Ралица Ковачева
Подкопаване на подкрепата за Украйна, поляризация в европейските общества и внушаване на недоверие към ЕС и НАТО – тези три цели е трябвало да изпълни руската операция за влияние „Допелгангер” по време на кампанията за Европейските избори през юни тази година.
Между 4-ти и 28-и юни 1 366 акаунта в платформата Х са публикували 1366 публикации с про-кремълска пропаганда, които допълнително са разпространени от множество други профили. В резултат публикациите са достигнали до над четири и половина милиона души на немски, френски, английски, италиански, полски и украински език.
Данните са от доклад на Мрежата за противодействие на дезинформацията (CDN), публикуван в началото на септември. В мрежата си сътрудничат 130 експерти от 40 неправителствени организации, университети, медии и независими проверители на факти от Европа и Северна Америка.
„Допелгангер“ (Doppelganger, двойник) е мрежа от сайтове, имитиращи авторитетни медии, която беше разкрита от EU DisinfoLab още през септември 2022 г. Целта на сайтовете е да разпространяват в социалните мрежи прокремълска дезинформация и пропаганда, маскирана като легитимно медийно съдържание.
Макар в мрежата да няма сайтове на български, прокарваните в нея наративи са добре познати на българската публика. А с приближаването на поредните избори, разпространението им отново се засилва.
Видео, разпространено в ТикТок през август, невярно твърди, че правителството е взело решение за включване на България във войната в Украйна:
Същото невярно твърдение е разпространено и във Фейсбук:
Решение № 567 от 7 август 2024 г. действително съществува, но с него България не се „включва” във войната. Решението разрешава участието на до шестима военнослужещи от Българската армия в операцията на НАТО за подпомагане на Украйна в областта на сигурността и подготовката – Security Assistance and Training for Ukraine (NSATU). Операцията се провежда на територията на страните членки на Алианса, а не на украинска територия.
Операция NSATU е създадена с решение на лидерите на страните от НАТО на срещата на върха във Вашингтон. В тяхната декларация от 10 юли 2024 г. се казва, че целта на операцията е да подобри координацията при доставянето на военно оборудване на Украйна и обучението на нейните военни.
Не отговаря на истината и твърдението, че 7 август е „последният работен ден” на правителството – първото служебно правителство на Димитър Главчев продължава работа до 27 август 2024 г.
„Вкарват ни във война” е един от най-устойчивите наративи, свързан с войната в Украйна. Според него българското „евроатлантическо” правителство, под натиска на своите западни „кукловоди”, въвлича страната ни във военния конфликт. Устойчивото пропагандно клише „вкарват ни във война” се появява още в началото на руската война в Украйна и се използва активно и в кампанията за изборите на 9 юни 2024 г. За България те бяха както Европейски, така и предсрочни избори за Народно събрание.
Един от основните сюжети в този наратив е за изпращането на български войници в Украйна. Напълно измислени съобщения в този дух се появяват в социалните мрежи у нас още в първите дни след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Factcheck.bg многократно е опровергавал дезинформация за мобилизация на цивилни или за изпращане на български военни в Украйна. Неверни твърдения за изпращане на войници в Украйна опровергават и журналисти в Северна Македония и Литва.
Дезинформацията за изпратени в Украйна френски войски е най-активно опровергаваната от европейските проверители на факти в месеците преди изборите, показва анализ на Factcheck.bg.
Испанските журналисти от „Верифика” опровергават информациите, че Франция „официално“ е изпратила първите 100 войници от 1500-те, които очаква да разположи на фронта в Украйна. Гръцки проверители на факти оборват твърденията, че по време на руска бомбардировка в Одеса са загинали френски войници.
На 2 юни в Париж са арестувани трима души, сред които и един българин, които ден по-рано са поставили близо до Айфеловата кула пет празни ковчега с надпис „Френски войници, загинали в Украйна“. Независимо, че тела на загинали войници в действителност не е имало, в социалните мрежи и сайтове у нас се твърди обратното.
Метафората с ковчезите набира особена популярност в този период.
От нея се възползва и Костадин Костадинов от „Възраждане”, който на 4 юни в интервю за сливенска телевизия казва: „България е предвидена за включване във военния конфликт в Украйна. Има огромен натиск за изпращане на войници там. Говори се за една полурота, 200 души войници, които да бъдат изпратени в Одеска област.[…] Целта е след това да бъдат върнати ковчези на българи, които идват оттам. Ковчези на български войници, загърнати с трикольора. Тук да се развихри антируска истерия, за да може да се пратят още и още войски, а всъщност целта ще бъде една – да се провокира Русия да нападне България”.
Наративът за чуждите военни, загинали в Украйна, продължава да се развива. През септември публикации в социалните мрежи невярно твърдят, че при руската въздушна атака срещу украинския град Полтава са загинали „15 камиона” шведски граждани. Анализът на Factcheck.bg показва, че става дума за руска пропагандна акция, която цели да внуши присъствието на натовски войски в Украйна.
Друг сюжет, част от наратива „Вкарват ни във война”, внушава превръщането на България в територия, от която да бъде атакувана Русия.
По време на кампанията за изборите на 9 юни тази линия се развива активно от партия „Величие”. Ивелин Михайлов умело свързва основната си тема в кампанията – срещу зелената енергия и в частност плановете за офшорен ветроенергиен парк край Варна, с темата за войната:
„Това което са приготвили – офшорни паркове, военни бази, въобще тука трябва да стане едно милитаризирано място”.
„Казват че искат Варна да стане военна база – става военна база. Казват, че искат да поставят ветрогенератори – поставят се ветрогенератори”.
Темата за „милитаризирането” на Варна се появява отново през август, когато публикации в социалните мрежи твърдят, че “флотилия от мощни бойни кораби” е разположена край Варна, за да нападне Крим.
Видеото в ТикТок не е налично, но публикациите във Фейсбук все още са достъпни. Кадрите наистина показват военни кораби, само че причината за появата им не е нападение срещу Крим, а тържественото отбелязване на 145-ата годишнина от създаването на нашите Военноморски сили. Корабите са български, а събитието е оповестено предварително и подробно отразено в медиите. Неверните твърдения са опровергани и от американската организация за проверка на фактите Lead Stories, където може да прочетете на български език и други опровержения на дезинформация, разпространена в България.
В края на август отново се разпространява невярно твърдение за българско участие във военните действия в Украйна, този път илюстрирано със сухопътна военна техника.
Периодично българска или съюзническа военна техника и военни се придвижват по територията на страната, заради учения или участия в мисии. Екипът на Factcheck.bg вече е опровергал множество подобни твърдения.
Че Кремъл разполага с добре развити мрежи за разпространение на дезинформация и богат инструментариум за влияние върху политическите дебати и процеси в демократичните общества, вече е добре известен и проучен факт. В държавите, в които това влияние се оценява като вредно и опасно, се предприемат мерки, далеч надхвърлящи опровергаването на дезинформацията и изобличаването на дезинформаторите.
В началото на септември Министерството на правосъдието на САЩ обвини Кремъл, че използва руската държавно контролирана телевизия RT и сайтове в интернет, за да залива американските граждани с дезинформация и пропаганда. Според държавния секретар Антъни Блинкен, RT не действа просто като държавна медия, а извършва активно тайни операции в САЩ и други страни, под ръководството на служители на разузнаването, докладващи директно на Кремъл.
Министерството на финансите наложи санкции на RT и нейното ръководство, както и на две руски неправителствени организации, свързани с мрежата „Допелгангер”. Установени са 32 интернет домейна, използвани от компании, ръководени от руското правителство, за провеждане на злонамерени операции за влияние с две основни цели: да се повлияе на предизборната кампания в САЩ и да се подкопае международната подкрепа за Украйна.
Източник: factcheck.bg
