– Проф. Илчев, каква е България след обявената от княз Фердинанд Независимост на 22 септември 1908 г.?
– Обявяването на Независимостта на България донякъде е подценяван акт от българската история. Българските граждани, които като правило знаят поне нещичко за Съединението и за Сръбско-българската война, обикновено бъркат и датата, и годината на обявяването на Независимостта. Причините за това са както психологически, така и икономически, и стратегически. Независимо от това, което биха казали специалистите по международно право, след 1878 г. българинът вече е възприемал себе си като свободен и независим. И актът от септември 1908 г. е възприеман като едно подпечатване на отдавна съществуващо положение. Вярно е, че в икономическо отношение актът отменя много ограничения, налагани от Берлинския договор върху стопанството на България и възможностите ѝ да развива отношения с другите държави. Но и до 1908 г. страната е показала, че не се съобразява или опитва да не се съобразява с тези ограничения. Затова български делегати участват в Дунавската комисия, която регулира корабоплаването по реката и в Хагската конференция за мир в началото на ХХ в., макар че на теория, като васално на Османската империя княжество, България е нямала право да го стори. От стратегическа гледна точка Независимостта дава възможност на България да сключва съюзи с другите държави на равна нога. Официални съюзи с балканските държави сключваме след 1911 г. след решение на Великото народно събрание. До националното ни самоуважение опира и фактът, че през 1908 г. България е единствената васална държава на Османската империя на полуострова и единственото княжество. Дори Черна гора, почти 10 пъти по-малка, е независима и оглавявана от крал.
– Днес датата на Независимостта ни не се ли губи между славата на Трети март и Деня на Съединението?
– Да, защото Трети март за българина е межда между свободата и несвободата, не – робство, както някои твърдят. Имали сме несвобода политическа, религиозна, духовна. С известни уговорки бих казал и икономическа, защото в рамките на Османската империя българската икономика се развива сравнително бързо. Но за това по-късно.
– Какъв елит прави възможен актът на Независимостта?
– Не бих казал, че елитът, който осъществява Съединението през 1885, през 1908-а е много променен. Но през 1885 г. тези хора са млади. Доста министри от правителството са активни още от Освобождението. А елитът на България се сменя след Първата световна война. Поради националната катастрофа, но и затова, че хората, навлезли в българската политика през 1878 г., и останали живи през 1918 г., са с 40 години по-стари. Иначе елитът е почти същият с разликата, че доста повече хора в него са завършили вече висше образование в престижни западни университети и за първи път – и в първото българско висше училище, Софийският университет. Има разлика и при военните. Докато през 1885 г. почти всички български офицери са завършили руски военни училища, след Съединението това се променя. На първо място – поради глупавата политика на Руската империя към нас. И българите намират други пътища за обучение на своя военен елит. Особено в център като Военната академия в Торино, Италия – страна, която тогава не е смятана за много голяма военна сила, но дава добро образование на офицерите, които доказват бойните си умения през войните от 1912–1918 г.
– Къде тогава в развитието си се намира България сред европейските държави?
– Сред професионалните историци има несъгласия по тезата за бързото ни развитие в Османската империя. Преди двайсетина години британски историк излезе със скандална за нашите уши теза, че балканските държави са се развивали много по-бързо в рамките на Османската империя, отколкото след освобождението си. Без да отчита, че невинаги статистиката е показателна за настроенията сред населението. И тогава оплакванията са като днешните: корупция, боричкане между партиите и т.н. Но много от българите имат вяра в собственото си бъдеще и това на държавата. През далекогледа на историята виждаме една България, която се развива добре, макар и да си остава в опашката на европейските държави. Трудно се наваксва вековно изоставане. Но тя е най-добре образованата балканска държава. Тогава е построена и значителна част от железопътната мрежа на страната, която виждаме сега, прокарани са шосета, добри по стандартите на времето. Променя се обликът на българските селища. Френският историк Бернар Лори, специалист по Балканите, пише как българите се отърсват от османското културно наследство. И това става в десетилетията между Освобождението и обявяването на Независимостта. Да, имаме и Пловдивския мострен панаир от 1892 г., макар следващото издание да е в средата на 30-те. Куриозна история е как на Лондонското световно изложение през 1900 г. българският павилион представя мед от един учител от с. Медвен, Котленско. Той е отличèн с медал и британски търговец му пише, за да го пита колко вагона да му прати за продукцията му и на коя гара. А учителят, вероятно собственик на 15-ина кошера, му отговаря остроумно: Какво ще си играем на вагони, по-добре изпратете параход по Медвенска река. Да, това са мащабите на националното стопанство. България се развива, но за да се развиваш бързо, ти трябват минерални богатства, които тя няма, но Румъния има. Да имаш възможности за международна търговия и транспорт, каквито Гърция с пристанищата си има. Да имаш квалифицирана работна ръка или аграрно пренаселване да изтласка селяните към фабриките в града. Нямаме и свободни капитали за влагане в предприятия.
– Какво не е широкоизвестно за акта на Независимостта?
– По-скоро митът е свързан със Съединението, за Независимостта митовете са по-малко. При Съединението митът е, че България го прави сама въпреки волята на Великите сили. Всъщност още през 1881 г. съюзът на тримата императори – на Русия, Австро-Унгария и Германия, се договаря, че не биха се противопоставили на съединение на България с Източна Румелия, ако то не се прехвърли в Македония. А Русия дава право на Австро-Унгария да си стои в Босна и Херцеговина. Само младите хора в Пловдив, които правят тайния революционен комитет и обявяват Съединението, не знаят тайната договорка и действат на своя глава. Прав е Захари Стоянов да ги нарича луди глави и хаймани.
Актът на Независимостта също не е абсолютно самостоятелен акт. Той е тясно свързан с австрийската политика и неслучайно анексията на Босна и Херцеговина и обявяването на Независимостта ни стават в 2 последователни дни. И в архивите предварителните разговори са добре документирани. Българското правителство е постъпило съвсем разумно, като си е осигурило подкрепата поне на една Велика сила. Ако продължим с митовете около Съединението, рядко си даваме сметка, че Съединението е изключително успешен акт, с който България увеличава територията си с около 50%, само 7 години след 1878 г. То е защитено героично и от младата Българска армия в Сръбско-българската война. Спор няма за това. Но задавали ли сте си въпроса защо 8 месеца след военната ни победа български офицери свалят победителя княз Александър. Това почти го няма в световната история. А причините са две: Първо, недоволството на Русия от Съединението, а почти всички български офицери са възпитани в руски военни училища. И второ, българските офицери през лятото на 1886 г., малко след сключването на официалния мир между Сърбия и България, знаят, че хазната е празна, че ресурсите на армията след войната са абсолютно изтощени. А Сърбия дрънка оръжие, въоръжавана от Австрия. И сред поне част от офицерите ни има опасения, че при сръбска атака, подбудена от Русия, този път България няма да издържи.
– Това е знак за голямата роля на офицерството в историята ни тогава.
– Офицерството играе огромна роля и в Сърбия, където прави 3 преврата, в Гърция – също няколко преврата, преврати прави и румънското офицерство. И военен преврат на Балканите реално няма само в Черна гора. Все пак нека да обобщим, че обявяването на Независимостта, като че има само плюсове за разлика от Съединението, което е огромен успех, но има и минуси: Независимостта може да е по-скромен успех в историята ни, но без минус в по-сетнешното развитие на България.
