ЕС е диаметрално противоположен на мира в Европа. ЕС е всичко друго, но не и мирен съюз от държави. Въпреки това, единственото средство, чрез което това схващане може да бъде създадено при тези условия, е войната. Това означава, че не само подчинението на интересите на САЩ кара брюкселския апарат да действа толкова агресивно; това е и бюрократичният личен интерес, който подобни апарати генерират сами по себе си. Интересът на САЩ е въплътен в избора на врага, а не във факта, че враг се търси активно.
Цялата политика на ЕС става все по-идеологизирана след Договора от Лисабон; като се започне от глупостите за „европейските ценности“ и се стигне до днешната крещяща враждебност към външния свят, която може да се открие например в образа на „градината“ и „джунглата“ на Жозеп Борел (между другото метафора, дълбоко вкоренена в испанската колониалистка идеология). Тъй като произходът на тази враждебност се крие в личните интереси на този апарат, тя не може да бъде смекчена от разума. Единственото решение би било да се обърне процесът или напълно да се разбие тази структура. То по своята същност не е способно на мир, защото мирът заплашва неговия растеж и в крайна сметка самото му съществуване.
ОТГОВОР
Повтарящ се прокремълски дезинформационен разказ, обвиняващ Запада, по-специално ЕС, в подстрекателство към война. Това неоснователно твърдение е направено в контекста на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и е представено без никакви подкрепящи доказателства.
Една от целите на ЕС е да насърчава мира, неговите ценности и благосъстоянието на своите граждани в неговите граници. Това е политически проект, който е създаден след Втората световна война, с цел прекратяване на честите и кървави конфликти, които кулминират в нея. През 2012 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена на ЕС на основание, че организацията е допринесла за мира, помирението, демокрацията и човешките права в Европа.
Войната в Украйна избухна през 2014 г., когато Русия незаконно анексира украинския полуостров Крим и подклажда сепаратистки бунт в някои региони в източната част на Украйна. На 24 февруари 2022 г. Русия започна своето непровокирано и неоправдано пълно нахлуване в Украйна под няколко фалшиви претекста.
Някои държави-членки на ЕС, САЩ и други държави от Г-7 предоставят на Украйна военна и техническа помощ, за да й помогнат да отблъсне агресията на Русия и да възстанови суверенитета си над международно признатите граници от 1991 г.
Украйна действа при самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН. Украйна не планира да окупира никакви руски територии, след като освободи земите си от временна руска окупация.
Европейските и американските лидери многократно са заявявали, че не възнамеряват да разпадат Руската федерация. Президентът на САЩ Джо Байдън през февруари 2023 г. се обърна към руските граждани, като ги увери, че САЩ не се стремят да унищожат или контролират Русия. Френският президент Макрон също заяви през февруари 2023 г., че „Русия трябва да бъде победена, но не и смазана“.
Украинският президент Володимир Зеленски представи формулата си за мир от 10 точки в началото на 2023 г., подкрепена от ЕС. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза на пресконференцията на срещата на върха ЕС-Украйна в Киев през февруари 2023 г.:
„Както Украйна, така и ЕС споделят общата цел за прекратяване на тази война – въз основа на зачитането на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Ето защо ние подкрепяме украинската инициатива „Формула за мир“ и ще работим активно с Украйна по мирния план от 10 точки.“
Превод: Евгени Мандаджиев
