Старши сержант Георги Начев е един от най-опитните водолази в армията с почти 20-годишен подводен опит
Обичам да се гмуркам, това ми е хоби, а хобито ми стана и професия, съчетавам нещата, доста добре се получават. Това казва с усмивка старши сержант Георги Начев, който е командир на водолазно-разузнавателно отделение в 55-и инженерен полк в Белене.
Без преувеличение може да се каже, че
името му е добре познато в цялата армия
не само в Сухопътните войски, но и в другите видове и родове войски. Извоювал е известността си на един от най-добрите военни водолази с почти 20-годишния си безупречен подводен опит.
Професионализмът му е пример за младите военнослужещи, които тепърва обличат неопрена, слагат плавниците и кислородния апарат на гръб и се спускат да изпълняват специфични задачи в дълбините на Дунава, Черно море, вътрешните реки, езера, язовири и всевъзможни други водоеми.
По традиция от последните години преди дни старши сержант Начев беше един от ръководителите на съвместната подготовка на военни водолази от структурите на Военна полиция, Сухопътните войски и Военноморските сили на язовир „Искър”. С бързи и точни действия по време на тренировката екипите успяха да открият търсения метален предмет, като демонстрираха пълен синхрон.
Със сигурност сме имали повече от 10 занятия с колегите тук през годините – от 2008 г. насам, макар и с известно прекъсване, пояснява старши сержант Начев. Пак така – заедно, екипите от различните видове въоръжени сили, родове войски и други военни структури
тренират на Дунав и в Черно море
Старши сержантът е от Свищов. Отбива наборната си служба в Белене през 1997 г. На 17 септември 1998 г. постъпва в строя отново, но вече като един от първите кадрови войници в армията. Седем години служи като сапьор.
Но гмуркането в дълбините го влече силно и от 2005 г. става военен водолаз. През 2012 г. получава нашивки на сержант и оттогава е командир на водолазно-разузнавателно отделение в полка в Белене.
Той е живата история на водолазното дело във формированието, като е участвал лично през годините в трудното изграждане на пълноценни способности за изпълнение на задачи под водата. „Нещата вървяха доста трудно допреди 6–7 години, защото оборудването ни беше от 1993 г., морално остаряло. Имахме проблеми с компресора, който е от 1990 г. Но лека-полека всичко започна да се нарежда. Миналата година взехме нов компресор, голям. Тази година, ако може, ще получим и нови костюми. Навсякъде няма пари, но за нас все пак се отделят средства, за което съм много благодарен на ръководството на нашия полк и на командира на Сухопътните войски, който ни съдейства. Нещата просто се получават”, заявява старши сержант Начев. Надява се водолазите в полка да получат нов т. нар. парашут или балон, с който се извличат тежки предмети от дъното. Сегашният е за тежести до 250 кг, а
плановете са новият да е за тон и половина
Ключови за успеха на водолазите са и модерните лодки, които формированието получи преди години. Стараем се да ги поддържаме, да си пазим имуществото, за да можем да си вършим работата наистина качествено, обяснява старши сержантът.
„Искаме да вземем и металотърсач. Като падне предмет във водата, много бързо го засипва тинята. За да го открием, ще ни трябва металотърсач. Очакваме да получим и още екипировка, защото имаме двама колеги, които сега се обучават на курса в школата за водолази. Те ще влязат в нашите редици и ще трябва и за тях да има допълнително оборудване. Те са сърцати момчета и се надявам да осигурим приемственост на водолазната дейност”, споделя старши сержант Начев.” Той изтъква, че за да бъде водолаз, човек трябва да има голямо желание да се посвети на тази професия: „Насила нещата няма как да се получат. Човек като иска да се научи, много бързо се учи”.
Не крие радостта си, че взаимодействат отлично с колегите си от другите военни структури: „Нещата се получават. Вече сме като едно голямо водолазно семейство”. Според него успехът на екипа от водолази идва и с взаимното разбиране и взаимопомощ. „Това е най-важното за водолазната дейност.
Под водата човекът разчита на колегата си
независимо от званието”, посочва старши сержантът.
Женен е. Със съпругата му имат син, който е втора година студент в Морското училище. Специалността му е цивилна, но изключително актуална – киберсигурност.
„Хобито ми е риболов по Дунава. Имаме лодка. Освен риболова – и гмуркането. Имам си лично оборудване, компресори, всичко на абсолютно професионално ниво”, разказва старши сержантът за заниманията си в свободното време, които поне във водолазната част се припокриват със служебната му дейност.
Има и постижения в риболова. „Тази година хванах няколко големи амура – два по 14 кг, един – 13, един 20 кг, както и доста шарани. Ходя доста често на реката. В Дунава все още има риба”, споделя старши сержантът. И допълва с усмивка: „Спадането на речното ниво създава проблеми за корабоплаването, за нас – не. Дори напротив – колкото е по-малко водата, толкова е повече рибата, по-лесно се лови.”
От многогодишния си опит старши сержантът е извлякъл няколко основни правила: „Най-важното за водолаза е да не бърза. И да не изпада в паника. Във всяка ситуация той трябва да е физически и психически подготвен. И каквото и да се случи, да знае, че 100 процента може да разчита на колегата си, който го осигурява и му дава напътствия”.
Най-важното е
водолазът да не се плаши и да не бърза
казва старши сержант Начев. Бързането винаги е предпоставка за инциденти, обобщава доайенът на водолазното дело във войските.
