За град, в който са живели интелектуални колоси от минали времена като физика Алберт Айнщайн, композитора Рихард Вагнер, писателите Джеймс Джойс, Томас Ман и Макс Фриш, днешният Цюрих категорично предизвиква у туриста крушение на очакванията за
атмосфера на старина
ретроритъм и високомерен снобизъм. Нищо подобно.
Фото авторът
По дух на живота Цюрих е неочаквано модерен град, в който романтиката от миналото и мечтите за бъдещето се съчетават по изключително удобен за хората начин.
Кацаме в Цюрих след двучасов полет от София. Огромната аерогара на най-големия швейцарски град е модерна и удобна, така че бързо намираме нужния автобус за хотела. Буквално летим по шосета като магистрали. Трафикът е рехав. Бързо установяваме, че в този град няма задръствания.
Автомобилите по улиците са много по-малко, отколкото в София. Хората масово използват градския транспорт, придвижват се и с велосипеди.
Модерните трамваи, състоящи се по някои линии от 7 съчленени секции, двуетажните влакове, с които за минути отлиташ по релсите до сателитните квартали и градчета, тройните автобуси и тролеите пристигат на спирките с точност до секунда. По тяхното движение можеш да си свериш часовника.
В следващите дни ставаме едни от редовните пътници предимно на трамваите, които господстват в централната част. Въпреки че са на т. нар. тясно междурелсие, каквото имаше в София до немного отдавна,
возят бързо и удобно
Във всеки има електронни дисплеи с информация за спирките и връзките с друг превоз. Билетите се продават само по автомати на спирките. Навсякъде в града се плаща с банкова карта, макар че по магазините приемат и банкноти, и монети.
От летището до центъра на града – зоната около вливането на р. Лимат в Цюрихското езеро, придвижването с трамвай през 20-ината спирки отнема едва около 40 минути.
И ето ни в сърцето на града. Тук съвременността не потиска миналото с горделиви небостъргачи. Разбира се, има високи постройки от стъкло и бетон, но те са разположени в по-странични части на централната част или са обособени в определени бизнес зони по кварталите.
В центъра на града новите сгради не надхвърлят драстично етажността на старите, а над всичко в небето се извисяват, както столетия наред – кулите на храмовете. До една – с големи часовници на фасадите си. Гросмюнстер и Фраумюнстер са едни от основните старинни храмове, които са емблематични за изгледа на града. Край тях е и катедралата „Св. Петър”, чиито 4 часовника на високата камбанария са най-големите в Европа със своите 9 метра в диаметър. В момента храмът е в ремонт, но
часовниците работят безотказно
По кварталите също има църкви, предимно от последното столетие. В неделен ден камбанен звън с преплитащ се ритъм се носи над града в продължение на 15 минути. Тези църкви също задължително имат часовници. Които, без изключение, показват абсолютно едно и също точно време. Нагледен пример за изразите – швейцарски часовници, швейцарска точност.
Точността освен по циферблатите на храмовете и на десетките други часовници, поставени на обществени места, освен по разписанието на великолепния градски транспорт е и начин на живот за тукашните хора. По улиците цари динамика. Всеки е устремен по своите задачи, но така и не видяхме изнервени, припрени или неучтиви хора. Напротив, всички са готови да те упътят и да ти съдействат да намериш някоя забележителност. А интересните места в Цюрих са толкова много, че и нашите 9 дни пребиваване не ни стигат да видим всичко.
Забележителност и начало на основните маршрути в центъра е гарата. В нея е и основният туристически информационен център на града, където усмихнати служителки любезно те упътват за най-интересните места.
Освен наземното равнище гарата има още две подземни нива. Това са изключително обширни модерни пространства с дължина по няколкостотин метра, в които хиляди хора непрекъснато се движат към отлично указаните със стрелки и информационни табели изходи за съответните маршрути или пазаруват в десетките магазини за всякакви стоки.
От гарата до пристанището на езерото, паралелно на реката покрай стария град води оживена широка улица – Bahnhofstrasse, с дължина около километър и половина. Тя е
една от най-скъпите в света
с подредените един до друг магазини на световни марки за мода и луксозни стоки, офиси на швейцарски банки, сладкарници и ресторанти. От нея по всяка пресечка можеш да се отбиеш в стария град с неговите тесни улички, магазини за сувенири и площади със заведения на открито.
И ето го пристанището. С двуетажен кораб правим обиколка на езерото, като спираме из кварталите по крайбрежието. Времето е слънчево и в далечината магично синее назъбеният профил на Алпите.
В следващите дни се изкачваме с градската железница в подножието на височината Uetliberg. Вървим около километър нагоре и достигаме 871-метровия връх, най-висок в околностите, откъдето се открива впечатляваща гледка към Цюрих и Алпите.
Следващите дни не ни стигат да разгледаме всичко, но все пак отиваме до една модернистична архитектурна забележителност – Павилионът на Корбюзие. Разхождаме се край брега на езерото, където има обширна паркова зона, възхищаваме се на великолепната старинна архитектура на някои от къщите в този район.
Разглеждаме някои от музеите, а после отново поемаме по по-делнични маршрути. Пазаруваме по магазините, където цените са от 3 пъти (за млякото и млечните продукти) до 5–6 пъти (за преработени храни, както и по заведенията) по-високи от българските.
Кафето започва от 5 франка
(около 10 лв.), пицата с диаметър 10-ина см е поне 7 франка или 15 лв. и т. н. Транспортът на Цюрих, който искрено хвалим, също е към 5 пъти по-скъп, отколкото у нас. Но затова пък във всичко получаваш качество. Швейцарско качество.
