Военната помощ за Украйна зависи и от това кой ще влезе в Белия дом догодина, смята Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност
– Г-н Божилов, как оценявате хода на войната на Русия срещу Украйна? И на какво се дължат тактическите успехи на руската армия в последните седмици?
– Виждаме, че има придвижване на руската армия и завладяване на някои населени места в Украйна. Но трябва да погледнем цялата картина, тъй като това е един огромен фронт над хиляда километра. На практика няма сериозно движение на фронта, т.е. той е замразен. Това ме кара да мисля, че чувствителни промени не може да има до известна степен поради равнопоставеността на военните сили на фронта. И затова на този етап не се вижда възможността някоя от двете страни да постигне решителна победа на бойното поле, което да бъде третирано от нея като политическа победа или постигане на политическите цели в тази война. Което означава, че мир може да се постигне или на основата на преговори, или на някакво замразяване на конфликта отново поради невъзможността да се постигне решителна военна победа. А тактическите успехи на Русия се дължат на това, че тя вкарва много нови сили във войната с Украйна, най-вече нови хора. Което води пък до сериозни загуби в човешки ресурс от страна на Москва. Счита се, че за ден загинали или тежко ранени са над хиляда човека. Това е цената на тези успехи. И възниква въпросът: Доколко Русия може да си позволи такива тежки загуби?
– Има ли колебание сред западните съюзници на Украйна – увеличение или намаление на военната им помощ за Киев ще има през 2025 г.?
- Русия, естествено, както и всички, гледа към САЩ за това, кой ще е новият президент. Тъй като републиканският кандидат и този на демократите имат различни виждания за тази война. Камала Харис заявява, че американската позиция и американската подкрепа за Киев ще се запази до голяма степен, каквато е сега. Но Доналд Тръмп поставя редица условия и се създава впечатление, че той по-скоро би търсил някакво споразумение или посредничество за споразумение между Русия и Украйна. Тръмп нееднократно е заявявал, че ще намали помощта. Или ако тя бъде запазена, трябва да бъде платена от европейците. Военната помощ, която получава Украйна, е от решаващо значение за това тя да удържи настъплението на Русия. Ето защо Москва се стреми първо да разедини Европа и, второ, да накара отделни страни като Унгария да блокират общи европейски политики по отношение на Москва, включително да бъдат свалени санкциите на ЕС срещу Русия. Това е ключово важно за Москва, тъй като ще бъде, според оценките на руските анализатори, сериозен фактор тя да постигне повече победи на бойното поле. А помощта за Украйна се осъществява в няколко направления. Първо, на двустранна основа отделни държави предоставят оръжие, финансови средства или други материални невоенни средства. Това е т.нар. „Рамщайн формат”, в който са 54 държави до този момент. Другото направление на подпомагане е по линия на ЕС. Той има фондове, с които предоставя средства на Киев, а от друга страна, заплаща разходите на отделни държави, които подпомагат Украйна. И трето, наскоро беше създаден един координационен център на НАТО, който основно обучава и координира логистиката и доставянето на оръжие и материални средства на Украйна. Аз на този етап не виждам разединение, но има държави, които заемат различни позиции. Например Унгария и Словакия считат, че не трябва да се подпомага Украйна с въоръжение и техника, те биха могли да блокират общи решения на ЕС. Но ключово ще е кой ще влезе в Белия дом догодина. Това до голяма степен може да промени подпомагането на Украйна.
– А възможно ли е скоро да има преговори за мир между Киев и Москва?
– От гледна точка на това, че двете страни не могат да постигнат решителна победа на бойното поле, мисля, че сядането на масата на преговори ще е неизбежно. Ако това не стане, или ще имаме някакъв вид замразен конфликт, или няма да бъде постигнат дългосрочен мир. Важно е какви са условията за постигането на мир. От една страна, руското общество е до голяма степен контролирано от Кремъл и не можем да очакваме от него действия за спиране на войната. Руската пропаганда на практика владее ума и душите на хората. Друга е ситуацията в Украйна. Първо, тя е подложена на опустошителни за гражданската инфраструктура удари. Има данни, че между 70 и 90% от енергийната ѝ инфраструктура е засегната или унищожена. И при една сериозна зима украинското общество ще е изложено на изключителни изпитания. От друга страна, стои въпросът, как се дефинира победата. Дали влизането на Украйна в ЕС би било интерпретирано като победа, е въпрос на преценка на украинското ръководство и народ. А нашият интерес е първо да се запази териториалната цялост на Украйна. Второ, Киев да седне на масата на преговорите, като има възможност отново да постави своите претенции. Защото агресорът е Русия. Но от това, на какви принципи ще се стигне до някакви преговори, зависи и бъдещето на международните отношения. Защото тази война не е изолирана от една по-голяма амбиция на Русия да промени международните отношения. Тя ги счита в този им вид доминирани от западните страни, което не позволява на самата Русия да има по-голяма роля. Да не забравяме, че Москва поставя няколко пъти на масата условието да има вето при различни решения на независими държави. През 2021 г. Русия постави условие новоприсъединилите се към НАТО държави, включително и България, да излязат от Алианса. Това не е в наш интерес и ние не можем да го допуснем, но Русия се опитва да гради сфери на влияние. Наскоро в свое изказване Путин заяви, че Русия иска да се създаде нов международен ред. Какъв е той, как ще функционира, дали ще има механизми за справяне с конфликти – това не е ясно. Той изключва западните страни и смята, че този ред трябва да се гради около Русия, Китай, Индия и т.н. Но много важно ми се струва това, че освен че води война в Украйна, Русия води и когнитивна война срещу западните държави. Защото цели да повлияе на процеса на вземане на решения в тях, най-вече – да се спре помощта за Украйна. Второ – да бъдат разцепени НАТО и ЕС, да се разделят държавите вътре в тези два съюза. Русия разглежда НАТО като основна заплаха, поради което тя води тази когнитивна война. И е много важно да знаем, че едни от бъдещите войни ще са именно когнитивните. Т.е. да се повлияе на хората, на лидерите по начин, удобен за съответната страна, в случая това е Русия. С използване и на средствата на дезинформация, пропаганда, заплаха. Влизането на изкуствения интелект в социалните мрежи подпомага този тип войни. Много е важно как войната на Русия срещу Украйна ще приключи. Ако Кремъл се върне към принципите на международното право и възстанови териториалната цялост на Украйна, ако спре когнитивната война срещу западните страни и опитите си за влияние и подривна дейност в тях, на тази база е възможно нормализиране на отношенията между Запада и Москва. В противен случай Русия ще бъде изолирана от западните държави. Не вярвам да паднат санкциите, ако Русия продължи войната или агресивната си политика.
– Каква ще е ролята на посредничеството за мир между Киев и Москва?
– САЩ вече заявиха, че те няма да преговарят от името на Украйна. Няколко са ключовите въпроси за постигането на мир. Първо, при какви условия ще се седне на масата на преговорите. На този етап са заявени две коренно различни позиции. От една страна – украинската формула за мир от 10 точки: възстановяване на териториалната цялост, независимостта, връщане на изведените в Русия деца, възстановяване на инфраструктурата, гарантиране на безопасността и спиране на агресията от страна на Русия и т.н. Докато Москва формулира тезите, че тя няма да прекрати операцията, освен ако Украйна не бъде „демилитаризирана и денацифицирана”. Според мен това означава пълен контрол на Русия над Украйна. И това са двете крайности, а какви ще бъдат евентуалните договорености зависи от Киев и от Москва. Но ние трябва да подпомогнем Украйна като жертва на агресия да защити своите интереси. Много важно е и това да има гаранции, че ако се постигне някакъв мир, той ще бъде траен. Защото има сериозно съмнение, че Москва би използвала едно примирие, за да се подготви за нова бъдеща война. И тук е ролята на гаранта – кой ще бъде този гарант за постигнатия мир. Това може да са отделни страни или групи държави. А би могла да бъде и организация като НАТО. Това е въпрос, който ще бъде решаван не само от преговарящите страни, но и от всички страни – членки на Алианса: дали те са готови организацията да е гарант. Но това означава Украйна да стане член на НАТО или поне тази ѝ част, която е под контрол на украинското правителство.
– Има ли връзка между войните в Близкия изток и Украйна?
– Това са две различни войни. Едната е между две държави. Другата е между Държавата Израел и две организации – „Хамас” и „Хизбула”. Те не представляват държави и нямат територия. Те са терористични организации както за Израел, така и за много от западните страни. Проблемът е, че и двете войни допринасят за изключително човешко страдание сред мирното население и имат огромен разрушителен ефект върху цивилната инфраструктура. И за двете войни не виждам решение на бойното поле. Но въпросът за това, как се унищожава една терористична организация и как се прекратява радикализацията, е още по-сложен.
– А какви рискове поражда войната в Близкия изток за България?
– Бежанци, терористични актове – това са косвени рискове: те могат да се проявят, могат и да не се проявят. Много зависи от това, как ще продължи войната в Близкия изток. Но и двете войни имат сериозно влияние върху международните отношения. Създава се недоверие, никой от страна на международните институции няма контрол върху тях. Но войната в Украйна много по-директно влияе върху България. Най-вече тя застрашава потенциално да се прехвърли върху или да въвлече страни от НАТО. От друга страна, тя създава много рискове в Черно море. И то не само плаващите мини, с които се борим съвместно с Румъния и Турция. Това са рискове, свързани със замърсяването на Черно море, с миграционни потоци, с пренасяне на оръжие от организирани престъпни групи, включително от терористични организации. Т.е. много въпроси има за Черно море, които да решаваме. Миналата година например българската икономическа зона беше блокирана от Русия.
– Според Вас ще прерасне ли напрежението в Близкия изток в пряк военен сблъсък между Израел и Иран?
– Не мисля, че войната между Израел и „Хамас” и Израел и „Хизбула” ще прерасне в голям регионален конфликт. Тя има по-скоро регионални измерения. Не трябва да спекулираме кой може да бъде въвлечен. Възможни са размяна на удари между Израел и Иран. Въпросът е как да не се стигне до по-нататъшна ескалация. Категорично САЩ имат сериозна роля войната да не се разраства. И тяхното присъствие в региона е сдържащо, за да не се въвлекат други държави в този конфликт.
