Автор: Ивайло Пашов
На 1 октомври се навършиха 64 години от създаването на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) от състава на Военновъздушните сили. Тяхната поява е резултат от еволюцията на бойната авиация и измененията във военнополитическата обстановка по света в края на 50-те години на миналия век. По това време зенитната артилерия вече не е в състояние да води успешна борба с летящите с големи скорости и до стратосферни височини реактивни бойни самолети. Развитите държави са провокирани да приемат нов тип оръжие – зенитно-ракетните комплекси (ЗРК). България също не изостава от тенденцията.
В началото на 1959 г. се взема решение за превъоръжаване на съществуващите зенитно-артилерийски части и формиране на Зенитно-ракетни войски. На гражданското летище в Марино поле – Карловско, е открит учебен център за подготовка на ръководен състав за тях. Обучените там и в бившия СССР офицери са пионерите на войските. Първите ЗРК, закупени от българската държава, са СА-75 „Двина”.
На 1 октомври през 1960 г. разчет от 1-ви зенитно-ракетен дивизион (поделение 90020 – Тополница), въоръжен с комплекса „Двина“, извършва първата бойна стрелба със зенитна управляема ракета на полигона Ашулук в Съветския съюз. Мишената – безпилотна, от самолетен тип – е унищожена с първата ракета. Успехът е повод датата да бъде приета за Празник на Зенитно-ракетни войски. Година по-късно с Министерска заповед № 0334/12.10.1961 г. започна създаването на зенитно-ракетните бригади, които съставляват ЗРВ.
През следващите десетилетия войските усилено се развиват и насищат със зенитно-ракетни комплекси за малки, средни и далечни разстояния от различни поколения и непрекъснато се усъвършенства бойният им ред. През 70-те години част от формированията се превъоръжават с нова техника – ЗРК С-75М „Волхов“ и С-125 „Нева“, с повишени възможности за действие по цели на малки височини и в условия на смущения. За повишаване на плътността на огъня и разширяване на обсега през 80-те години арсеналът на бригадата е попълнен с комплекси за далечно действие С-200 „Вега“ и с многоканалния ЗРК С-300 с възможности за обстрел на голям брой цели едновременно. В края на десетилетието и в началото на 90-те години на ХХ век бойната мощ и потенциалът за незабавна реакция на развърнатите зенитно-ракетни групировки на Първа, Втора и Трета зенитно-ракетна бригада са без аналог на Балканите.
С началото на реорганизациите в Българската армия през 90-те години българската ПВО преминава през труден период. В резултат на множеството реформи ЗРВ постепенно са сведени до една бригада (от 2012 г. – Първа зенитно-ракетна база), чувствително намалява личният състав, променят се носенето на бойното дежурство и подготовката в съответствие със стандартите на НАТО.
Независимо от трудностите и болезнените кадрови съкращения ЗРВ остават надежден щит на родното небе.
През този нелек период инициативи за модернизация на войските по линия на командването им не липсват. Но в прегледите на отбраната усъвършенстването на родната ПВО периодично се отлага, като се приоритизират други проекти. Осъществени са главно някои доработки, касещи интеграцията на системата ни за противовъздушна отбрана с тази на Алианса.
Инициативата, благодарение на която става възможно придобиването на нови ЗРК, стартира през 2017 г. Със заповед за командира на ВВС е създадена работна група за разработване на „Концепция за развитие на способностите за зенитно-ракетно прикритие“. През ноември 2019 г. министърът на отбраната утвърждава концепцията със своя заповед. В резултат на това се пристъпва към разработката на инвестиционен проект за придобиване на нови зенитно-ракетни комплекси.
Изпратени са искания за предоставяне на информация до водещи световни производители на зенитно-ракетна техника за определяне на финансовите рамки. На базата на заложените тактико-технически изисквания и определения бюджет се изготвят конкретни предложения за избор на ЗРК. Предстои провеждане на конкурс, но на фона на рязкото изостряне на геополитическата обстановка след руското нахлуване в Украйна се появява възможност за реализиране на проекта чрез пряко договаряне в рамките на многонационалната инициатива „Щит на европейското небе“ (European Sky Shield Initiative – ESSI).
Тя е предложена от Германия с цел изграждане на наземна интегрирана европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) на страните от НАТО след началото на инвазията на Русия. Инициативата позволява на присъединилите се към нея държави (22, вкл. България) да поръчват съвместно зенитно-ракетна техника на по-изгодни цени и да обменят опит при експлоатацията ѝ.
Страната ни декларира намерение да се присъедини към „Щит на европейското небе“ през 2022 г. С Решение № 856 от 2023 г. правителството одобрява меморандум за разбирателство относно закупуване на наземни системи за ПВО в рамките на ESSI и упълномощава Министерството на отбраната за неговото подписване и водене на преговори. След проведени работни срещи между представители на министерствата на отбраната на България и Германия и на немската отбранителна компания Diehl Defence става ясно, че страната ни може да се присъедини към голяма поръчка на ЗРК IRIS-T, предназначени за Бундесвера (германските въоръжени сили), като ги закупи на идентични цени.
В резултат от положените усилия със свое решение Министерският съвет внесе в Народното събрание предложение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“. На 6 август членовете на Парламентарната комисия по отбрана го подкрепиха и то беше внесено за обсъждане в парламентарна зала. На 8 август депутатите от 50-ото Народно събрание също гласуваха за приемане на Проекта. За да се подчертае значимостта на събитието, договорът за придобиване на новата техника беше подписан от министъра на отбраната на 6 септември – Денят на Съединението на България.
С това се поставя началото на едно дълго очаквано обновяване на българската ПВО. Чрез превъоръжаването с модерни многоканални ЗРК ще бъдат усъвършенствани възможностите и преодолян дефицитът от способности за зенитно-ракетно прикритие на страната в съответствие с актуалните изисквания на средата за сигурност. Чрез технологичното обновяване ще се увеличат многократно способностите на ЗРВ за противодействие на съвременните средства за въздушно нападение (пилотируеми и безпилотни). Също така ще се постигнат пълната им оперативна съвместимост и включване в съюзническата Интегрирана система за ПВО и ПРО. От важно значение е, че така ще се прекъсне и зависимостта за поддръжка на нашата зенитно-ракетна техника от страни извън НАТО и ЕС, което към момента е сериозен проблем.
Сключеният договор предвижда придобиване на един ЗРК със средна далечина на стрелбата IRIS-T SLM. В него са заложени опции за допълнително закупуване на до 5 идентични комплекса и на един IRIS-T SLX с голяма далечина на стрелбата. В стойността на контракта освен техниката на комплекса са включени обучението на личния състав, който ще го експлоатира и обслужва, и първоначалната интегрирана логистична поддръжка.
С придобиването на първия ЗРК IRIS-T SLM се реализира само началният етап от Проект за „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“. Следващите му фази ще се осъществяват с времеви параметри в съответствие с разполагаемия финансов ресурс. В цялост, в него е заложено закупуване на 2 ЗРК с голяма далечина на стрелбата и на 8 ЗРК със средна. С тях поетапно се предвижда да бъдат заменени сега използваните остарели ЗРК съветско производство. Тази техника ще допринесе за изграждане и поддържане на допълнителни способности за охрана, отбрана и контрол на въздушното и морските пространства, както и за по-ефективното изпълнение на задачи по защита от въздушни удари на войски, стратегически обекти и по обекти от критичната инфраструктура на страната.
Предвид мащабите на проекта реализацията му ще бъде съпътствана от доста предизвикателства. Сред тях са обучението на личния състав за ефективното усвояване, използване и обслужване на новите ЗРК; подготовката на инфраструктурата на стартовите позиции за развръщане на придобитите комплекси и организирането на логистична поддръжка и навременна доставка на резервни части. В миналото с тези казуси се сблъскват пионерите от ЗРВ и следващите поколения зенитни ракетчици, които приемат на въоръжение нова техника. И тъй като колелото на историята се върти, с намирането на идентични решения предстои да се заеме настоящото командване на войските и на ВВС.
