Автор: Цончо ЙОТОВ
„Когато се родиш за втори път и помниш предишния си живот, когато проходиш отново, изведнъж разбираш, че всичко около теб е много по-красиво и много по-добро, отколкото е било някога. Уж животът е същият, но не е, уж Слънцето е същото, а не е. Красотата е навсякъде, а мълчанието е не само тишина, а единственият възможен разговор с Бога и вечността…”
Това е откъс от книгата на Пламен Григоров „До оня свят и обратно”, издадена през 2014 г., в която той споделя мисли, след едномесечната си кома. И още от тази творба: „Вторият живот е дар свише и ти няма как да не усетиш това… Когато си бил пред вратата на смъртта, когато си видял Светлината и надникнал в света на мъртвите, няма как да не оцениш и заобичаш Белия свят”.
Защо припомням тези мисли на Пламен Григоров? Преди 4 години на 25 октомври 2020 г. той отлетя към своето „полудяло небе”, така, както е озаглавил една от стихосбирките си. Този път завинаги. Но второто му завръщане е в стиховете, в книгите му. А излезе и нова негова стихосбирка „Предесен”, издадена от съпругата му Росица Тодорова, работила във в. „Българска армия”, и сина му Григор Тодоров.
Пламен Григоров също е работил като журналист във в. „Българска армия”. Роден е през май 1956 г. в Горна Оряховица. Завършил е Висшето военно училище за артилерия и ПВО в Шумен и е служил като офицер в бойните части. Автор е на десетки книги, между които „Не късай мрака”, „Бели клади”, „Сълза за живия” и други стихосбирки, публицистичната творба „20 реда за нощта над България”, романите „Мирис на враг” и „Вдовицата на бога”. Бил е издател и главен редактор на сп. „Командос”.
Публикуваме стихотворение на Пламен Григоров, публикувано в „Предесен”. Някои от тях като „Къща” и „Не късай мрака” са писани, броени дни преди да завърши и „вторият” му живот.
