Институциите да се обединят за военната ни промишленост

Много по-ефективно е да се обърнем към собствения си ВПК, казва икономистът проф. д-р Ганчо Ганчев

• Г-н Ганчев, как се отрази войната в Украйна върху българския военнопромишлен комплекс (ВПК) – върху продажбите и новото производство?

• Това, което виждам отстрани, са нарасналите продажби на наша военна продукция. Те генерират ресурс, който позволява да се създадат нови продукти, да се инвестира в нови производства, да се създават работни места. От чисто икономическа гледна точка този конфликт дърпа напред военнопромишления комплекс (ВПК) в България. Като заетост и доходи се развиват цели райони. Това има мултипликационен ефект и върху други сектори на икономиката. Това е особено полезно, особено на фона на икономическата криза, която се очертава в Европа, на спада на търсенето в Германия, на фона на това, че една голяма част от българската промишленост, която беше ориентирана към немското производство на автомобили, изпитва в момента големи затруднения поради намалените поръчки. Военното ни производство е единственият сектор, където търсенето е високо и където има висока заетост.

• Отваря ли новият пост на комисар по отбрана нова възможност за българския ВПК?

• Този въпрос ме връща към доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на Европейския съюз. Той счита, че една от основните слабости е липсата на единна европейска политика в отбраната. Тъй като европейските страни заделят огромни ресурси за подновяване на военната техника, за военни разходи. Но голяма част от тези поръчки отиват до голяма степен извън производствата на страните – членки на ЕС, а биха могли да стимулират европейската промишленост. Която би могла да се развие по-добре, ако има единни програми за производство на въоръжения. И това би могло да бъде много мощен фактор за развитие на високите технологии, за създаване на работни места и преодоляване на тази криза с конкурентоспособността. Т.е. в доклада специално е изведена ролята на ВПК и на координираните програми и поръчки в тази сфера, които биха могли да имат голямо значение. Марио Драги смята, че това е една от стратегическите слабости сега в ЕС. И на фона на увеличаване на разходите за военни цели от минимум 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) и някакви колективни програми за производство на въоръжения, което се очертава в Европа, българският ВПК би могло да се включи във всичко това. И то би могло да е мощен фактор за неговото развитие, а съществено би подпомогнало и българската икономика като цяло.

• В тази ситуация препоръчително и възможно ли е българският ВПК да се профилира в определени производства?

• Това е възможно, както и да участва в кооперирани доставки. Военните специалисти ще кажат в кои сектори имаме конкурентно производство. Производството сега на боеприпаси за съветски тип оръжия все пак е нещо, което постепенно ще отмре. И трябва да се ориентираме към производство на боеприпаси по натовски стандарти, бихме могли на базата на утилизацията в Българската армия да създадем нови производства. И според мен беше голям пропуск, че закупуването на бойни машини за пехотата не беше ориентирано към българската промишленост. Чрез такива поръчки бихме могли да създадем предпоставки за участие в коопериране с другите държави в ЕС.

• Трябва ли държавата да държи монопол във военната промишленост, или да разчита повече и на частни компании?

• Производствата под държавен контрол трябва да се модернизират, но също така могат да бъдат давани и поръчки към частни български компании, свързани с ВПК. Имаше такива възможности, които често се пропускат по неизвестни причини. Но когато се дават поръчки за модернизация и купуване на въоръжение, българският ВПК, държавен или частен, трябва да бъде на първо място от изключителни съображения за сигурност, задоволяване на потребностите в случаи на конфликти и т.н. Много по-добре е да имаме собствени производства, чрез които сами да попълваме нужди от боеприпаси, отколкото да купуваме от чужбина. Така ще имаме по-голяма гъвкавост и по-малка зависимост от външни доставки.

• Как стои според Вас военната ни промишленост на фона на другите европейски държави?

• На фона на военните конфликти, които се развиват, се оказва, че българският ВПК има сравнителни предимства. Тъй като той произвежда предимно боеприпаси за съветски тип оръжия, които в момента се използват много интензивно не само в Украйна, но и в Африка и другаде. Т.е. тази специализация в момента е някакво сравнително предимство. Но трябва да се види и за в бъдеще за модернизация и преминаване към нови производства.

• Как може да се отрази върху цялата ни икономика, ако инвестираме в българската военнопромишлена индустрия?

• Развитието на ВПК зависи в голяма степен от политиката на държавата и особено от поръчките, които се дават за модернизацията на Българската армия. Всички тези поръчки трябва максимално да бъдат ориентирани към български производители, в много по-голяма степен ресурсите, които изразходваме за модернизация, да остават тук. В такъв случай допълнителните пари, които харчим за отбрана, няма да бъдат „изхвърлени в морето” от гледна точка на икономиката. А ще бъдат пари, които ще имат вторичен положителен ефект, като работни места, като доходи и т.н. Като похарчим 1 млрд. за въоръжение с поръчки в други страни, тези пари изчезват от българската икономика. Но чрез поръчки на български производители, когато е възможно, това се връща обратно в икономиката ни под формата на работна заетост, данъци и т.н. Много по-ефективно е да се обърнем към собствения си ВПК, когато модернизираме армията, отколкото да възлагаме външни поръчки.

• Какви са прогнозите пред икономиките на европейските страни, ще се повтори ли кризата от 2008 г.?

• През 2008 г. кризата беше свързана с финансовата система. Кризисните моменти, които се очертават сега, са с друг произход. Това е главно конкуренцията на Китай в областта на автомобилостроенето и някои други сектори, което измества европейските производители от световния пазар и от вътрешния пазар на ЕС. Това е криза на конкурентоспособността на Европа да се равнява с основните производители. То е следствие на много фактори в политиката на компаниите, на външноикономическата политика на ЕС, на недостатъчното развитие на новите технологии и изоставането в дигитализацията и т.н. Така че тази криза изисква не толкова чисто финансови мерки, колкото инвестиции. Механизмът на кризата е друг. Застрашени са отрасли като автомобилостроене и други сектори, свързани с китайската конкуренция. Като производство на панели за електричество, турбини, където Китай хвърля огромни ресурси, за да изхвърли европейските производители от пазара.

• Какъв е икономическият отпечатък на войната в Украйна върху европейските икономики?

• Основният отпечатък е свързан с ограничаването на икономическите връзки с Русия и съответно намаляването на доставките на нефт и газ, което прави енергията по-скъпа. Това го има в доклада на Марио Драги, но тези негативни последици се засилиха от много груби грешки, допуснати в ЕС като прекалено бързата декарбонизация, затварянето на атомните електроцентрали в Германия, като може би най-важният фактор за повишаване на цената на енергията на европейските пазари. Т.е. някои страни и ЕС като цяло допуснаха груби грешки, които засилиха негативното въздействие на войната до нас. Това са политически и военни причини за състоянието на европейските икономики. Но ЕС би могъл да направи така, че негативните последици да бъдат много по-малки. Защото само колективно можем да постигнем по-добри резултати. Затова и новият мандат на Европейския парламент и Европейската комисия са решаващи. Но мнозина се съмняват дали ЕК е достатъчно подготвена да реши тези проблеми. Но България би трябвало да се възползва от всички възможности. И особено – конкретните мерки за съвместните военно производство и поръчки. Българският ВПК при една разумна политика на правителството би могъл да спечели от това. Което изисква институциите да се обединят по въпроса за военната промишленост в България.