Антиправителствените активисти отбелязва две години от смъртта на кюрдската иранка Махса Амини и се надяват, че последвалите я протести в Иран не са били напразни, пишат световните агенции в аналитични материали.
Махса Амини беше арестувана в средата на септември 2022 г. в Техеран заради неправилно носене на хиджаб. Тя почина няколко дни по-късно. Близките на 22-годишната жена заявиха, че тя е била малтретирана зад решетките и това е довело до смъртта й. Властите казват, че тя е имала здравословни проблеми, които са довели до ненавременната й кончина.
Смъртта на младата жена породи вълна от недоволство срещу консервативния религиозен режим в страната. Последваха няколкомесечни протести, първо насочени срещу задължителното забулване на жените, а после и срещу целия режим. Последваха и тежки репресии. Според неправителствени организации, работещи в областта на защитата а човешките права в протестите са били убити 551 души, а задържаните са били над 22 000, отбелязват Франс прес и Асошиейтед прес
Днес, две години по-късно, протестите са спорадични и ограничени, но режимът ги смазва все така методично. Досега бяха екзекутирани 10 души, осъдени на смърт по обвинения, свързани с протестите. Последната от смъртните присъди беше изпълнена миналия месец след идването на власт на новия ирански президент, реформиста Масуд Пезешкиан.
Правозащитни групи критикуват това, че в Иран се умножават екзекуциите за всякакви нарушения на закона. Целта на това е да се създаде климат на страх и да се предотврати всякаква нова протестна вълна. Според организацията „Иран хюман райтс“, базирана в Норвегия най-малко 402 души са били екзекутирани в първите месеци на настоящата година.
Според „Хюман райтс уоч“ близките на десетки убити по време на протестите хора, на екзекутирани във връзка с протестите осъдени на смърт и на пратени в затвора протестиращи са тормозени и заплашвани. Някои на свой ред също са арестувани. Ярък пример за това е арестът на Машала Карами, бащата на Мохамад Мехди Карами, екзекутиран на 22 години през януари 2023 г. по обвинения, свързани с протестите след смъртта на Махса Амини. Машала Карами, който води кампания за спасяване на сина си, беше осъден на 6 години затвор през май, а после на още 9 години затвор през август.
Властите в Иран продължават да принуждават жените да спазват задължителното носене на хиджаб. „Амнести интернешънъл“ отбелязва видимо нарастване на полицейските патрули на обществените места. Парламентът се готви освен това да засили разпоредбите, като приеме законопроект в подкрепа на културата на целомъдрието и хиджаба.
С помощта на технологии за разпознаване жените в Иран са наблюдавани дори в колите им дали носят хиджаба си, посочва Франс прес. Под прицел бяха взети и частните бизнеси, в които жени са били забелязани без хиджаб, допълва Асошиейтед прес. По време на Техеранското международно книжно изложение дронове са били използвани за наблюдение за евентуални нарушения на строгите правила за носене на хиджаб, разказват експерти на ООН.
Неотдавна разследващи от ООН обвиниха Иран, че засилва репресиите срещу жените, посредством прибягване до насилие, до удари и плесници. Пример в тази насока е случаят с Арезу Бадри, която на 31 години остана парализирана, след като беше простреляна от полицията по време проверка за спазване на правилата за облеклото през юли. Жената се намирала в колата си, когато срещу нея бил открит огън.
През март разследваща мисия на ООН в Иран заключи, че репресиите на протестите от страна на властите са равносилни на престъпления срещу човечеството.
Преди две години протестното движение разтърси режима, но то също така подчерта и разделенията в опозицията в Иран, неспособна да постигне съгласие, отбелязва Франс прес. В книгата си „Какво искат иранците“ изследователят Араш Азизи заявява, че протестното движение е показало абсолютният провал на опозиционните алтернативи на режима. Но експертът обаче допълва: „Продължавам да вярвам, че Иран няма да се върне към ситуацията отпреди 2022 г. В идните години Ислямската република ще преживее вероятно фундаментални трусове“.
Въпреки строгите мерки на режима по улиците на иранските градове все по-често може да се види жена без хиджаб, посочва Асошиейтед прес. В социалните мрежи във видеа, документиращи обикновеното ежедневие на иранците, се виждат жени и момичета да вървят по улицата с разпуснати коси. Това се случва особено привечер. Жени без хиджаб могат да се видят както в работническите квартали, така и в богатите райони на столицата Техеран. През уикендите дори посред бял ден жени без хиджаби се забелязват из парковете.
Според някои наблюдатели това открито пренебрегване на разпоредбите на режима се дължи донякъде от избора на Масуд Пезешкиан за президент. По време на предизборната си кампания той обеща да спре тормоза над жените от страна на нравствената полиция. Но все пак най-висшата власт в страната е в ръцете на 85-годишния аяйтолах Али Хаменей, който в миналото е заявявал, че разбулването е религиозно и политически забранено.
Има обаче леки индикации, че нещата може и да се променят. Миналата сряда главният прокурор на Иран Мохамад Мовахеди Азад предупреди силите за сигурност да не влизат във физически сблъсък с нарушителките на разпоредбите за хиджаб. „Ще преследваме нарушителите. Но никой няма правото на неуместно поведение дори към физически лица, извършили нарушение“, каза той.
През август властите отстраниха университетски преподавател, след като той се появи по държавната телевизия и спомена за случая с Махса Амини, като говорейки за нея той заяви, че тя е „пукнала“.
Пак през август изданието „Хам Михан“ съобщи, че според непубликувано в медиите допитване по поръчка на министерството на културата и на ислямското напътствие въпросът за хиджаба се е превърнал в един от най-важните национални въпроси. Преди това на носенето на хиджаб не се гледаше като на тема с национална важност.
Минала година Европейският парламент удостои посмъртно Махса Амини с наградата „Сахаров“, която обичайно присъжда за принос в областта на правата на човека. Тогава с отличието беше удостоено и протестното движение „Жена, живот, свобода“, зародило се след смъртта на младата жена.
Малко преди това Норвежкият нобелов комитет присъди Нобеловата награда за мир на иранската активиста и правозащитничка, която от години е в затвора Наргес Мохамади, която също се бори за отмяна на задължителното носене на хиджаб в Иран.
През май на Международния кинофестивал в Кан една от наградените продукции беше вдъхновена от протестите, последвали кончината на Махса Амини и това беше иранският филм, представен на кинофеста под френското заглавие „Семената на дивата смокиня“ (иранското заглавие на филма е „Смокиново дърво“, а международното му заглавие е „Семето на свещената смокиня“ – бел. ред.). Филмът получи специалната награда на журито в Кан, припомня Франс прес.
Продукцията е заснета нелегално и проследява протестите в Иран след смъртта на Махса, но през оригинална призма – през погледа на съдия следовател на режима, който налага смъртни присъди на задържани по време на протестите. Неговите две дъщери – Разван и Сана, обаче са част от бунтуващите се срещу режима ирански девойки. И това води до разпад в едно смятано за типично иранско семейство.
Филмът е и рентгенова снимка на едно иранско общество, смазвано от тежестта на религията и на потисничеството, които не престават да нарастват, посочва Франс прес.
Създател на продукцията е световно известният ирански режисьор и дисидент Мохамад Расулоф. Десетилетия наред той отправя чрез творбите си предизвикателство към режима в Иран, който в отговор го цензурира и праща зад решетките.
Роден в Шираз през 1972 г. Расулоф е учил социология, а после филмов монтаж в Техеран. Дължи първата си затворническа присъда на проект за документален филм, по който работи с друг прочут ирански режисьор, който също е трън в очите на иранските власти – Джафар Панахи. Филмът е посветен на масовите протести срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. Заради него освен затворническа присъда тогава Расулоф получава и забрана да снима филми в продължение на 20 години. Но той продължава да създава филми тайно и редовно те попадат в конкурсните програми на кинофестивала в Кан или на Берлиналето. В отговор властите конфискуват паспорта на Расулоф и той не може да отиде на Берлиналето, за да представи продукцията си „Дяволът не съществува“, която спечели „Златната мечка“ през 2020 г.
Заради проблемите си с властите Расулоф се специализира в снимането тайно на продукции. За снимките на „Семената на дивата смокиня“ той сформира малък екип, който до последно не знае кой точно е режисьорът на продукцията. Целта е да не е навреди на сигурността за членовете на екипа.
През юли 2022 г. Расулоф е арестуван заради това, че обвинява властите в корупция и некомпетентност и насърчава протести след рухване на сграда в Югоизточен Иран, при което загиват над 40 души. Той е освободен от затвора през януари на следващата година по здравословни проблеми. Зад решетките обаче се запознава с надзирател, който му споделя, че трудно може да защити пред децата си действията си в подкрепа на режима. Така се заражда идеята за „Семената на дивата смокиня“.
През май на настоящата година Расулоф е осъден на осем години затвор, от които пет ефективни. Присъдата му, произтичаща от обвиненията заради които той е задържан през 2022 г., включва и удари с камшик, глоба и конфискация на част от имуществото му. Перспективата за попадне отново зад решетките тласка Расулоф към бягство от страната. Той напуска Иран нелегално с помощта на познати, пеша, през планините, на път за Германия, където живее дъщеря му Баран.
Появява се на кинофестивала в Кан, където изразява надежда, че целият опресивен апарат и диктатурата в крайна сметка ще свършат в Иран.
Заглавието на последния му филм е метафора на надеждите му, както и на надеждите на всички ирански дисиденти. Името „Семената на дивата смокиня“ идва от вид смокини, чиито семена се поглъщат и смилат от птиците, които после ги изхвърлят с екскрементите си върху други смокини. От тези семена поникват нови смокинови дръвчета и започват да растат, вкопчени в дърветата, върху които са се озовали семената им. Постепенно клоните на новите смокини задушават в прегръдката си старите смокини и в крайна сметка новото дърво започва да расте силно и свободно. Тази метафора се възприема като надежда за край на стария режим и начало на една нова, силна и свободна система в Иран.
Източник: bta.bg
