Последният завой преди село Стегна се разгъва и с облекчение подкарваме по крайбрежната улица. След последни 200 метра и малко нескопосана маневра, паркирам току пред Димитра. Свалям стъклото и слънчевите очила и я поглеждам победоносно.
– Всичко наред ли е? – пита тя.
Димитра е дребна русолява жена, седи на пейка пред бюрото си за автомобили под наем и сега се е навела напред с лакти на коленете и подпряла брадичка с юмручета. Притеснена е, защото сутринта не можа да ми даде кола с автоматични скорости и бях направил недоволна гримаса.
– Няма проблем, всичко е наред – отвръщам аз, макар че угасих колата на няколко пъти през деня, когато при спиране забравях да натисна съединителя на голфа. Но из тесните улички на Родос и в безнадеждното търсене на място за паркиране около Стария град това може да се случи на всеки. Дори да е карал курсовете за шофьор на москвич.
Връщам ключовете и бързо се отправям към последната цел за днес – кръчмата на Грегорис, защото тя има малка тераса до морето. И наливна бира „Зитос“. Чувам зад себе си Димитра да се смее за нещо и да обсъжда с жена ми колко сме случили, че денят е бил облачен и поради това много подходящ за разходка.
Скоро седя на масата, отпивам жадно от студената бира и поглеждам натам, където небето се слива с морето. Или пък обратното. Какъв ден само!
Бяхме прочели това-онова за Стария град и за рицарите от Родос, но видяното надхвърли очакванията. Толкова, че да изминем 14 000 крачки по каменните улици, ако се вярва на приложението в телефона. Когато привечер забележимо се уморихме от забележителности, поехме към село Архангелос в търсене на хляб, изпечен на фурна на дърва и ето ни сега на блажения финал със студената бира…
Остров Родос носи името на океанидата Рода (Роза), която пък е дъщеря на Океан или на Посейдон, още не е съвсем ясно, знаете какво се случва из древногръцките митове. Така или иначе, Рода се жени за Хелиос, става покровителка на острова и неслучайно Родоският колос е статуя именно на Хелиос, доколкото тази информация е устойчива за разлика от самия колос, който е срутен от земетресение 56 години, след като е издигнат.
Историята на острова е дълга, но рицарският епизод в началото на XIV век. В този период кръстоносците губят сражения и градове по Светите земи и след превземането на град Акра от мамелюците чертаят планове за друга своя защитена база и избират Родос.
Рицарите от Ордена на Св. Йоан (Хоспиталиери) завземат острова през 1309-а и го владеят 200 години. Именно те по европейски образец строят идеалния укрепен град с двойни крепостни стени, на места широки по 12 метра и 9 входа – порти с кули и бастиони за защита.
Днес Старият град на Родос е сред най-запазените средновековни селища с непрекъснат живот и е под егидата на ЮНЕСКО. За да го разгледате съвестно, трябва да отседнете в него – има приятни хотели, скрити из лабиринтите от улички и малките градини. Имате ли обаче само ден, ви препоръчвам кратък, съдържателен маршрут. Той минава по най-важния рицарски път и започва от старото пристанище Мандраки.
Пристанището днес се използва само за малки лодки и яхти, но в миналото е било част от търговския път, свързващ изтока със запада. Предполага се, че тук се е издигал и прочутият колос, а на местата, където са били забити краката му, могат да се видят две колони със статуи на елени. Малка древна крепост добавя очарование на това приятно място за разходка.
Първата спирка е болницата на рицарите – средновековна сграда от XV век, сега археологически музей с богата колекция артефакти от класическата гръцка античност и римския период на острова. Най-известен експонат е статуя на Афродита, открита в имението на италиански губернатор.
Италианците управляват острова от 1912-ра до 1947-а. Това е важен период за историческото наследство, защото идват едни умни хора с чертежи и книги. Те възстановяват средновековния вид на множество обекти на острова и особено в Стария град и по т.нар. улица на рицарите. Изчистват архитектурните елементи от дългия османски период и възстановяват автентичния вид от XIV и XV век. Въобще родосци вадят голям късмет с владетелите от Апенините.
Най-важната улица на кръстоносците, която води до Двореца на Великия магистър, тръгва оттук. Каменната настилка и съхранените сгради представят нагледно средновековните стил и архитектура. По улицата и около нея се намират т.нар. ханове, служили за резиденции на рицарите и техните придружители. Били 7, посветени на седемте езика (нации) на хоспиталиерите – Франция, Италия, Прованс, Оверн, Арагон, Англия и Германия. По пътя към двореца ще видите сводове, интересни фронтони, надписи и знаци, изсечени над древни врати. Статуя на Богородица оформя по забележителен начин входа на една от рицарските резиденции – тази на Франция.
В „Ипотон“ (гръцкото име на улицата) се вливат няколко малки пресечки, тъмни или светли каменни тунели, които приканват да тръгнеш по тях и да се изгубиш.
На края на улицата, на високото, след сенчесто-успокояващи арки и сводове изплува замъкът на магистъра. Изключителен и достолепен! Смята се, че на това място е имало храм на Хелиос – богът на слънцето, който, както стана ясно, има „връзки“ на острова. После е построена византийска цитадела, а рицарите градят замък, който бил едновременно дворец, военен щаб и крепост. Има внушителни готически елементи, нещо рядко срещано по гръцките земи. Дворецът е обграден от красива градина, изпълнена със статуи и паметни плочи.
Ако по това време у вас плахо е занадничала мисълта за студено узо и калмари в крайбрежна кръчма, съчетани с внимателно изследване на хоризонта, то тогава може да се впуснете в превземане на т.нар. турски квартал, започващ от рицарската част на Стария град.
Това е едно море от магазинчета, сергии, ресторанти сред стари дървета и много, много хора. Използвайте централната улица „Сократос“, която е удобно широка и излиза до красивия централен площад с османски фонтан и административна сграда от XIV век със стълби, подходящи за почивка и снимки.
…Отново сме в село Стегна, досами морето, а момчето носи третата наливна „Зитос“. От мен да знаете, точно тази бира е много важна. Първата е за утоляване на жаждата – изливаш я като в пресъхнал кладенец. Втората не знам за какво е, но третата те отнася до гладкия ръб на реалното, отвъд който, в пътешествието на ума, всичко желано вече се случва.
И ето! На хоризонта се появява галеон. Плъзга се по фарватера. Проблясват светкавици разпенена вода. Гротмачтата едва се вижда, но уверено удържа ветрилата. Пращи от стока корабният трюм и капитан, и моряци – устремени – косят смело тънката ивица между облаци и море…
Каква вечер само!
