Университетът „Клемсън“ в Южна Каролина, САЩ през август представи полуавтономна високопроходима наземна колесна платформа за спасяване на хора по време на бедствия или на войници на бойното поле. Платформата е разработена от студенти и се нарича „Deep Orange 15“. Проектирана е за Командването за развитие на бойните способности на армията на САЩ (DEVCOM) и се подкрепя от организации като „Спасяване в Северна Америка (North American Rescue(NAR)“ и други. NAR обединява знанията на опитни бойни медици, водещи доставчици на технологии и изследователи, и експерти по асиметрична война. Тя предлага тактически решения на световно ниво, свързани с грижата за пострадали военнослужещи на бойното поле.
Автомобилът за спасяване на хора Deep Orange 15 е усъвършенстван, високоскоростен, високопроходим и полуавтономен, с активно окачване и с иновативен механизъм за настаняване на пострадалите войници в задната част. Притежава издръжлива захранваща батерия, въртяща се пътническа седалка за подпомагане на пострадалите при транспортирането от човека, който седи на нея и серийно хибридно задвижване.
Това е 15-ият поред автомобил, произведен по водещата програма на Университета Клемсън Deep Orange, чийто основен спонсор е DEVCOM.
Това на практика е двугодишна магистърска програма, като студентите, участващи в нея, разработват за 18 месеца автономни, високоскоростни и с висока проходимост превозни средства. В катедрата по автомобилно инженерство на университета те работят с професионалисти от индустрията, разработват уникални стратегии и концепции, отговарящи на нуждите на клиента. Тези автомобили студентите произвеждат от нулата. С основната подкрепа на Командването за развитие на бойните способности на армията на САЩ и на други организации студентите от Клемсън работят в сферата на технологиите и иновациите, като целта е повишаването на автономността на мобилните платформи за военните. В същото време те повишават и практическия си опит и знания.
От DEVCOM подчертават, че използването на автономни превозни средства е приоритет за американската армия. Цялостното използване на дигиталните технологии и цифровите инженерни практики за разработване, проектиране и симулационно тестване на прототипи на различни автономни мобилни платформи води до разбирането на специфичните технологии, които осигуряват бойни способности на машините преди да влязат в производство. Програмата Deep Orange е създадена да предлага усъвършенствани автономни машини на спонсора – DEVCOM, както и да подготвя студентите за успешно бъдеще.
Тази платформа е построена по програмата Deep Orange, за да подкрепя усилията на армията да напредва и да задълбочи използването на автономни, без екипаж и с опция за пилотиране наземни платформи – област, в която има немалко проблеми. От програмата казват, че това е изследователска машина и чрез нея армията ще събира данни от различни терени. Ще се катери по скали, ще напредва в пустинята или по изровени и кални пътища. Така ще трупат данни и опит за създаване на такива машини от следващо поколение. В нея има вграден изкуствен интелект.
Хибридното задвижване на този много здрав автомобил за спасяване се състои от дизелов двигател, монтиран на шасито и четири електрически двигателя, монтирани на колелата. Дизеловият двигател задвижва генератора, който зарежда мощната батерия, а електромоторите – колелата. Автомобилът се справя с всякакви терени, но окачването осигурява плавно и стабилно возене, независимо от пътните условия. Има система, която събира 3D пространствени данни с висока разделителна способност за откриване на препятствия, за характеристиките на терена и създаване на подробни карти.
Deep Orange 15 интегрира в себе си и полуавтономна навигационна технология. Машината може да стигне до мястото на мисията на бойното поле, управлявана от водача, но ако се налага той да остане и да помага на други бойци, тя може да върне до медицинския център двама ранени бойци, като по обратния път ще се движи напълно самостоятелно.
Въвеждат симулатори в обучението по стрелба
Морската пехота на САЩ започва въвеждането на минохвъргачни и ракетни симулатори за обучение на пехотинците. Това се прави с цел бойците да не се излагат на мощните взривове на реалните оръжия по време на учебни стрелби. Военните стратези допускат, че в бъдеще на морските пехотинци ще се налага да стрелят достатъчно в различни конфликти, затова по време на обучението те трябва да се предпазват от прекалено излагане на гърмежите на реалните оръжейни системи като минохвъргачки и преносими противотанкови системи от типа „Джавелин“. Последните изследвания показват, че непрекъснатото излагане на гърмежите на реалните оръжия могат да причинят дългосрочни здравословни проблеми на бойците.
За да предпазят пехотинците от прекомерните взривове, като същевременно всички са уверени, че те са добре обучени, Корпусът на морската пехота обяви, че се въвеждат симулатори за обучение в стрелба за някои видове оръжия, включително и за 81-милиметрови минохвъргачки, както и за противотанкови ракети, изстрелвани от рамо. Тренировъчните системи са известни с наименованията M3A1 или MAAWS и са многоцелеви. Тренажорите позволяват и стрелба с пушка и очила за нощно виждане, но без да се употребяват бойни патрони.
Разработват бронежилетки от следващо поколение
Експертите казват, че ако войник поеме куршум с бронежилетката си и на другия ден е в състояние да се бие, това е успех за инженерите, които са я създали. По принцип инженерите се стремят жилетките да бъдат не само здрави, но и леки за удобство на бойците. Но по-малкото тегло е за сметка на здравината и притеснението е, че при огъването на бронежилетката войникът може да получи счупени ребра или други вътрешни травми. За учените травмите с бронежилетки са свързани с пренос на енергия. При по-леките материали има по-голям риск жилетката да се огъне навътре и да причини увреждания в гръдната кухина.
За събиране на по-надеждни данни армията е подписала договор с Медицинския колеж на Уисконсин. Целта е да се съберат и да се разработят по-надеждни „критерии за нараняванията“, за да се създаде сигурен и безопасен дизайн на бронежилетките от следващо поколение. Най-новите изследвания по така наречената инициатива ВАВТ се правят с упоени прасета, подложени на удари с различна скорост и сила от специално проектирано устройство. То представлява половинката на топка за софтбол, летяща свободно към обекта. В нея има вграден акселерометър за измерване на ускорението. Изследват се травмите, понесени от тъканта и вътрешните органи. Всички прасета оцеляват след експеримента. Учените искат да получат резултати, на базата на които ще се проектират бронежилетки, способни да защитят надеждно войника. При това без да нарушават комфорта на тялото му и свободата на движенията.
