На 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава Приказ № 1 за формирането и цялостното устройство на Българската земска войска.
Българската земска войска се образува от пешите дружини на Българското опълчение и от новосформираните пеши дружини, сотни и батареи.
На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. с Приказ № 3 на императорския руски комисар в България генeрал-адютант княз Александър Дондуков-Корсаков по Българската земска войска, дванайсетте пехотни дружини от Българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.
С Прикази № 4 и № 6 от 12.07.1878 г. на императорския руски комисар по Българската земска войска са назначени командири на пешите дружини (преименуваните Приказ № 4 и новосъздадения Приказ № 6), които в същото време са били и окръжни войнски началници.
Пешите дружини са били разположени на териториален принцип в зависимост от териториалното делене на страната по това време (губернии, окръзи, околии и общини). Като след промените от Берлинския договор по време на управлението на княз Дондуков-Корсаков в страната има 7 губернии с 47 окръга. Във всяка губерния е имало губернско войнско управление, а в окръга, където е имало създадени пеши дружини, командирът на дружината е бил Окръжен войнски началник.
С Указ №184/1887 г. от 01.01.1888 г. страната е с ново военно териториално деление – 22 военни окръга.
С Указ №5/1888 г. от 01.01.1888 г. се образуват 24 кадрови роти – към всяко военно окръжие по една. Кадровите роти имат за задача да подготвят новобранците, неприети в редовната армия, и да преподготвят запасните. Съществуват до 1891 г., когато са образувани резервните полкове.
От 1892 г. с Указ №176/27.12.1891 г. военните окръжия се преименуват на полкови военни окръжия, а войнските началници – на началници на полкови военни окръжия.
За периода 1899–1900 г. съществуват бригадни военни окръжия, които да водят запасните и делопроизводството по мобилизацията.
След края на Първата световна война съгласно подписания Ньойски договор от 27.11.1919 г. общата численост на Българската армия не трябвало да надвишава 20 000 души и задължителната военна служба е премахната. В периода след Ньойския мирен договор 1922–1938 г. военните окръжия са носели наименованието Бюра за набиране на доброволци, тъй като България е нямала право на задължителна наборна военна служба.
На територията на страната се създават 16 бюра за доброволци, на мястото на военните окръжия.
През 1920 г. се закриват полковите военни окръжия, като на тяхно място се създават Повиквателни военни окръжия.
В края на 40-те години на XX век развитието на танковите и въздушните войски налага преустройство на военните окръжия. На базата на новото териториално деление на държавата, на мястото на полковите окръжия се създават съвременните военни окръжия.
На 1 юли 2011 г. като нова структура със заповед на министъра на отбраната се развръща и започва да функционира Централно военно окръжие (ЦВО) – на пряко подчинение на министъра на отбраната.
От 2018 г. ЦВО ръководи дейността на 6 военни окръжия I степен и 21 военни окръжия II степен. (БА)
Промени в състава и структурата
Демократичните промени в Република България и новата външнополитическа обстановка налагат след 10 ноември 1989 г. решителни промени в състава и структурата на Въоръжените сили, което се отразява на работата на военните окръжия по комплектуване с резервисти, запасни и техника – запас.
През 2003 г. 37-те военни окръжия се преструктурират, като се сформират Столично военно окръжие и 8 регионални военни окръжия – ВО – София, Стара Загора, Сливен, Варна, Русе, Плевен, Враца и Пловдив. Личният състав е намален от 1868 души на 401 души, от които само 69 са офицери. Бившите Областни военни окръжия през 2003 г. се трансформират в Регионални военни сектори (РВС).
След преминаване към интегриран модел на функциониране на МО с Щаб на отбраната, за формиране и реализиране на политиките по комплектуване с личен състав и техника от резерва, както и за командване и управление на военните окръжия се създава Централно военно окръжие. В изпълнение на Заповед на министъра на отбраната от 01.07.2011 г. всички военни окръжия се реорганизират и преподчиняват от началника на Щаба по осигуряване и поддръжката – на началника на новосъздаденото Централно военно окръжие.
Създадено като военно формирование от Въоръжените сили, Централно военно окръжие е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, която организира и осигурява: комплектуването на Въоръжените сили с личен състав и техника за мирно и военно време, социалната адаптация на военнослужещите при освобождаване от военна служба и за осигуряване на успешен преход към цивилната сфера, воденето на военния отчет на българските граждани и техниката от националното стопанство, управлението и охраната на имотите Министерството на отбраната, експлоатацията на жилищния фонд, провеждането на геодезически измервания и заснемания, създаването и поддържането на специализирани карти.
От 1 юли 2015 г. Централно военно окръжие е с нова структура, като в състава му влизат 26 военни окръжия и 2 отдела – „Столичен” и „София – област”, както и 265 офиса за военен отчет в общините, а заедно с районите – 298.
Централно военно окръжие се реорганизира, считано от 01.07.2018 г., като му се подчиняват създадените 6 военни окръжия І степен – Варна, Плевен, Пловдив, Русе, София и Стара Загора, и 21 военни окръжия II степен – Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Генерал-майор Тодор Костов-Нейков:
„Работата по подготовката на отчета на запаса и мобилизацията трябва да имате присърце.
На нея да гледате с подобаваща сериозност, защото успехът на победата оттук води началото си.
Всяка друга работа може да търпи отлагане, обаче тази не е от такова естество. Защото във всяко време може да последва заповед за мобилизация, за която трябва да бъдем готови!“От 2018 г. ЦВО ръководи дейността на 6 военни окръжия I степен и 21 военни окръжия II степен. (БА)
