Автор: Радослва Везирев
Друга група селища са свързани с имената на офицери, командващи различни войскови единици по време на тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на Добрич (5-7 септември 1916 г.), останали в историята като „Добричка епопея“. Двама от тях намират гибелта си по време на тези сражения – подполковникът от Генералния щаб Панайот Минков и подполковник Димитър Чолаков, за което те са посмъртно произведени в по-висше офицерско звание. Подполковник Минков – командващ 8-и пехотен Приморски полк е тежко ранен от шрапнел на 6 септември и умира по-късно от раните си. Подполковник Чолаков е дружинен командир в 35-и пехотен Врачански полк. Неговата дружина дава най-много загуби в боевете при Добрич, по време на които излизат от строя всички офицери, бидейки убити или ранени. На неговото име през 1942 г. е кръстено с. Кайбулар в силистренската община Кайнарджа, което обаче е твърде отдалечено от мястото на гибелта му.
С Добричката епопея са свързани още няколко топонима в областта. Освен споменатото вече с. Генерал Кантарджиево в община Аксаково (преименувано в чест на генерал-майор Тодор Кантарджиев – началник на Варненските войски, а по-късно командир на Сборната пехотна дивизия), тук могат да бъдат посочени селата Генерал Колево и Полковник Иваново в община Добричка, както и Полковник Таслаково и Полковник Ламбриново в Силистренска област, назовани съответно на командирите на 35-и пехотен Врачански полк и 53-и пехотен резервен полк. Последните две селища обаче са разположени в район от Силистренска област, където двамата офицери не са участвали в сражения. Твърде интересен е случаят с името на с. Полковник Иваново, което през 1949 г. получава за свой патрон комунистическия функционер Георги Сотиров. Едва след демократичните промени в страната неговите жители през 1993 г. подписват петиция до президента Желю Желев, чрез която успяват да възстановят историческото наименование на родното си място.
