Колосалната топка от горещ газ в центъра на Слънчевата система ще бъде бурна през следващата година, съобщиха от НАСА.
Слънцето е достигнало своя „период на слънчев максимум“, който е състояние на повишена активност в 11-годишния му слънчев цикъл. Това е нормално, но почти сигурно ще доведе до повече слънчеви бури – от типа на тези, които могат да нарушат работата на електропреносната мрежа и комуникационните ни системи, но и да осветят небето с блестящи полярни сияния.
„Това е официално: Достигнахме фазата на слънчевия максимум! Очаквайте слънчеви изригвания, полярни сияния и много други“, публикува космическата агенция в интернет
Подобно на сезоните на бурите или климатичните модели на Земята, Слънцето преживява цикъл на времето. Той продължава 11 години. По време на този модел слънчевата активност се увеличава за около 5,5 години, след това намалява, а после отново се повишава.
„Това е космическият еквивалент на сезона на ураганите. Навлизаме в още един“, казва Марк Миш, учен от Центъра за прогнозиране на космическото време към Националната океанска и атмосферна администрация, пред Mashable, докато слънчевата активност се увеличава.
Учени наблюдават слънчевите петна – по-хладни области на повърхността на Слънцето, които често предизвикват слънчеви изригвания – за да определят кога Слънцето достига пика на своята активност (буквалният слънчев максимум – месецът, в който слънчевата активност достига своя връх – ще настъпи през този период). Както е показано по-долу, повече слънчеви петна означават по-голяма активност.
Слънцето, средна по големина звезда, вече е проявило интензивна активност през 2024 г., създавайки великолепно Северно сияние.
„През май 2024 г. бараж от големи слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса (CME) изстреля облаци от заредени частици и магнитни полета към Земята, създавайки най-силната геомагнитна буря на Земята от 2 десетилетия насам – и вероятно сред най-силните прояви на полярни сияния, регистрирани през последните 500 години“, казаха от НАСА .
Когато слънчевите частици попаднат на нашата планета, някои от тях се улавят от магнитното поле на Земята, откъдето се придвижват към полюсите и се сблъскват с молекулите и частиците в нашата атмосфера. По време на този сблъсък тези атмосферни частици се нагряват и светят.
Как слънчевите бури влияят на Земята и хората
Съществуват различни видове потенциално проблематични слънчеви експлозии, които могат да засегнат Земята:
Слънчеви изригвания: Експлозии на светлина от повърхността на Слънцето. Задвижвани от поведението на магнитното поле на Слънцето, те изхвърлят екстремни количества енергия (видима светлина, рентгенови лъчи и др.) в космоса.
Изхвърляне на коронална маса ( CME): Те възникват, когато Слънцето изхвърля маса от свръхгорещ газ (плазма). „Това е като да вземеш парче от слънцето и да го изхвърлиш в космоса. Понякога слънчевите изригвания предизвикват CME, а понякога – не“, обяснява Миш от NOAA.
Слънчеви енергийни частици (SEP): По същество това са слънчеви изригвания с много енергийни частици. Те са особено опасни за астронавтите и спътниците.
Големият въпрос е как различните видове изригвания и радиация влияят на живота ни. За щастие, животът на Земята е защитен от такива частици и радиация. Атмосферата ни предпазва от неща като рентгенови лъчи и енергийни частици, излъчвани в космоса. Междувременно мощното магнитно поле на Земята (създадено от металното й ядро) отклонява много частици от слънчевите бури и ни предпазва от неумолимия слънчев вятър – непрекъснат поток от частици (електрони и протони) от нашата звезда.
И все пак при попадане на силно слънчево изригване или CME върху Земята може да възникне спектър от потенциални технологични опасности, вариращи по сериозност от краткотрайни проблеми до изключително големи щети.
Мощна CME например може да предизвика силни токове в нашите електропреносни мрежи, наред с други вредни въздействия върху спътниците.
„През 1989 г. мощна CME прекъсна електрозахранването на милиони хора в Квебек, Канада. CME удари магнитното поле на Земята на 12 март същата година, а след това, малко след 2:44 ч. на 13 март токовете откриха слабост в електрическата мрежа на Квебек. За по-малко от две минути цялата електропреносна мрежа на Квебек загуби захранване. По време на последвалото 12-часово прекъсване на електрозахранването милиони хора изведнъж се озоваха в тъмни офис сгради и подземни пешеходни тунели, както и в спрели асансьори. Наистина страшно“, пише астрономът от НАСА Стен Оденвалд.
Източник: bgnes
