С предоставения заем от половин милиард евро на Северна Македония Виктор Орбан държи конците на стабилността край Вардар.
В Северна Македония гражданите обичат да бъдат лъгани за невероятни суми, които партиите в държавата обещават да вкарат в страната, ако им гласуват доверие да вземат властта. И сега в цялата кампания за редовните парламентарни избори лидерът на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски размахваше видението от един милиард евро, които, ако той стане премиер, ще вкара във финансите на държавата. И никой не се замисли откъде толкова пари ще се изсипят като от рога на изобилието, за да подобрят положението на двата милиона граждани на държавата.
И знаете ли кое беше най-странното около тази основна „опорка” от предизборните обещания на Християн Мицкоски? Фактът, че обществото не си беше взело поука от друг подобен случай от лятото и есента на 1998 г., когато друг политик, лидерът на ad hoc създадената партия Демократична алтернатива Васил Тупурковски, също обещаваше магическата сума от милиард долара. Тупурковски бе коалиционен партньор на опозиционната и тогава ВМРО-ДПМНЕ начело с Любчо Георгиевски, но ефектът от милиардния мираж върху съзнанието на избирателите бе поразителен. Толкова много искаха тези пари отрудените и смазани от прехода граждани на Република Македония, че никой не се сети да попита откъде тази „суха пара” ще дойде в този затънтен край на Западните Балкани. Не се сетиха, или просто не поискаха да развалят красивата картина, която от предизборните трибуни рисуваше Тупурковски. Един милиард са си един милиард, нали?
Практичните граждани на Република Македония често се улавяха, че неволно правят сметки колко от тази грандиозна за техните представи сума ще „се падне” на глава от населението и колко долари биха влезли във всяко семейство. Коалицията на ВМРО-ДПМНЕ и Демократична алтернатива спечели парламентарния вот, състави кабинет и много скоро всичко излезе наяве. През февруари 1999 г. Република Македония стана единствената държава в света, която призна Тайван. Огромна дипломатическа и политическа грешка, но договорена предварително от „Македонския Барон Мюнхаузен”, както наричаха Тупурковски. Произходът на милиарда долари лъсна веднага: уравнението е „признаване срещу пари”.
Мина много време, преди правителството да успее да осъзнае тежестта на последиците за държавата, които този непремерен и несръчен акт предизвика и да сложи край на тази авантюра. Кабинетът трябваше да се бори както срещу обвиненията за лично облагодетелстване с парите от Тайпе, така и с международната изолация, в която държавата попадна. Още повече, че
обещаните от Тайпе потоци долари така и не потекоха към Скопие
Но за обикновения гражданин на Република Македония разпадането на миража бе болезнено. И още на следващите избори през есента на 2002 г. избирателите наказаха Георгиевски и Тупурковски като ги пратиха в опозиция.
Затова когато години по-късно лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски в предизборната кампания отново подхвана темата за прословутия един милиард, този път в евро, който той „ще докара”, мнозина се запитаха той не се ли учи от уроците на собствената партийна история. А и този път произходът на сумата бе в тайна: откъде, при какви условия, какво ще означава това за държавата, за обикновените хора. Само предположения, едното от които сочеше Унгария – повече интуитивно, отколкото сериозно.
Може би заради пряката връзка на лидерството на ВМРО-ДПМНЕ с премиера на Унгария Виктор Орбан? Може би заради силното медийно присъствие в Република Македония от страна на унгарски фирми? Може би заради демонстративния интерес на Орбан към връзката му с държавите на юг, като Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина? А може би и заради цялата история около бягството на бившия премиер на Република Македония и бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски в Будапеща, където той намери приема на Орбан?…
Мистериозното изчезване на Груевски от страната в момент, когато го очакваше излежаване на присъда в затвора, бе станало с прякото участие на унгарските тайни служби, което само подсилваше версията за началото на
трайно сътрудничество между Скопие и Будапеща
Каква бе „заслугата” на обещанието за милиард евро за изборната победа на ВМРО-ДПМНЕ, все още не е точно определена. Но много скоро нещата станаха ясни. Всъщност новината за това, че Унгария ще предостави кредит на Северна Македония в размер на 500 милиона евро дойде от юбилейната сесия на НАТО във Вашингтон, където Мицкоски, новоизлюпеният премиер, и неговият колега Виктор Орбан си стиснаха ръцете.
Да, имаше разочарование, че митичният милиард отново се изплъзва, но и половината от него си заслужава внимание. При това Мицкоски и неговият екип наблягат на отличните условия, които заемът от Будапеща предлага. Той е по формулата „правителство срещу правителство”, което означава държавни гаранции от страна на Будапеща.
Появиха се обаче информации, че всъщност парите идват не от държавния бюджет на Унгария, а от филиал на китайска банка в Будапеща. Значи, и трета страна извън района има интерес от влиянието, което заемът осигурява. Второ, след като преди няколко дни правителството гласува проектозакон, с който да получи парите, Мицкоски заяви: „Условията са следните: 3,25% лихва, 3 г. гратисен период, на 24 шестмесечни вноски, които ще се плащат всеки февруари и всеки август”. В момента, според него, това са условия, които „не можем да осигурим дори приблизително на който и да е друг пазар”. Сега предстои проектът за закон да бъде внесен и гласуван в парламента, което е предвидимо сигурно поради парламентарното предимство, което ВМРО-ДПМНЕ и партиите от управляващата коалиция имат.
За една икономика това не е никак малка сума. Затова опозицията в лицето на СДСМ, а и други партии извън властта, поискаха да разберат истинските мотиви на Мицкоски да се обърне към Будапеща. Новият лидер на социалдемократите д-р Венко Филипче директно обвини премиера, че по такъв начин лично
премиерът се превръща в „политически заложник на Виктор Орбан”
И че договореностите Северна Македония и Унгария да развиват „специално икономическо сътрудничество” не носи на държавата икономическа изгода. Заемът, според сегашната опозиция в Скопие, е продукт на политическо решение и „форма на политическо заложничество” спрямо Унгария и директно от Виктор Орбан.
„С кризи с две съседни държави, членки на ЕС и една политическа зависимост (от Унгария), съществува риск от политически диктат от държава, която наскоро се е обърнала на изток”, подчерта Филипче. Очевидно, лидерът на СДСМ визира напрежението, което още в първите си стъпки начело на властта в Скопие правителството на Мицкоски, лично той и президентът Гордана Янкуловска-Давкова, създадоха с Гърция и България. Както и политиката на Орбан към Русия, заради която той получава остри критики от другите членове на ЕС и НАТО.
Но премиерът Мицкоски и неговият екип дават непрекъснато знаци за
промяна на стратегическата посока във външната политика
на Северна Македония, която твърдо се ориентира по посока Север-Юг. Отказът да включи между приоритетите на държавата изграждането на жп линията към България като част от европейския Коридор № 8 за сметка на скоростната линия от Будапеща през Белград и Скопие за Атина е такъв тревожен сигнал. Едно от първите места, които посети като външен министър Тимчо Муцунски бе тъкмо Будапеща. Преди дни правителството определи за специален представител на Северна Македония в унгарското председателство на ЕС свой приближен политик и дипломат. А Никола Груевски все още е в Будапеща като пряк канал за връзка и размяна на информация Орбан – Мицкоски.
Какво ще излезе от тази история? Да си припомним, че в последните години на Австро-Унгарската империя външната ѝ политика се ръководи от унгареца граф Андраши, чиято мисия е да гарантира контрола върху най-краткия път от Виена на юг към топлите морета. А този път минава неизменно през долината на Вардар. Империите, макар вече на части, си остават империи…
