Заплахите и изнудването с ядрено оръжие не са нещо ново – по време на Студената война и САЩ, и СССР многократно са използвали такива тактики, Китай и Израел също, а за севернокорейците да заплашват с ядрен Армагедон си е направо традиция. Но откакто Русия нахлу в Украйна, заплахите с ядрено оръжие отново станаха честа тактика, която руските лидери използват. Въпросът е крие ли се нещо съществено зад тях?
Блъфът на Кремъл
„Наредил съм руските стратегически ядрени сили да бъдат преведени в специален режим на носене на бойно дежурство“ – много добре помня това изявление на руския президент, няколко дни след началото на войната, започнала на 24 февруари 2022 г. Думите дойдоха преди западните държави да обявят първите пакети от значителна помощ за Украйна. Това изречение на руския президент беше достатъчно да грабне всички световни медии, които го раздухаха до невъобразими пропорции. Така тези думи изплашиха обществата и политиците в съюзните на Украйна държави и ги накараха да отлагат и обмислят бавно помощ, която беше нужна на украинците бързо и неотложно.
Но какво реално направиха ядрените сили на Русия след декларацията на Путин – просто увеличиха персонала си, нищо повече. Ядрените подводници продължиха да оперират по типичния си начин – подводниците, които не бяха на мисии не отплаваха веднага, а си останаха в пристанища, извършвайки рутинни дейности. Мобилните ракетни установки също си останаха в базите, а не се разпръснаха в руската тайга. Ако заповедта на Путин целеше истинска засилена готовност, руските ядрени сили нямаше да стоят просто така – щяха веднага да предприемат действия, които са добре планирани от години. Думите му бяха празни, но имаха голям ефект.
Окуражени от този ефект, руснаците продължиха да заплашват – бившият президент Медведев и други по-нискостоящи руски политици често вещаят ядрен Армагедон, Путин от своя страна също го прави, но по-рядко.
Има ли основания за тревога?
Защо този тип заплахи работят толкова добре? Причините са прости: Първо, зловещата мощ на ядреното оръжие винаги ще го прави чувствителна тема и второ: не всеки човек е запознат с ядрена стратегия, и не е длъжен. Лидерите на една държава трябва да гледат отвъд тези кухи заплахи и да успокояват обществото, а не да всяват допълнителен смут. За жалост, за две години малко политици си свършиха работата.
Целта на този материал е да направи точно това – да обясни по спокоен и разбираем начин какво представляват тези заплахи и има ли реална опасност зад тях. Няма да се спираме на всяка една заплаха поотделно, а ще разгледаме няколко ключови събития и аспекта. Първият е доктрината на Русия за използване на ядрено оръжие.
Да погледнем през призмата на руската ядрена доктрина
Ядрените доктрини са публични документи, които описват как една държава ползва ядрено си оръжие. Някои хора казват, че Путин е патологичен лъжец и следователно не трябва да се вярва на някакво парче хартия, но тук ситуацията е различна. Имайки предвид унищожителната сила на ядреното оръжие и реалната възможност за апокалиптична атомна война, държавите ядрени сили винаги се придържат към доктрините си. Те са публични, за да може всички да са наясно при какви условия и кога една държава би използвала ядрено оръжие. Предвид огромния ядрен арсенал на Русия нейната доктрина е много ясна и конкретна за това кога биха прибегнали до крайни действия.
Има четири сценария – първият е получаване на достоверна информация за ядрена атака; вторият е директна ядрена атака; третият описва вероятност, при която се прави опит да бъде прекъсната връзката между руските стратегически ядрени сили и командването им; а четвъртият предполага пряка, непосредствена и директна заплаха с конвенционални средства срещу руската държавност и управление (тук под държавност в специфичния случай на Русия трябва да се разбира заплаха срещу централизирания орган на власт – президентската институция).
Както виждате, от руската доктрина става ясно, че почти всички заплахи за възможна атомна война, отправяни от руските политици, са пълни глупости – руснаците няма да стрелят с ядрени ракети заради атаки по Кримския мост, икономически санкции или пък заради доставка на малък брой танкове и самолети на Украйна.
Ядрените оръжия в Беларус
Друга новина, която причини истерия, е разполагането на руски ядрени оръжия в Беларус през 2023 г. Това, за разлика от „поставянето в специален режим“, си беше реално действие с последствия – държавите в Европа ускориха още повече въоръжаването си, а Полша дори заговори за влизане в програмата за споделяне на ядрени оръжия на САЩ.
Това разполагане отново причини истерия. Някои експерти започнаха да говорят за ядрен шах и мат на НАТО, други – за нова Кубинска криза, трети – даже за ядрено оръжие в България. Наистина, на първо четене звучи страшно – част от ядрените оръжия на Кремъл вече не са в периферията на Европа, а по-навътре към центъра, но реално за руските ядрени ракети локацията не е от особено значение, дори и да са в най-източния край на огромната страна.
Вече десетилетия наред Русия (респективно СССР) има на въоръжение не само тактически, но и интерконтинентални балистични ядрени ракети с обсег до 16 или повече хиляди километра. Те могат да ударят почти всяка цел на Земята. САЩ, Великобритания и Франция също имат такива ракети. Така че в Европа от близо половин век вече няма място, което да е извън обсега на тези оръжия – това не е нещо ново. Ракети 300-400 километра по-навътре в Европа не променят нищо, още повече като се вземе предвид, че три от членките на НАТО също имат такива оръжия и могат да отреагират.
Казано просто – ядрено оръжие в Беларус е ескалация, но не е нещо невиждано или фундаментално променящо ситуацията в Европа. Основната му цел беше отново да внесе смут в съюзниците на Украйна и да ги разубеди да помагат на нападнатата страна. Единствената разлика е, че този път руснаците направиха диктатора на Беларус Лукашенко още по-зависим от тях.
Успешен ли е този ядрен шантаж?
Донякъде да. От страх, съюзниците на Украйна постоянно се двоумят, бавят и накрая изпращат помощ, която често е твърде малко, твърде късно или и двете. Колебливостта и бавенето доведоха пряко до провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Вече два пъти германският парламент отказва да гласува за доставяне на крилати ракети „Таурус“ от страх, че ако украинците ги използват срещу цели в Русия, руснаците пряко ще отвърнат на Германия.
Но тази тактика не може да се ползва до безкрай. Както в приказката за лъжливото овчарче, идва момент в който след толкова много заплахи, хората вече разбират, че блъфираш и не ти вярват. Френския президент Макрон първи публично започна да призовава да не се вярва на тези заплахи и дори отвърна като сам започна да загатва за потенциално изпращане на френски войски в Украйна с цел да накара и руснаците да се чудят, какво може да се случи.
Разбира се, не трябва да стигаме до момент, в който абсолютно игнорираме ядрените заплахи на Русия – това може да доведе до ситуация в която руснаците (този път реално притиснати до стената) наистина да натиснат копчето. Но сега сме много далеч от нещо подобно и аз дори бих казал, че никога няма да стигнем до него – никой не иска да превзема Москва и да затрива Русия – единствено искаме агресорът да бъде изгонен от Украйна.
В заключение – винаги когато четете или слушате нещо, свързано със заплахи за руски ядрен Армагедон, имайте предвид първо руската ядрена доктрина и след това останалите примери и си правете изводи какви ги говори този, който се опитва да ви изплаши – независимо дали е наш, чужд политик или някой си „експерт“ по телевизия „Рога и Копита“.
