Лейтенант д-р Янис Боев сам пожелал да замине в мироопазващата мисия на Регионално командване – Запад, от Стабилизиращи сили на НАТО в Косово – KFOR. Подава рапорт и минава през сертификация след тренировки с медицинска евакуация и опресняване на знанията на военния полигон в Ямбол. Одобрен е и днес, след като на 19 септември се връща в България, казва, че в базата в Косово всички лекари, макар и млади като него самия, колеги медици от страни – членки на Алианса, се справят със задачата си да осигурят медицински контингента. Той единствен бил от ВМС, а повечето от колегите му били от Сухопътните войски. И имали много професионални истории за споделяне. В международния екип добрият английски, особено за лекар, е много важен, казва Янис. А в базата в Косово с италиански и хърватски медицински пункт той пристига на 27 март.
Всъщност, където и днес да изпълнява ролята си на военен лекар, д-р Янис Боев не е преставал да мисли, очаква и се готви за бъдещата си специализация. Защото отдавна е решил да се посвети на кардиологията като клинична специализация, тя от години му е мечта. Най-важният човешки орган, който работи цял живот като репер на „началото и края” на този живот, привлича интереса му още преди стъпването в университета.
Но там имало и трудни моменти. Разказва, че в мисията дошъл с опита, който имал от шестте месеца като военен лекар в 18-и дивизион във Военноморска база – Варна. И с това, което е учил в учебниците и е практикувал в стажовете във ВМА. С колегите от първия випуск военни лекари са назначени през октомври миналата година. Но навлизането във всекидневието на военното формирование му показва, че „нищо не е точно както в учебниците”.
Само че този сблъсък с реалността постепенно потвърждава и стабилността на наученото. В самата работа с хора – с пациенти и с медицинския екип, всекидневните задачи затвърждават знанията му от университета и шестте месеца служба. И тук уроците по дисциплина от Военноморското училище го улесняват, казва днес Янис – година след дипломирането си. Той е отговорен като началник на медицинския пункт и като единствен лекар и за целия български контингент в Косово. Отговорността е била голяма и точно тя те учи, смята младият медик. А най-бързо и качествено се научаваш, точно когато всичко минава лично през теб, през твоите очи и ръце, обобщава опита си той.
Всъщност, където и днес да изпълнява ролята си на военен лекар, д-р Янис Боев не е преставал да мисли, очаква и се готви за бъдещата си специализация. Защото отдавна е решил да се посвети на кардиологията като клинична специализация, тя от години му е мечта. Най-важният човешки орган, който работи цял живот като репер на „началото и края” на този живот, привлича интереса му още преди стъпването в университета.
Сърцето дава искрата в човешкото тялосмята Янис. А младият военен лекар тепърва ще осмисля и уроците от шестмесечната служба в мисията в Косово. Той е впечатлен от хладнокръвието на колегите му от другите страни в базата при спешни случаи. Реагират компетентно, по алгоритъм, без стрес и напрежение, казва Янис. Свидетел е на уважението към фигурата на лекаря в екипа на базата, на респекта към професията му. Впечатлен е и от споделеното от колегите му за подготовката им за мисия, за очакващата ги обстановка. За различните мисии те се готвят специфично. А осигуряването им е на високо ниво. Случвало се е да му съдействат при необходимост. Но и той им е помагал, така че е било взаимно. Професионалните отношения в атмосферата в мисия граничат и с приятелство.
В месеците в Косово д-р Янис Боев е имал и трудна седмица с хранително усложнение в част от екипа с повръщане, разстройство, температура, болки, втрисане. А освен сред българите проблемът се увеличил и при италианците и хърватите. Не му достигнали ампулите с лекарство и италианските му колеги се притекли на помощ. Справили се заедно, стабилизирали пациентите, хидратирали ги. Било като на филм за някое спешно отделение. И разбира се, една седмица почти не е спал. Но пак му се ходи в мисия, ако е възможно – в друга, за да види друга обстановка и да срещне други рискове и предизвикателства. Привлича го динамиката в тази своеобразна школа по професионализъм. Затова смята тази мисия в Косово за свое бойно кръщение. Там усеща това, което колегата му от първия випуск Богомил Иванов споделя за службата си на базата в Ново село: Tук се усещам като лекар, защото аз съм човекът, който отговаря за здравето на тези хора. Самият Янис разбира истински това точно сред българския контингент в мисията в Косово.
А професионализмът ти наистина се вижда според това, как се отнасяш към работата си, смята той. И добавя, че в такава среда се усеща и какво означава да си военен лекар – не в града и в големия екип на болницата, а когато сам разчиташ на себе си. Когато трябва да стабилизираш пострадалия военнослужещ и да го евакуираш до медицински пункт или болница.
Янис Боев разказва една случка, която му напомня, че често си говорят с колегите от първия випуск военни лекари. Споделят и хубавото, и трудното по професионалния си път. А се случило и докато е в контингента в Косово да направи медицинска евакуация на пациентка до София. Придружил я до българско-македонската граница, а оттам я посрещнала неговата колежка и състудентка д-р Антония Гамишева от Спешното отделение на ВМА. Така пациентката се долекува в болницата. Но това бил вече четвъртият месец в мисия и Янис не бил срещал никого от „своите” и още повече се зарадвал на срещата. Та макар и за кратко, но сърдечно си поговорили, споделили и лошо, и добро.
Докато си почива сега в дните след мисията във Варна при семейството си, казва, че все повече мисли и за бъдещата си клинична специализация – кардиологията. Очаква тя да го „избере” в подходящия момент във времето, защото той от нея няма да се откаже.
Това му е и професионалната мечта, която никак не се вписва в мечтата му за „иначе” спокоен живот. Засега работи по военномедицинската си специализация – авиационна медицина при проф. д-р Любомир Алексиев в катедрата на ВМА. И смята, че сегашните му задължения във Военноморската база във Варна се допълват със сегашната и бъдещата му специализация. Защото тя засяга натоварванията на човешкия организъм в агресивна среда, включително и особено – на сърцето. Д-р Янис Боевосигурява медицински водолазите от Аварийно-спасителния отряд в базата. А и авиационната, и морската медицина се занимават с отражението на налягането върху човека. Пък и самолетите му харесват. Неговата длъжност в момента изисква да стане щатен водолаз и той ще завърши съответния курс за това. Макар че още във втори курс при обучението си по леко водолазно дело се е гмуркал до 20 м дълбочина в морето. Оттам е практиката му, която още тогава изключително много му харесала. Под водата е един друг свят, казва той.
А как си почива Янис Боев? Не харесва да стои вкъщи и в този смисъл не е домошар. Обича да се разхожда и, както казва, да вижда нови хоризонти. Нарича Варна своя град, нарича го вълшебен и е щастлив от хармонията да работи и живее в него. Макар и всички пътища да са отворени пред него – и лични, и професионални. Защото пак оттук, някъде наблизо, докато баща му лекува пациентите си като фелдшер в едно село, Янис дълго го наблюдавал и още оттам взел вдъхновението на бялата престилка.
