Съвременният човек се чувства постоянно бомбардиран от новини, които се стремят да го ударят или в ума, или в сърцето. И в информационната джунгла става все по-трудно да се ориентираш дали това, което очите ти виждат като текст, е истина и наистина се е случило. Дори това дали даден човек е казал нещо наистина, или това, което виждат очите като написан текст и на което сърцето емоционално реагира, е истина или лъжа. В дъното стои последната реакция на ситуацията – дали при последното раздаване на картите (последното решение като развръзка на даден казус) ще се съгласиш, или гневно ще отхвърлиш.
Темите за лъжата и истината са в дъното на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ в Националния етнографски музей. Тя е подготвена от Дома на европейската история в Брюксел, създаден от Европейския парламент през 2017 г. „Целта на създаването е да се даде перспектива на европейската история, но не от гледна точка на дадена европейска държава, а от гледната точка на някакъв общ процес, един от кураторите на изложбата Тотю Христов.
Изложбата представя различни фалшификации в исторически контекст. Обясняват се обстоятелствата, обясняващи причините, интересите и мотивите, които са били влагани при изготвянето на фалшификати. „Истина или лъжа“ разглежда хронологично шест теми: Власт и молитви, Опознаване на света, Обединяване и разединяване, Борба с войната, Фалшификати и богатства, Епоха на „постистината“.
Една от най-цитираните фрази след началото на войната в Украйна през 2022 г. е , че
„по време на война истината умира първа“ Дезинформационната война върви паралелно с битките на бойното поле. Зрителите на изложбата могат да видят всеки от етапите на войната в Украйна от 2014 г. насам, като могат да видят информационни източници, които просто биха подпомогнали изясняването на истината.
Военните битки отдавна не се решават само на бойното поле. Преди тях има разузнаване на противника, а важна част е дали той няма да успее да „измами“ противника, откъде ще дойде артилерийският удар и откъде ще нахлуят бойните сили с танкове и пехота.
Представените артефакти разказват няколко епизода от световната военна история. Преди дебаркирането на войските в Нормандия през 1944 г. англичаните започват мащабни действия със специално разработени макети на танкове, самолети и фортификационни съоръжения, за да измамят нацистите откъде ще атакуват и къде ще стъпят на европейския бряг. Опитвали се
да заблудят немското авиационно разузнаване. Истината е, че подобни мащабни действия не са послужили за някакви релевантни решения на германците, просто защото в този период те изключително рядко са използвали разузнаване от въздуха, разказва за в. „Българска армия“ Тотю Христов.
Другата опорна точка в изложбата за употребата на митове по време на война е Катинското клане, когато Сталин и руснаците убиват над 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катинската гора през 1940 г. Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Труповете са разкрити през 1942 г. от немците, които обвиняват руснаците за масовия разстрел.
Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След Деветосептемврийския преврат в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява официално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.
Тази история показва нагледно как една трагедия успешно се използва като пропаганда и от двете враждуващи сили – Германия и СССР, по време на Втората световна война.
Изложбата показва с помощта на различни мултимедийни технологии различните техники на създаването на фалшиви митове и предмети, като се опитва да обясни целта на създаването й. Една от най-интересните интерактивни инсталации е тази, която обяснява визуално как действат алгоритмите на социалната мрежа Фейсбук. Тя предлага на даден потребител само материали, подобни на тези, които той вече е харесал, одобрил или прегледал. Така всеки човек попада в т. нар. „информационен балон“. Това е измислен от нас свят, подпомогнат от алгоритмите на социалната мрежа, който, от една страна, ни кара да сме щастливи с това, което имаме, без възможност за критична оценка, а от друга – ни манипулира да не изискваме от света мнения, тези или светоглед, различен от сегашния. Нещо, което е много близко като начин на действие на съвременните тоталитарни режими.
Експозицията се реализира с финансовото съдействие на Фондация „Америка за България“ и с подкрепата на Столична община, посвещава се на 155 години от създаването на БАН и ще гостува в Националния етнографски музей до 20 октомври 2024 г.
