Обновлението на старите катери е посрещнато с ентусиазъм от екипажите.
След Ньойския договор (1919 г.) тежки години настъпват и за Дунавската флотилия. Официално тя е ликвидирана и продължава съществуването си под различни наименования. От 1 юли 1924 г. Дунавската крайбрежна и пристанищна полицейска служба е преименувана като
Дунавска полицейска служба
Управлението се запазва в Русе, а останалите формирования са: Пристанищна стража в Русе, Лом и Видин, Подвижна полицейска служба в Русе с група от 4 недоставени все още кораби, „Работилница“ (някогашният „Флотски арсенал“).
На Подвижната полицейска служба са зачислени всички плавателни съдове и лодки от закритата, но нелегално съществуваща Дунавска флотилия. Пристанищната стража на практика е бреговото поделение на Подвижната полицейска служба, като към нея е придадена и ремонтираната наблюдателна кула над устието на р. Лом, където е формиран наблюдателен семафорен пост обсерватория.
На 13 август 1924 г. начело на Флотилията застава капитан І ранг Иван Михайлов – енергичен и инициативен офицер, първият командир на българската морска авиация, преминал през редица длъжности във военния ни флот. Той не възприема назначението си като изпращане в глуха линия, а като шанс да възроди и да вдъхне нов живот на люлката на Флота. Затова, въпреки че наличните остарели плавателни средства не са вдъхвали оптимизъм, комисията, ръководена от него, след огледа на това, което е останало след войната, прави извода, че: „всички плаващи съдове след съответните ремонти ще могат да се използват напълно“.
Започва упорита работа за
възстановяването на старите плавателни съдове
като след това със заповед на капитан І ранг Михайлов след година те получават и нови имена: моторната лодка „Русалка“ – „Лейтенант Ляпчев“ (в памет на морския летец, загинал по време на учебен полет в Германия); моторната лодка „Звезда“ – „Мичман І ранг Саев“ (в памет на морския офицер, загинал за свободата на Македония); моторната лодка „Метеор“ – „8/21 ноември“ (в памет на победоносната атака на отряда торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“); моторната лодка „Планета“ – „Генерал Кирков“ (в памет на талантливия военачалник и педагог, под чието ръководство Флотът прераства от род във вид въоръжени сили). Обновлението на старите катери и преименуването им са посрещнати с ентусиазъм от екипажите, които почват да носят службата с по-високо самочувствие, което проличава по време на ежегодните тактически учения, провеждани съвместно с различни сухопътни формирования на р. Дунав. След като кораборемонтът „набира скорост“ капитан І ранг Михайлов поставя на „Работилницата“ нова задача: постепенно да се специализира и в корабостроенето. Това в годините на тежка следвоенна икономическа криза е повече от амбициозна задача. Но не и неизпълнима! През 1926 г. на вода е спусната новопостроената моторна лодка „Майстор Иван“, именувана в памет на дългогодишния майстор в Арсенала Иван Цачев, посветил най-добрите години от живота си на Дунавската флотилия.
Тези постижения не остават незабелязани от Министерството на войната, под чието неофициално командване е Дунавската полицейска служба. И поставят задача на формированието
да построи нов моторен катер
за нуждите на 7-и Пограничен сектор. Командирът на „Работилницата“ лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Димитър Генов проектира плавателния съд, който получава името „Граничарка“, и строителството започва на 1 декември 1927 г. „Неговото окончателно привършване (през 1928 г. – бел. авт.) беше едно добро и много похвално, вдъхващо кураж и за в бъдеще, постижение за „Работилницата“ на Флотилията“ – пише в „История на Дунавската флотилия (1879–1935 г.)“ контраадмирал Сава Иванов. А капитан-лейтенант Димитър Генов през 1931 г. поема ръководството на Флотския арсенал във Варна.
Корабостроенето и кораборемонтът не е единственото направление, по което действа капитан І ранг Михайлов. Той използва всички възможности на влиятелното обществено движение „Български народен морски сговор“ за различни начинания под девиза „Към морето и Дунава – за напредък!“. В поредицата инициативи за подпомагане на развитието на Дунавската флотилия изпъква дарението, направено от русенския търговец Хуго Шобер. Той дарява безвъзмездно собствената си „бързоходна, модерна и съвършено нова моторна лодка“. На 15 ноември 1925 г. началникът на Флота капитан І ранг Сава Стефанов става кръстник на яхтата и ѝ дава името „Тилла“ – „собственото име на жената и на дъщерята на г-н Хуго Шобер“ (в кавички цитирам контраадмирал С. Иванов). В чест на новото попълнение капитан І ранг Михайлов
организира истински военноречен парад
свидетел на който стават всички жители на Русе. Така Дунавската полицейска служба приема в състава си представителен командирски катер, който може да изпълнява и различни военни задачи.
Но истинското боеспособно попълнение на Дунавската полицейска служба е приемането в нейния състав на закупените от Франция след Ньойския договор четири ведети и два шасьора (разоръжени малки преследвачи на подводници). Капитан І ранг Михайлов е добре запознат с мнението на специалистите от Черноморския флот (тогава под официалното название Морска полицейска служба), че тези кораби са неподходящи за плаване в специфичните хидрологични условия на нашето море. Затова те не се използват активно в бойната подготовка. Командирът на Дунавската полицейска служба обаче им намира мястото на реката като патрулни и разузнавателни кораби.
Така през 1925 г. в Русе пристигат ведетите „Капитан-лейтенант Минков“ и „Миньор“, а през 1928 г. – шасьорите „Беломорец“ и „Черноморец“, и ведетите „Взрив“ и „Кондуктор Докузанов“ (тогавашното флотско звание кондуктор съответства на днешното офицерски кандидат). По повод на
прехвърлянето на шестте кораба
капитан І ранг Михайлов по-късно ще напише: „Черноморската част, създадена и заживяла през 1897 г…. се отблагодари на своята остаряла вече майка – Дунавската част, като вля в нея нови спасителни струи на живот“. Това, разбира се, рязко увеличава и мащабите на кораборемонта в Дунавската полицейска част. Затова през 1928-1930 г. в района на Работилницата е построен нов хелинг, със способности да вдига за ремонт кораби с дължина до 79 м и с тегло до 480 т.
С неуморната си работа капитан І ранг Михайлов издига авторитета на люлката на Флота, като по собствените му думи, по този начин нелегално съществуващата Дунавска флотилия се „самовъзстановява“. А с възстановените плавателни средства са завършени серия от промери на реката, след което е отпечатана нова „Карта на р. Дунав от с. Турски Смил до р. Тимок. Издание на Дунавската полицейска служба. 1931–1932 г. Мащаб 1:25 000“. Това дело е завършено от новоназначения командир на Флотилията капитан І ранг Тодор Тодоров. На 30 април 1931 г. капитан І ранг Иван Михайлов издава своята поверителна прощална заповед, в която се казва: „Като напущам службата в хубавата, славна и най-стара част от Флота и от Русенския гарнизон, аз живо си припомням развитието и живота на частта от август 1924 г. до днес. Войните и техните разрушителни сътреси бяха довели почти до обезличаване на частта в нейния плаващ състав и брегови инвентар. Личният състав беше спаднал до 50 души моряци. Постепенно – ден след ден, стъпка по стъпка, с общите усилия, труд и любов към службата на офицерите, подофицерите, моряците и служещите – Дунавската част израсна до сегашния си размер и сегашната
похвална висота по дух и стойност
като една от Морските части, която има такова голямо значение и на която предстои такъв отговорен дял в отбраната на страната, каквото представлява естеството на войната на реката“.
Фото архив на капитан І ранг Иван МИХАЙЛОВ