• Поколението Z идва с характер, в който могат да се открият предимства
В Националния военен университет във Велико Търново курсантският батальон е възлово звено – теорията от лекциите се превръща в практически знания и умения, подчинени на дисциплина, лична отговорност и умение да се работи в екип. Командването му е поверено на подполковник Станислав Петров. Неговият заместник е майор Ивелин Тодоров, с когото разговаряме за осъществените и непостигнатите амбиции на командирския състав.
Според майор Тодоров основната задача на батальона е да изгражда своите възпитаници морално, умствено и физически, да ги възпитава, да изгражда характерите им като офицери в провежданите занятия с тях. Наученото в лекциите да го прилагат в ежедневната войскова практика. Част от учебния материал усвояват и в батальона – техните командири също им водят лекции. Подготовката за изпълнение на военна служба включва наряд, различни видове дежурства, провеждат се военни ритуали и дейности, участват във военноисторически възстановки и реконструкции, спортни състезания.
За него като заместник-командир изборът на военната професия е бил личен. „Имам по-голям брат, преди години служеше в армията. Възхищавал съм се на неговата униформа, на представите му за дълг, чест, родина, а точността и дисциплината са ми били пътеводители. В конституцията на страната е записано, че защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин, всеки от нас в армията или извън нея е длъжен да защитава родината в мирно време или във време на война…“ За майор Тодоров
да брани род и родина е призвание и кауза.
Завършил Военния университет през 2013 г. като първенец на специализацията си, а след това и Военната академия „Георги С. Раковски“ през 2022 г. Имало голям недостиг на команден състав и му предложили да приеме офицерската длъжност в курсантски батальон в Търново.
Втора година е заместник-командир на батальона и работата му с курсантите е повод за редица наблюдения. Според него това е поколението Z и промените са много динамични. „Разликата дори отпреди 10 години и сегашното поколение е осезаема – с новите технологии и новите изисквания те са различни психически и ментално. Когато постъпят във Военния университет, се вижда от първия ден, облекат ли униформата, влизат в друга реалност, свят, който им е непознат. Преди университета в семейството не са им търсили отговорност толкова настоятелно, а тук всички правила са изяснени и трябва да ги спазват. Не всички от тях са живели в пълна свобода и безгрижие, има момчета и момичета, които са работили, грижели са се за семейства – веднага ще ги различиш. Но влизайки в пътя за подготовка на офицера, им предстои да бъдат възпитавани 5 години. Когато изминат курсантския път, се вижда огромна разлика – израстват като личности, като подготовка, знание и възпитание.“ Някои се отказват още в началото, първите седмици. Представете си дванайсетокласник – сутрин не го занимават с нищо. В училище часовете са забавление, не му се налага да работи… И в един прекрасен момент – мама и тати ги няма, влиза в университета – ред. Няма 5 свободни минутки. Докато се научат
да разпределят времето и да определят приоритет –
това най-много им тежи. Осъзнават новата реалност и казват: Е, не съм за тук. Нерядко се случва същите курсанти след година-две да кандидатстват отново и тогава са по-амбицирани и мотивирани да служат. Тази година имаме такъв пример…“ – добавя майор Тодоров.
Изключително важна е ролята на преподавателите и командирите, които им водят основната подготовка от лекции и занятия. Войната в Украйна наложи ред новости – маневрена война, дронове по вода, въздух и земя. На ниво взвод, рота често трябва да се поемат отговорни решения – практиката, ежедневното възпитание създават офицера командир, който е способен да вдигне и поведе хората от окопите. Според заместник-командира на курсантския батальон през тези 5 години задачата на университета е да изгради курсантите като лидери, командири, за да могат с личен пример да водят уверено своите подчинени в бойните действия. „Това не е нещо ново от историческа гледна точка, но днес го наричаме мисийно командване, това е подход за командване и управление, който дава възможност за проява на разумна инициативност при вземане на решение от подчинените в рамките на намерението на командира и за децентрализирано изпълнение на задачите в съответствие с обстановката. Те като командири да предложат решението и да го осъществят.“ Наложително е мисийното командване да се въведе в Българската армия. Курсантите се запознават с него по време на лекциите. Този тип лидерство изисква командирът да владее познания и в областта на психологията, да разпознава различните характери и техните възможности.
Според майор Тодоров работата с хора е от най-трудните задачи – всеки човек е със своя гледна точка и в зависимост от моментното си емоционално състояние ще реагира по различен начин. Командирите на курсантските роти и взводовете са с практически опит в работата с хора, търсят оптималния начин за работа с курсантите. Това включва и личния пример на командира – по-старшите от по-горните курсове ги назначават като младши командири. Още по време на обучението си те осъзнават бъдещата си задача – да ръководят, да водят хора, да бъдат ментори и да възпитават своите подчинени. Майорът си припомня личния пример на командирите, които са го обучавали от предишното поколение. „Винаги ми е бил в съзнанието и сега се опитваме да има приемственост в самата работа при възпитанието на курсантите и при тяхното израстване.“
За повечето курсанти езиковата бариера в многонационална среда не съществува. Преди да постъпят в армията, са изучавали чужди езици. При подготовката и начините на действие от тактическа гледна точка не отстъпват на курсантите от другите армии. „Бил съм в командировки, включително и международни учения –
нашите курсанти винаги са показвали завидни умения,
не отстъпват по нищо на други нации и курсанти от други армии…“
За да мотивират повече кандидати за прием в НВУ, майор Тодоров е сред тези, които водят занятия, лекции в училищата с 10. и 11. клас. Занятията са по програма на Министерство на образованието и са свързани с военната подготовка на учениците. Лекциите му ги запознават с мисиите на Въоръжените сили, какво представлява армията, какви задачи се изпълняват и каква професионална кариера се предлага. В Деня на отворените врати разглеждат въоръжение, техника, демонстрации с оръжие. „Има ефект – споделя той, – много от новопостъпилите курсанти после споделят, че нещото, което ги е грабнало, са впечатленията им като ученици. Повечето родители подкрепят своите деца и при кандидатстването, и ако решат да се откажат. При такива случаи във Военния университет се провежда разговор беседа да се изяснят причините, които демотивират първокурсника. И ако е възможно, да се предприемат мерки за преодоляването им. Новите поколения търсят свободата и им тежат режимът, ранното ставане сутрин и физическите упражнения, физзарядката… Някои са обездвижени. Трябва време и за спортуване – споделя майор Тодоров. – Придобих този навик във Военния университет. Преди съм спортувал рядко…“
Иначе хобитата му са различни. В почивните дни води тригодишната си дъщеря за риба и сред природата. Тя обича тези разходки, хващат сом, мряна, уклей. Роден е в Тутракан, град на българската бойна слава и риболова. Израснал край Дунава и има много рибарски истории и постижения. Жена му също била студентка във Военния университет, където се запознават. Преподавателите предупреждавали не само нея, а и останалите студентки: „Тези хора ще станат офицери. Пращат го в командировка и ти се оправяй с децата. Сменя гарнизона, и ти заедно с него – нова работа, ново училище. Наряди, дежурства посред нощ…“. Нищо не я спряло, трудностите споделят заедно. Майор Тодоров е член на Национално дружество „Традиция“ и притежава колекция от пушки, пищови, ножове и други исторически оръжия. Увличат го моторите, за които рядко му остава време.
