Само повишаването на заплатите не заменя целия комплекс от грижи за хората в отбраната, казва зам.-председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание полковник о.р. Александър Александров
– Г-н Александров, как в мандата си парламентът подкрепи политиката ни по отбрана и военнослужещите в Българската армия?
– Петдесетото Народно събрание (НС) дотук прие няколко важни закона и решения за отбраната на страната и развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили (ВС) и Българската армия (БА). Това са законите за ратифициране на договора за придобиване на боеприпаси за бронираните машини „Страйкър”, на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната ни и това на Румъния относно изграждането на Щаба на регионалното компонентно командване на специални операции, Закона за ратифициране на Меморандума за разбирателство между България и Турция относно презграничните операции за охрана на въздушното пространство, Решенията за приемане на Проекта за инвестиционен разход за придобиване на зенитно-ракетните комплекси със среден радиус „IRIS-Т” и на инвестиционния разход за придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници към проекта за придобиване на многофункционалните патрулни кораби за ВМС. Това показва, че политическите сили в НС разбират колко важно e единодействието по въпросите на отбраната и отбранителната ни политика при разломните геополитически сътресения. И колко важно е убеждението, че способностите на страната за отбрана са ключов фактор за отстояване на националните интереси, защитата на суверенитета и териториалната цялост. Парламентът осигури това, което служебният кабинет и министърът на отбраната поискаха с ясното съзнание за необходимостта от ускоряване на изпълнението на основните проекти за модернизация и превъоръжаване в армията.
– В какви насоки очаквате промени след успешното приключване на Стратегическия преглед на отбранителната политика?
– Стратегическият преглед на отбранителната политика беше заложен като периодичен преглед на отбраната. Той трябваше да даде отговорите по развитието на отбранителните ни способности като страна-домакин при разполагане на съюзнически сили на българска територия, както и развитието на отбранително-технологичната и индустриална база у нас. Изискваше се да се създадат и съответни работни групи по отбранителната политика, отбранителните способности и структурата на ВС, хората в отбраната, прегледа на отбранителната аквизиция и усъвършенстването на отбранителния мениджмънт. А обобщените резултати и изводи от техните доклади да бъдат отразени в „Бяла книга за отбраната”. Видно е, че със замисъла за прегледа са търсени съответстващи на новите глобални реалности и предизвикателства решения за развитието на отбраната на страната. Отлагането на срока за завършването на прегледа до края на юни т. г. показа определени трудности при реализирането на задачата в условията на вече изпълняващи се Програма за развитие на отбранителните способности на ВС до 2032 г., План за развитие на ВС до 2026 г. и Инвестиционен план-програма до 2032 г. В НС няколко пъти беше задаван въпрос до министъра на отбраната с искане за информация по процеса на развитие на Стратегическия преглед. Вече разбираме, че той е завършен, а резултатите от него с основните изводи, които са заложени в проекта на Бяла книга за отбраната 2024 са изпратени в Министерския съвет. Вероятно този въпрос ще се представи в следващото НС от редовен кабинет, доколкото по думите на министър Атанас Запрянов това е политически документ, който трябва да се утвърди от политически назначено правителство и няма как един служебен министър и служебен кабинет да го приемат. Но като отговор на конкретно поставения въпрос очаквам в проекта на Бялата книга да са намерили място конкретни предложения за необходимите решения в концептуален, организационен и военно-технически план, които да осигурят обосновани корекции и донастройване на цялостната система на отбраната на страната и водената отбранителна политика. Нека първо да се запознаем. Но приемането на самото решение за провеждане на Стратегическия преглед на отбранителната политика показа важността на базата на предварително задълбочено осмисляне да се обоснове необходимостта от старта на такъв процес.
– Ще намери ли подкрепа в НС предложението разходите за отбрана да достигнат 2,5% от БВП?
– България изпълни Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. в съответствие с решенията на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс от 2014 г. Това беше значително усилие на страната и обществото ни за преодоляване на изоставането в развитието на отбранителните способности на ВС и БА. Ясно е обаче, че в стратегически план глобалното противопоставяне и технологичните предизвикателства изискват повече усилия. Надхвърлянето на досегашните нива на ресурсно осигуряване на колективната и национална отбрана са необходимо условие за живот, работа и социална защита на обществото. Ето защо даденият осъзнато „прозорец” за технологично превъоръжаване на БА и модернизиране на системата за командване и управление ще даде необходимата устойчивост на цялостната система на националната ни сигурност в тези бурни времена. Просто няма друго решение, но с ясното условие за пълна ефективност на разходването на всеки лев на българските граждани. В този смисъл е необходимо да се преодолеят редица слабости в планирането и средствата за нови инвестиционни проекти да бъдат подготвяни в цялост като краен резултат. Практиката за допълнително финансиране на вече приети от НС проекти и при стартирана реализация трябва силно да се ограничи. Само при тези условия може да бъде обосновано вдигането на разходите за отбрана.
– От следващата година доходите на военнослужещите се увеличават сериозно. Ще повлияе ли реално това на некомплекта в армията?
– Първо, увеличаването на възнагражденията е резултат от приетото с пълен консенсус решение на парламента за обвързване на базата за формиране на заплатите на военнослужещите със средната работна заплата в страната. Така след години на поставяне на този въпрос от депутати от Комисията по отбрана беше премахната една несправедливост. Възнагражденията се увеличават с един добър процент и няма съмнение, че новите равнища в по-висока степен отразяват отговорностите и тежестта на военната професия. Дали това реално ще повлияе на некомплекта? Надявам се и би следвало да се очаква в определена степен. Но прекалените очаквания, които се основават само на повишаване на заплатите, не могат да заменят целия комплекс от грижи за хората в отбраната и адекватните мерки с цел приемането на военната служба като професия за цял живот от младите хора. Все още не е приет цялостен социален пакет. Съществуват проблеми в обучението, кариерното развитие, популяризирането на военната професия и нови форми за задълбочаване на професионализацията, която не е достигнала предела си на развитие. От съществено значение е намирането на алтернативни форми за доброволна служба и военна подготовка на младежта. Решително е необходимо и разработването на адекватна и реална комуникационна стратегия.
– В доклада си за конкурентоспособността на ЕС Марио Драги допуска нови общоевропейски проекти в отбраната. Как можем да се впишем в политиката на ЕК по отбрана с нов пост на ресорен комисар, как ще го усети военната ни индустрия?
– Въпросът е свързан с постепенното осъзнаване на реалностите по икономическото изоставане на Европа в съревнованието със съперниците САЩ и Китай. Това е въпрос от фундаментално значение за конкуренцията, която ще определи мястото на ЕС на глобалната сцена. Търсенето на възможности за възвръщане на силата и енергията на ЕС определи и решението на ЕК да предложи на бившия председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги разработването на доклад най-общо казано „какво да се прави”. В доклада, представен преди седмица, основният извод е за необходимостта от мобилизиране на поне 750-800 милиарда евро общи инвестиции годишно, за много по-координирана индустриална политика, по-бързи решения, радикални реформи и стимулиране на сектори като технологии, климатични цели, сигурност и отбрана. Основно предизвикателство е и решителното намаляване на бюрокрацията чрез нов начин на вземане на основните решения в ЕС. Предлага се и общо финансиране за изследователска и развойна дейност в сектора на отбраната в различни направления като дронове, свръхзвукови ракети, енергийни оръжия, изкуствен интелект и морска и космическа сигурност. Призовава се и за увеличаване на съвместното производство на отбранителна техника, както и фаворизиране на европейски компании, ако бъде доказано, че са конкурентоспособни. В този смисъл намерението за назначаване на европейски комисар по общата отбрана, преди всичко с основни функции в областта на военната индустрия и технологии е положителен елемент, който ще подобри координацията, а оттам и постигането на общите цели. В контекста на заложените цели в доклада и реализирането на основните положения военната ни индустрия би имала по-големи шансове при едно правилно насочване, търсене и използване на възможностите, които се предоставят.
