Автор: Пламен ПЕТРОВ
Как агресията на Русия срещу Украйна промени архитектурата на сигурността в Черноморския регион? Моралните или геополитическите аргументи доминират в мотивацията на Запада да оказва военна помощ на нападнатата държава? Придоби ли войната своя вътрешна логика две години и половина след нейното начало и вижда ли се краят ѝ? Адекватно ли е поведението на трите черноморски държави от НАТО спрямо руско-украинския конфликт? Това бяха най-важните въпроси, обсъждани по време на станалата вече традиционна конференция по Черноморската сигурност, организирана във Варна от вашингтонския Институт по евроатлантическа сигурност и Българското геополитическо дружество. Участие взеха изследователи от 5 държави.
Началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна върна Черноморският регион във фокуса на вниманието на външнополитическите стратези на САЩ, каза в своя доклад проф. Джонатан Смит от Института по евроатлантическа сигурност.
Той поясни, че още от самото начало на войната във Вашингтон са били наясно, че украинският военен флот няма потенциала да се противопостави на доминацията на руснаците в Северното Черноморие. Не без подсказка от Америка украинците са се ориентирали към атаки срещу руските кораби с ракети и дронове.
Тази тактика се е оказала удивително успешна – по-голяма част от руския Черноморски флот е била принудена да се изнесе от окупирания полуостров Крим и да се пребазира в пристанища в североизточната част на морето. Това обаче не решава въпроса със сигурността в Северното Черноморие. Истината е, че Украйна още дълго няма да има истински военен флот, а американците и другите съюзници от НАТО няма как да проектират сила край нейното морско крайбрежие, защото Конвенцията от Монтрьо забранява престоя на военни кораби от нечерноморски държави в Черно море за повече от 3 седмици. Нещо повече – от началото на войната Турция не допуска никакви чужди военни кораби да преминават през Босфора и Дарданелите – това важи както за руските съдове, така и за тези на страните от НАТО.
Професор Джонатан Смит смята, че влиянието на изхода от предстоящите президентски избори в САЩ върху хода на руско-украинската война е силно преувеличено. Който и да влезе в Белия дом, помощта на американците за Украйна ще се запази в приблизително сегашните си мащаби. Оръжейните доставки от САЩ за Киев не са чак толкова големи на фона на огромната американска икономика – те са едноцифрен процент от бюджета на Пентагона. Но напоследък има промяна в позициите на редица външнополитически експерти във Вашингтон. На фона на проточилият се конфликт в Украйна и на войната между Израел и „Хамас“ те изразяват загриженост, че САЩ закъсняват с фокусирането си върху своя основен конкурент – Китай. Най-известният поддръжник на тази теза е известният геополитик професор Джон Миършаймър, който стига до крайност и дори обвинява САЩ и НАТО, че са подбудили Путин да нападне Украйна.
Умориха ли се западните държави и общества да подкрепят Украйна? На този въпрос потърси отговор в своя доклад професор Татяна Маляренко от Одеската юридическа академия, която в последните месеци е гост-изследовател в германски университети. Тя изтъкна, че непосредствено след 22 февруари 2022 г. политиката на европейските правителства е повлияна от обществените шок и гняв срещу Русия и лично срещу Владимир Путин.
И все пак – в първите 30–40 дни от войната Западът е изпитвал колебания дали има смисъл да праща оръжия в Украйна. Масовата оценка е била, че силите са толкова неравностойни, че падането на Киев е въпрос на време. Едва когато километричната руска колона от танкове и бронирани машини е разбита в подстъпите на украинската столица, настроенията се променят и оръжейните доставки бързо нарастват. В първата година от войната подкрепата за Украйна е движена главно от морални аргументи. Поне в Европа. Това е така, защото Европейският съюз винаги се е самовъзприемал като нормативна сила в международната политика и реагира остро на грубото нарушение на международното право от страна на Русия. Освен това потресаващите кадри и информация за жертвите сред мирното украинско население резонират много силно в ЕС.
С течение на времето обаче сетивата на европейците за страданията на Украйна
започват да се притъпяват, смята професор Маляренко. И това е естествен процес, няма как високият градус на обществените емоции да бъде поддържан за дълъг период. На преден план излизат прагматичните аргументи – Русия не бива да бъде оставена да победи във войната, защото това ще има дългосрочни негативни геополитически последици за Европа. Първо, евентуалната руска победа би означавала, че агресията се възнаграждава, следователно си струва да бъде повторена. Средата за сигурност в Източна Европа ще се влоши допълнително и това ще означава по-големи военни разходи за страните от ЕС. В по-широк план един руски успех в Украйна ще накърни имиджа на Запада в страните от т.нар Глобален юг. Всичко това предопределя продължаването на военната помощ за Киев от страна на европейките държави, но вече не толкова с ентусиазъм, колкото с разум.
Татяна Маляренко направи и интересна прогноза за това кой ще инвестира най-много средства в икономическото възстановяване на Украйна след края на войната, когато и да дойде той. Според нея в Германия има силни резерви в това отношение и основните партии се опасяват, че наливането на големи суми в украинската икономика би им донесло електорални щети. Затова финансирането на украинското възстановяване ще минава главно по линия на Европейския съюз.
На ролята на Румъния в черноморския геополитически пъзел се спря доктор Габриела Крецу от Букурещ. Тя изтъкна, че войната е ускорила рязко превъоръжаването на румънската армия.
Румъния вече се изживява като регионален лидер в Югоизточния фланг на НАТО и на Европейския съюз. При наличието на доста двусмислена позиция от страна на Турция по отношение на войната в Украйна Румъния се превръща в основен военен стълб на НАТО в Черноморския регион. Същевременно в Букурещ има сериозни опасения, че евентуалното руско настъпление по черноморския бряг на Украйна в западна посока може да изправи Румъния на ръба на влизането във войната, особено ако руснаците предприемат някакви активни действия и в Приднестровието. Затова Румъния е сред най-силните привърженици на военната помощ за Киев и настоява за твърда линия спрямо Москва.
Геополитически поглед върху войната между Русия и Украйна представи д-р Петър Георгиев от Българското геополитическо дружество. Той обърна внимание на факта, че Черно море е полузатворено и това ограничава силно възможностите на нечерноморските държави да влияят върху геополитическата динамика в региона. Войната е поставила държавите, разположени на изток от Черно море, пред сложен геополитически избор. Подложена на силен руски натиск, Грузия прави завой към Москва, докато случаят с Армения е обратен – дълги години тя бе смятана за съюзник на Русия и формално това все още е в сила, но реално премиерът Никол Пашинян се стреми да преориентира страната си на Запад и да се сближи с Европейския съюз. Засега като печеливш играч от ситуацията се очертава Турция, която се опитва да балансира между двете воюващи държави, държи ключа към черноморската геополитическа зона и извлича сериозни печалби от преработката на руски петрол и реекспорта на руски нефтени продукти.
В дебатите след представените доклади повечето участници се обединиха около мнението, че агресията на Русия срещу Украйна е най-сериозният геополитически трус в Европа след края на Студената война. Той връща двуполюсното противопоставяне на Стария континент, но сега битката не е за контрола над Източна Европа, а над бившите съветски републики на запад и югозапад от Русия. Ключът към доминацията в тази зона е Украйна. Както още Збигнев Бжежински казва през 90-те години на миналия век – без Украйна Русия никога повече не може да бъде империя. Владимир Путин също е наясно с това, макар че едва ли е чел книгите на Бжежински. Затова е почти изключено кремълският диктатор да се откаже от опитите да подчини украинската държава. От това следва неутешителният извод, че войната в източната част на Европа ще продължи още дълго.
