската земеделска и кооперативна банка (БЗКБ) – кредитор на строителството на кораба. Нещо повече, бъдещият кораб „Рила“ става обект на основната дейност на дъщерната фирма Параходно акционерно дружество „Рила“, а фирмата-майка поръчва втори кораб на Държавната корабостроителница, който получава името „Пирин“.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и Държавната корабостроителница – Варна, става основен изпълнител на най-важната германска военна поръчка: строителството на десетки десантни и други военни кораби. Логично е да се очаква, че една частна поръчка в тези условия ще „зацикли“. Но това не се случва.
В писмо до началника на корабостроителницата Крум Горчев посочва: „При това се възползваме от случая да Ви изкажем нашите възхищения от добрия ред на службите в поверената Ви корабостроителница“… Всичко това намира своето обяснение в следващата страница от историята на „Рила“. След като приключват ходовите изпитания на новопостроения кораб, той е взет под наем от германските военноморски власти у нас.
Въпросът за взетите под наем от германците, както и за закупените от тях български плавателни съдове по време на Втората световна война, не е достатъчно проучван. Аргумент в полза на това, че „Рила“ е взет под наем, е документът от 2 януари 1943 г. – писмо от БЗКБ до Пристанищно управление – Варна: „Параходното акционерно дружество „Рила“ … изплати напълно заема си към клона ни. Молим да бъде вдигната възбраната, тежаща върху кораба „Рила“, вписана … в книгата за корабите в постройка“. Следователно, през цялата 1942 г. корабособственикът е получавал достатъчно големи суми от наема, за да изплати заема си към банката.
В изследванията до 1989 г. лаконично се съобщаваше, че „Рила“ е иззет от германците, а след изтеглянето на германците през август 1944 г. корабът е взет като плячка от съветското военно командване. Но тъй като е частна собственост, през 1945 г. е върнат във Варна. След 1989 г. стана известно това, което във фундаменталното си изследване „Chronik des Seekrieges 1939-1945“ проф. Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен отбелязват: „На 28 октомври 1943 г. преследвачът на подводници UJ-117/ „Рила“ (с немски екипаж – бел. авт.) потопява съветската подводница „А-3“ с командир капитан ІІІ ранг Цуриков край Евпатория“. Това, разбира се, става ясно и на руски изследователи, които бързат да опровергаят този факт и лансират версията, че съветската подводница „вероятно е потопена след натъкване на плаваща мина в периода 28 октомври – 3 ноември 1943 г.“ И допълват, че корпусът на подводницата и до сега не е открит на морското дъно. Но в официална публикация, съставена от разсекретени архиви, през 2010 г. Русия все пак посочва за дата на гибелта на „А-3“ 28 октомври 1943 г.
Но в публикациите на руски историци се съдържа важната информация, че UJ-117/„Рила“ е „кораб-капан“. И това е вярно. „Рила“ е бавноходен кораб, с форма и конструкция на корпуса, която е предназначена за приемане на максимално количество товар, а не за развиване на високи скорости. Корабите-капани за борба с подводници се появяват през Първата световна война. Те са на пръв поглед беззащитни търговски кораби, които изглеждат лесна плячка за всяка подводница. Но на борда им внимателно са замаскирани различни въоръжения, които влизат в действие при приближаването на подводницата. Като цитира публикация на Военноморското разузнаване на САЩ от 1948 г., изследователят Петър Даскалов също посочва, че „Рила“ е преустроен като кораб-капан.
В регистрите на Пристанищното управление във Варна „Рила“ е записан със следните характеристики: дължина 32 метра, широчината 6,80 метра, газене при пълен товар – 3,20 метра (дедуейт 360 тона). С тези данни, вече като търговски кораб „Рила“ започва каботажно плаване край българското Черноморие под командването на капитан далечно плаване Константин Михайлов Костюченко (български гражданин от 1924 г.). През 1947 г. капитан Михайлов е несправедливо наклеветен за участие в афери на корабособствениците и е въдворен в концлагера Куциян. Освободен е през май 1948 г. и месец след това умира. Под „афери на корабособствениците“ може да става въпрос за опит за прикриване на договора за наем с германците – по това време доносници не са липсвали.
През 1948 г. „Рила“ е национализиран и включен в състава на Параходство „Български морски флот“. „Рила“ е сред първите кораби на БМФ, които плават по Средиземноморската и Близкоизточната линия. През 1962 г. „Рила“ е изведен от състава на БМФ, преоборудван е като плаваща работилница и под името „Атия“ е предаден на Морската учебна школа. В края на 1991 г. започват да се водят преговори за предаването на „Атия” на Военноморския музей с цел преоборудването му като плаваща експозиция, но проектът не е осъществен. По време на буря изоставеният без екипаж плавателен съд потъва в района на Варненската корабостроителница. Изваден е през 2011 г. и е продаден за скрап.
