Големият въпрос е може ли Израел да сложи край на режима в Техеран, казва арабистът проф. д-р Владимир Чуков, член-кореспондент на БАН
– Проф. Чуков, каква е моментната картина на конфликта в Близкия изток и какво означава победа за Израел в него?
– Не става въпрос за победа, то звучи много емпирично, „теренно”, докато в момента се говори най-вече за т.нар. „Нов Близък изток”. Това е големият дебат, който тече не само в Израел, но най-вече в Иран, в медиите там. И голямата тема: какво означава „Нов Близък изток”. Нещо, което беше повдигнато като въпрос от премиера на Израел Бенямин Нетаняху в негово телевизионно обръщение директно към иранския народ. Там той каза, че Иран ще бъде свободен и то много по-бързо, отколкото някои си представят. Тогава военната операция, която започна срещу ислямската организация „Хизбула” в Ливан, кодово назована „Стрелите на Севера”, се преименува в „Нов режим”. Това е „наляло вода в мелницата” на иранските генерали, които са убедили иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей да отвърне с удар към Израел. Защото става дума за самото съществуване на Иран. Ескалацията расте, защото всяка от двете страни се чувства заплашена от другата като субект – държавата Израел и Ислямска република Иран. Големият въпрос е може ли Израел да сложи край на режима на моллите в Техеран. Някои анализатори използват фразата: изпадане в оперативен делириум на израелските военни вследствие на това, което постигнаха срещу „Хамас” и досега – срещу „Хизбула”: като кадрово унищожаване, като военно превъзходство – технологично, разузнавателно или логистично. В последващи изказвания Нетаняху заяви, че в основата на конфликта стои Иран. От другата страна, по време на петъчна молитва Али Хаменей за пръв път от 5 години насам произнесе своята проповед на арабски език, а не на фарси и с пушка в ръка. Сравняват речта му с една реч, произнесена преди 10 години от един местен имам, който казва „Варварите прескочиха стените на крепостта”, визирайки Ислямска държава. И призова целия ислямски свят за световен джихад срещу заплахата на варварите. И тук аналогията е пряка: днес Хаменей се обръща не само към шиитите, но и към целия ислямски свят с думите: „Съпротивлявайте се, съпротивлявайте се, съпротивлявайте се!”. Иран се чувства застрашен от тезата на Нетаняху за нов ред в Близкия изток. Така се връщат сенки от миналото, лансирани от известния американски ориенталист с еврейски корени Бернард Луис и повторени от Хилъри Клинтън като държавен секретар – за ликвидиране на режима на моллите чрез разпадане на Иран по модела на Югославия. Видя се, че опозицията в Иран не можа преди 2 години с бунтовете си да уязви режима в Техеран. Сега обаче явно се счита, че удари на Израел по чувствителни цели в Иран могат да разклатят теологичния режим на моллите и т.нар. дълбока държава да рухне. Тук е разковничето – и за двете страни конфликтът застрашава съществуването на самите държави.
– А каква беше реакцията на ислямския свят?
– Сунитите посрещнаха речта на иранския лидер само с анализ, но без ентусиазъм. Напротив, нямаше отглас на тази реч от страните в Персийския залив, където реално се определят настроението и поведението на арабския свят, който е сунитски. Да не говорим за реакцията в Йордания или в Палестинската автономия. Реално в речта си Хаменей постави отново един въпрос, който сунитите често анализират: Чия е палестинската кауза – дали тя е арабска, или ислямска. И подтекстът е: Никой не ви е канил да защитавате палестинците. Надделява мнението, че по един пункт Израел и Иран си приличат – и двете страни не искат палестинска държава, която да е арабска. Те искат ислямска палестинска държава. А самият Нетаняху и принципно не приема създаването на палестинска държава. И ескалацията на конфликта се подхранва от това, че и двете страни считат, че е премината червената линия.
– Какво ще се случи с Иран?
– Това е и основната тема: Ще се стигне ли до директен сблъсък между Израел и Иран. В аналитичните и в стратегическите кръгове в Израел надделява мнението, че т.нар. мрежа на октопода като „Хамас” и „Хизбула” не може да бъде преодоляна освен чрез директен сблъсък с Иран. Защото той плете мрежата на тези проксита. Позиция на един от стратегическите неправителствени центрове в Израел е, че единствено пряка конфронтация с Иран може да разреши проблемите на Израел. Въпросът е дали това не надхвърля възможностите на самия Тел Авив. И тук идва отрезвяването най-вече от опозиционните лидери в Израел, от западните партньори, най-вече от САЩ, че Израел няма оперативните възможности да нанесе удари срещу ядрените обекти на Иран. И дебатът е дали целите да са по уравнението „Каквото повикало – такова се обадило”, или военни – срещу военни, цивилни – срещу цивилни, Бейрут срещу Тел Авив и Хайфа. Или ще бъдат прекосени червените линии, така че битката да бъде: или Иран – или Израел. Израел си дава сметка, че в момента няма потенциал да удари целия комплекс от ядрени обекти на Техеран, особено тези в Централен Иран и скрити в планините. Без американска логистика, разузнаване и огнева мощ Израел не би могъл да се справи с тази задача. Смятам, че желание за това в управляващите в Тел Авив има. Но такова развитие би влошило отношенията САЩ–Израел, макар само временно. Поведението на американците по този въпрос независимо дали администрацията е на републиканците, или на демократите, не подкрепя такава ескалация.
– Продължаващото унищожаване на лидерите на „Хамас” и „Хизбула” ще доведе ли до разпад в тях?
– „Хизбула” е прокси, създадено от Иран, тя е част от Иран. Тази организация е по-добре финансирана и осигурявана кадрово и с оръжие, отколкото самата иранска армия. Ако бъде премахнат лидерът на „Хизбула”, тя продължава да съществува: Махаш центъра на мрежата, но периферията продължава да съществува, а и ръководството като колективен орган, независимо кой е начело. Иран няма да остави „Хизбула” да се разпадне, инвестициите в нея са изключително сериозни. След като САЩ ликвидира генерал Касем Солеймани през 2020 г., дори се предлага ръководството на всички ирански проксита в Близкия изток да бъде поето от „Хизбула”.
– Обречен ли е Ливан на разпад и разруха?
– Вътрешнополитическата обстановка е много напрегната. Ливан няма легитимен президент от повече от година и половина. И „Хизбула” е субектът, който абсолютно диктува и дневния ред в страната, и сигурността. След като сега организацията е отслабена, САЩ и Франция опитват да наложат като сериозен кандидат-президент командващия ливанската армия. Което в някаква степен вкарва в играта и другите сунитски сили, като Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Турция. Очаквам страната да продължи да бъде в насипно състояние независимо дали „Хизбула” е силна, или слаба. Такива са реалностите и такава е историята на тази държава.
– Отворя ли се нова страница за терористични заплахи в Европа и конкретно – на Балканите?
– Ние се намираме в много интересна локация по отношение на развитие на събитията в Близкия изток. Около нас има страни като Сърбия, Косово, които не са членки на Алианса и там филтърът и мерките за сигурност са различни от нашите. Сърбия е сочена като един от центровете за пренасяне на този конфликт на Балканския полуостров. Там през лятото имаше нападение срещу израелското посолство и следата беше ислямистка. Част от паричните потоци за дейността на Мосад, според турското разузнаване, идват и от косовски бизнесмен. Очевидно е, че като на съседи обстановката се отразява и на нас. Турция, която силно подкрепя Палестина и има амбиции да е посредник в тези процеси, също приютява на територията си елементи, които са част от пасианса на Близкоизточния конфликт. Ние ще сме път на бежанците или на тези със статут на „търговски представители”. Малка е вероятността за спящи терористични клетки у нас, но дейностите, които са свързвани с двойно предназначение, се увеличават. България като страна от ЕС, в която и доходите постепенно се повишават, става все по-интересна. Наследникът на убития лидер на „Хизбула” като шеф на изпълнителния съвет на организацията е ръководел и империя от фирми, стопански субекти, които перат пари, събират дарения в целия свят и захранват дейността на „Хизбула”. България също не би била безинтересна по отношение на такава дейност и планове на организацията. И тук е ролята на финансовото ни разузнаване в разкриване на евентуални спящи клетки. Не очаквам страната ни да стане обект на директни атаки, но с повишаването на стандарта си няма как да не привлече вниманието на хора, които се занимават с незаконна дейност като пране на пари, набиране на дарения и осигуряване на разузнавателна информация. И това са обективни процеси. У нас има един бонус – този, че колонията на общността от Близкия изток все още е относително малка.
