Във военното формирование се изграждаш като офицер, казва лейтенант д-р Джансел Ибрям
Лейтенант д-р Джансел Ибрям се върна преди по-малко от месец от мисия в Косово към службата си като старши лекар и началник на медицински пункт във военно формирование на Трето бригадно командване – Благоевград. И ако попиташ тази 26-годишна жена, завършила през миналия октомври първия випуск за военни лекари във Военноморското училище във Варна, дали точно така си е представяла бъдещата си работа, тя отговаря на въпроса, докато представя живота си на бързи обороти. За който казва: Аз винаги съм подготвена.
И тя наистина винаги прави избора си сама. Още в училище, в езиковата гимназия в Разград с профил информационни технологии тя иска да учи медицина. Но защо военна – било си е малко авантюра, смята Джансел днес. Защото прочита брошурата с информация за новата специалност, но нямало кой да ѝ разкаже нещо повече. И тя направила тази крачка в живота си на принципа „защо не”. А и не обича да се отказва, когато въображението вече ѝ рисува предизвикателното бъдеще. И сама потвърдила, че би заминала в мисия, когато я попитали първия ден във военното формирование. Също така, въпреки че е възпитаник на висшето училище на Военноморските сили, избира терена на Сухопътните войски. Защото вярва в един принцип: Излизай от зоната си на комфорт. Да избере СВ е предизвикателство, но Джансел вече е убедена, че същественото развитие наистина започва, когато излезеш от комфорта си – като ключов момент от развитието на всеки. И всеки сам трябва да предизвиква промените в професионалния си път. А в поделението, в което попада Джансел, от 10 години не е служил лекар…
Младата лекарка вече е убедена и в друго. Това, че
военното образование формира характера ти
Сама се е сблъскала със своята избухливост. Но се е научила на търпение, самообладание, дисциплина и отговорност. Не е станало „от раз”. Още в първите 40 дни във Военноморското училище курсантите от първия випуск бъдещи военни лекари се сблъскали с йерархията и дисциплината, с необходимостта да са организирани. И в болницата е така, казва вече днес Джансел – трябва да има йерархия. И признава, че техните преподаватели са ги били подготвили, но на терен, на живо при встъпването на служба във формированието просто не знаела „откъде да започне”. С много неща трябвало да се запознае, а едновременно вървели профилактичните прегледи, сертификацията за АЛТЕА, за NRF, медицински осигурявала и стрелби.
И тя като колегите си помни сблъсъка с документацията. Първо получава съдействие от командира полковник Митко Балтов, сега – заместник-командир на Втора бригада, а от февруари работи с полковник Кирил Спаневиков. Те имат различни изисквания. Благодарна е и на началниците на Трето бригадно командване, които винаги ѝ съдействат – и полковник Руслан Колев, и полковник Николай Николов, началникът на щаба. Сега готви новия контингент в Косово, годишен преглед, ваксинации, а тя отново ще бъде сертифицирана. Много е важно да заминеш със „своите хора”, защото вече познаваш здравословното им състояние. А в Трето бригадно командване има много работа, която не е само за един човек.
В нашата професия трябва да знаем организацията на работа във военните формирования, казва Джансел, защото в началото не знаеш, че дори за подготовката на едни стрелби се изискват толкова много, включително административни неща. И генерал-майор Венцислав Мутафчийски – началникът на ВМА, им го е казвал – на терен човек се учи по друг начин: Който иска да се развива и да се учи, ще има възможност.
И Джансел бърза да се учи, но не „по принцип”. Премисля всяка крачка, защото и в живота си, и в работата търси динамиката. Тя по-отрано си поставя целите и още в трети курс искала да специализира военномедицинско планиране – като най-обширната специалност, която осветява останалите и я информира максимално като военен лекар. Чрез нея се развива във военната част от работата си. А в медицинското планиране приема за свой ментор полковник Иван Попиванов. Джансел предвидливо използва всяко време, за да се учи, защото казва, че не знае кога ще ѝ потрябва. А държи всичко, което прави, да е с покритие от знание и опит. С тях трупа професионалното си самочувствие. Смята, че само с тях можеш да поемеш сам отговорност като лекар. И така след дипломирането си, докато специализира военномедицинското планиране,
записва втора магистратура:
Публична администрация със специализация по здравен мениджмънт в УНСС, за да е в сърцето на нещата, както се изразява д-р Ибрям. Впрочем един от принципите ѝ е „да си уплътнява времето”.
Джансел смята, че с нейните съвипускници са се учили от едни от най-добрите лекари в страната и че те са им показвали максималното от опита си. И през годините на обучение, и по време на стажа във ВМА. И този опит, особено на държавния стаж, остава незаменим. Сега Джансел надгражда – във формированието, в пряката работа с командира му, в мисията в Косово. Тя смята, че всеки военен лекар трябва да премине през работата във военно формирование. Който успее да извлече полезното от този опит, осъзнава, че няма къде другаде да го получи. И че това е
професионалното стъпало, което един военен лекар не трябва да прескача
защото там се изгражда като офицер. Работата с различни командири ѝ предоставя възможността да види разнообразни подходи към лидерството, да се адаптира към различни стилове на управление. А в чисто медицинските умения през това време усвоява едно важно нещо – да запазва самообладание при работа с пациентите, спокойствието е ключов момент в работата с тях. Научава, че паниката води до грешки.
На въпрос, към каква специалност ще тръгне след военната специализация, младата лекарка казва, че продължава да цени кардиологията. Но след държавния стаж по акушерство и гинекология обръща поглед към тази специалност, свързана и с хирургията. И ако ѝ се отдаде възможност, би я специализирала и я приема като призвание. А и в армията, и в отбраната като цяло служат все повече жени, разсъждава Джансел. И го смята за насърчаващо.
Има и такъв принцип, зад който тя убедено застава – че лекарят трябва да разбира човешката природа, за да насърчава пациентите да споделят проблемите си. И приема комуникацията между лекаря и пациента като аксиома и условие за успешното лечение. Затова освен поезия в свободните си минути също толкова обича да чете книги, свързани с психологията.
Джансел се радва на усещането, че те, курсантите от випуск Първи на военни лекари, продължават да са една общност. И въпреки че вече са завършили, техните началници във ВМА пряко следят развитието на всеки един от тях. И целият випуск полага усилия да оправдае доверието им и да отговори на високите очаквания, които им възлагат. Това е част от привилегията да са първи. Така някак приемствеността между учители и ученици не прекъсва. И самите те, учениците, осъзнават отговорността си към следващите след тях.
Когато през май заминава за 3 месеца за мисията в Косово (КФОР), за което Джансел е сертифицирана още през декември, тя е спокойна, защото е заедно с нейното формирование. Освен това– в базата я посреща нейният колега и съвипускник лейтенант д-р Янис Боев, който е заминал преди нея с друг контингент през март.
Джансел казва, че успехът и развитието не се раждат в спокойствие и комфорт. И се обръща към втория випуск военни лекари, на които скоро предстои производство: Да следват мечтите си.
В някои материали авторът привнася патос, за да подчертае значимостта на героя си. При Джансел това не върви, защото нещата са естествени. Но вгледана в пътя си, може би и тя самата още не е забелязала маршалския жезъл в раницата си.
