Атанас ПАНАЙОТОВ
Ние не само мечтаехме, но и създадохме оптималните условия да реализираме нашите мечти, казва бившият началник на ВВМУ
– Г-н флотилен адмирал, при откриването на новата учебна година министърът на отбраната не спести високите оценки за състоянието и развитието на ВВМУ. Той определи Морското училище като „образцов пример и модел за активно, системно и успешно сътрудничество между образованието и потребителите на кадри от Въоръжените сили, държавните институции и бизнеса“. Отправи и персонална благодарност към вас, като ви определи като „уникален ръководител, преподавател и учен“. Как успяхте да постигнете тези забележителни успехи?
– Това е резултат от системната работа на екипа, който ръководеше Морското училище през последните години. Този екип направи необходимите анализи за стратегическото развитие на ВВМУ, той търсеше оптималните решения за изграждането на такъв тип научноизследователска и учебна инфраструктура, която не само да решава текущите задачи, свързани с образователния процес, но и да носи стабилност и да дава възможности за допълнително развитие и за привличане на допълнителни ресурси. Разбира се, всичко това е и плод на системните усилия на множество мои колеги, които се занимават с проектирането в различни области, с организирането на обществените поръчки, със строителството и придобиването на ново имущество. Няма да пропусна да отбележа и нашите юристи и финансисти, органите на логистиката. В някаква степен това се дължи и на инициативата и на свободата на колегите от академичната общност, които могат да формулират своите предложения и да работят за тяхната реализация. Казано накратко: Ние не само мечтаехме, но и създадохме оптималните условия да реализираме нашите мечти.
– Една от тези мечти бе Антарктида. Как я постигнахте?
– Този процес има емоционални и технически измерения. Мога детайлно да обясня техническите аспекти: Как става планирането на прехода, как се селектира т.нар. „прозорец“ за безопасното преминаване между две двойки преследващи се циклони, какъв е оптималният курс – неща, които научихме с помощта на нашите приятели от аржентинските Военноморски сили с прекрасното менторство на контраадмирал Марсело Тарапов, и разбира се – на собствен гръб. Като спазвахме научените уроци и проявявахме разум, преминахме почти безметежно (и то два пъти!) през „неистовите 50 на Дрейк“, както морският фолклор определя тази акватория. Емоционалният аспект, разбира се, е свързан с удовлетворението от това постижение. Удовлетворението за това, че си сбъднал своята лична мечта, удовлетворението, че си успял да мотивираш своите подчинени да направят максималното, за да се изпълни задачата. Това беше изключително важно, особено в контекста на първото ни плаване, когато, типично по български, корабът бе изпратен на експедиция с голяма доза „хейт“ и песимизъм. И тук аз възприех моята роля, че трябва да бъда на кораба в заключителната фаза, за да мога да покажа на моите момчета, че вярвам в тях и че съм готов редом с тях да преодолея тези трудности. Не мога да не изразя респекта си към екипажа на кораба, към неговия командир тогава – капитан ІІ ранг Николай Данаилов, за мъжеството и за професионализма, с който те изпълниха своите задачи. И така – задача след задача, експедиция след експедиция, корабът придобива все по-широк кръг от способности, а екипажът – все по-голям професионален опит. Бих казал, че това е най-подготвеният български военен екипаж за действие във всякакви условия – в далечна зона, в условия на изключително висок риск, в трудни хидрометеорологически условия, в ледови плавания. Смятам, че в някаква степен до момента на придобиването на новите многофункционални патрулни кораби на нашите ВМС нашият „Св. св. Кирил и Методий“ е най-високотехнологичният кораб на военноморска България. Разбира се, тук не говорим за въоръжения, за специализирани бойни сензори, а за класическото навигационно осигуряване и за технологичното обезпечаване работата на енергетичните системи на кораба.
– И така, плаване след плаване, задача след задача, научен проект след научен проект, вашата кариера като военнослужещ е към своя край. Удовлетворен ли сте от начина, по който премина тя?
– Категорично да! На няколко пъти съм го казвал – и пред себе си, и публично, че не съжалявам за нито една от направените стъпки, не съжалявам за нито един от направените избори като кариерно развитие. Не съжалявам за нито един от направените откази да заемам по-високи длъжности и останах в Морското училище. Това винаги е бил моят избор. Мисля, че имах един ползотворен път. Дай, Боже, това, което сме направили, да бъде оценено по правилния начин. Мисля, че успяхме да променим развитието на нашето Морско училище в една по-добра посока.
– Вие поехте управлението на ВВМУ в труден период и с учебен плавателен парк, който беше в трагично състояние, а го превърнахте в истинска учебна флотилия, която респектира със своите възможности. Какво ще оставите на своя приемник като идеи за по-нататъшното развитие на тази флотилия?
– Нашата първа задача, която сега решаваме и която със сигурност ще бъде във фокуса на вниманието на флотилен адмирал проф. Калинов, е да бъде модернизиран в най-добра степен новия ни научноизследователски катер „Асен“. И да му бъдат придадени тези способности, които трябва да има, за да реализира доста широк кръг от научноизследователски задачи в крайбрежната зона. От друга страна, анализирайки изпълнението на различните задачи от „Св. св. Кирил и Методий“, ние правим извода, че завършва този специфичен етап, в който той беше преимуществено логистичен кораб, да има много голям капацитет за логистично осигуряване. Резултатите са налице. Построена е новата лаборатория на о-в Ливингстън. И през тази година съществена част от оборудването за нея също ще бъде пренесено от кораба. Но нашият план е „Св. св. Кирил и Методий“ да стане много повече изследователски кораб, да има специализирано за тази цел оборудване. По този повод имаме конкретни планове, които са представени пред Министерството на образованието и науката, както и пред консорциума, включващ Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българския антарктически институт и ВВМУ. Това е една близкосрочна задача, която трябва да решаваме. Тъй като се научихме да мечтаем и да бъдем дръзки, ние смятаме, че през следващите една-две години трябва да започне процесът за придобиването на следващия български военноморски научноизследователски кораб. Имаме базовата идея, имаме базова платформа и смятаме, че в един период от около седем години, през който да премине процесът по утвърждаване на ресурсите, по обществената поръчка, по постройката на плавателния съд – един период между седем и десет години, след който този нов кораб трябва да бъде придобит. Разбира се, дотогава по всяка вероятност Морското училище ще генерира и нови инициативи, които ще изискват нови средства. А и защо да се ограничаваме само в морето? Ние в момента работим съвместно с нашите партньори със Софийския университет по идеята за изстрелването на първия академичен сателит, свързан с наблюдения на повърхността на земята. Така че след някоя друга година флотилен адмирал проф. Калинов в подобно интервю ще отчита академичното съзвездие на Морското училище, т.е. – колко спътника в момента работят в орбита и осигуряват с данни училището. Всичко е въпрос на мечти и на способност за реализацията им.
– Съвременните военни конфликти сякаш се опитват да разклатят устоите на военноморското изкуство, което бъдещите морски офицери изучават във ВВМУ. Тези динамични промени могат ли по някакъв начин да бъдат внедрени в подготовката на бъдещите командири?
– Не бих казал „да разклатят устоите“, а по-скоро драматично да ги разширят и обновят. Наистина се намираме в една уникална ситуация, в която имаме хипердинамика на промените във възгледите, способите, методите, тактиките и техниките на използването на различните системи за наблюдение и поразяване на море. Ние я виждаме тази хипердинамика, осъзнаваме я. Съвсем скоро бях научен ръководител на дипломант, който защити подобна магистърска теза във Военната академия „Г. С. Раковски“ в обучението му на тактическо ниво и сега сме на път да работим и по дисертационна тема в тази насока. Наистина тази хипердинамика създава един проблем, защото традиционно се говори, че военните се готвят за миналата война. Аз имам обаче усещането, че се готвим за по-миналата война. Да, ние се стремим да обновяваме нашите учебни планове и програми, но даже и тук трябва да решим един административен процес. Актуалната нормативна уредба за създаването на учебни планове и програми по военно дело ограничава тяхната промяна в условията на хипердинамика. Многократно този въпрос е поставян на вниманието на съответната дирекция на Министерството на отбраната. За съжаление, като че ли ВВМУ е единствената военнообразователна институция, която вижда това. Мисля, че става въпрос за тотален проблем на цялото министерство, при това – не само по отношение на образованието, защото става въпрос за предаването на тези научени уроци в практиката на войските, в изграждането на нови системи, в модернизацията им и т.н. Надявам се, че политическото и военното ръководство също осъзнават този проблем и ще направят максималното, за да се преодолеят съществуващите бюрократични пречки и да се върви към един по-адекватен процес на модернизация на Въоръжените сили в контекста на тази хипердинамика.
– И сега един оперативен скок във времето: Помните ли първото си плаване като командир на ракетен катер, когато сте подали командата „Дръж се, давам ход!“?
– Честно казано, аз не си спомням първото плаване като командир на ракетен катер, защото бях твърде подготвен помощник-командир. Аз имах допуск за управление на ракетен катер още в края на първата си година като помощник-командир и през следващите две години неведнъж ми се е случвало да управлявам катера, да правя маневри, в т.ч. и да подавам командата „Дръж се, давам ход!“. Разбира се, тези първи плавания винаги са били вълнуващи моменти, особено в условията на относително сложното маневриране в Пункта за базиране в Созопол, както и с проблемната от време на време техника за управление на двигателите на ракетните катери от проект 205. Но, слава Богу, в годините през които командвах ракетен катер, почти не съм имал ситуация, в която да съм бил „на ръба“… Всъщност – имах една ситуация и тя бе свързана с кадровите промени през този период. Традиционно управлението на главните двигатели се осъществяваше от машинните боцмани, които стояха на мостика. В един момент командването реши, че те са по-важни в машинното отделение, а на тяхно място изпратиха относително млади матроси – електрици. Затова попаднах в една ситуация, в която въпреки подробния инструктаж, който включваше всяка стъпка от отделните действия на матроса за реагиране на команди, подавани със свирка… Само че когато надух свирката, което означаваше: „Отдай носовото!“, той даде ход при вързан с две въжета катер! Е, успяхме да отдадем максимално бързо и двете въжета, и така се отървахме от „хватката“ на съседния катер. Впоследствие нашият матрос усвои всички тънкости при маневрирането и беше един прекрасен старши електрик.
– Имат ли бъдеще ракетните катери?
– Категорично да! Разбира се, всичко зависи от контекста на въоръжения конфликт и това с какви сили и средства се води той. Но при хипотеза, че Руската федерация ще запази своите оперативни способности в Черноморския регион и след края на войната, и в контекста на това с какви въоръжения разполага, аз мисля, че нашите ВМС трябва да изграждат една комплексна система за огнево въздействие върху агресор. Тази система трябва да включва както спектър от брегови ракетни комплекси, система от ударни дронове, но и система от ракетни катери. Те трябва да бъдат маневрени, малки, да се държат близо до брега по т. нар. метод „Засада“, който разработихме преди години с капитан І ранг Петър Дерелиев, и да бъдат готови да нанасят удари по потенциален агресор.
– Сигурно няма да ви изненадам с неизбежния въпрос – какво ви предстои?
– Плановете ми са да бъда професор – преподавател във ВВМУ, да координирам програмите ни, свързани с изследванията на „Белия континент“, да направя максималното за развитието на направлението „Космос“ като образование и като наука. Разбира се, всичко това ще бъде в рамката, поставена от новия началник на ВВМУ – до каква степен той смята да използва моята компетентност. Това, което искам да се случи с мен, е да продължа да бъда свързан с Морското училище и абсолютно без никаква корист да продължа да защитавам неговата кауза, защото почти целият ми живот е свързан с Флотската алма матер. Искрено се надявам моят баща капитан І ранг доц. д-р Кирил Медникаров да ме гледа някъде отгоре и да се гордее с това, което съм направил за Морското училище.
