Жертви, ранени, заложници, бежанци – на фона на страданията на хората в Близкия изток след терористичното нападение на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., на заден план остават икономическите последици от конфликта. А отбраната на Израел струва на страната огромни суми и същевременно сериозно отслабва нейните икономически показатели, пише германската обществена медия ZDF, цитирана от „Дойче веле“.
Израелското министерство на финансите оценява преките разходи за войната до август т.г. на 100 млрд. шекела, равни на $26,5 млрд. Още през май шефът на Израелската централна банка Амир Ярон прогнозира, че до края на 2025 г. разходите за войната ще достигнат сумата от $66,3 млрд. Но това беше преди сухопътната офанзива на Израел в Южен Ливан и преди голямото ракетно нападение на Иран от началото на октомври, припомня ZDF.
Когато Израел е обстрелван с ракети от Ливан, ивицата Газа, Йемен или Иран, всеки опит за прехващане струва най-малко $40 000. Това е минималната цена на една ракета „Тамир“ за системата за противовъздушна отбрана „Железен купол“, която Израел използва за защита от ракети с малък обсег, посочва изданието, като се позовава на експерти.
Ако се използват ракети с по-голям обсег, както при последната иранска атака, въздушната защита със системите „Прашката на Давид“ и „Стрела“ излиза на страната значително по-скъпо. Според експерта по Близкия изток от Университета на Бундесвера в Мюнхен Ян Бусе една ракета за „Стрела 2“ струва $2 млн., а за по-старата версия на отбранителната система – „Стрела 3“ – една прехващаща ракета е оценявана дори на $3 млн.
Според данни на израелската армия от терористичното нападение на „Хамас“ на 7 октомври миналата година до днес срещу Израел са били изстреляни повече от 26 000 ракети. „Противоракетната отбрана вероятно е един от най-големите разходи от началото на войната“, казва в тази връзка Бусе.
Предполага се, че само въздушната защита на страната при последното иранско нападение е струвала на Израел $450 млн., а нападението през април т.г. е погълнало най-малко $1 млрд.
Но Израел харчи пари не само за противовъздушна отбрана. Останалото военно оборудване също е много скъпо. Както обяснява пред ZDF експертът Ян Бусе, голяма част от ресурсите, които се използват в момента, са натрупани от Израел през последните няколко години именно като подготовка за подобна кризисна ситуация. Освен това САЩ увеличиха значително военната си помощ за Израел след нападението на „Хамас“. „През последните 12 месеца става дума за почти $18 млрд., като $5 млрд. от тях са отишли за системите за противоракетна отбрана“, казва Бусе.
Въпреки това разходите за конфликтите с Иран и неговите съюзници са огромна тежест за бюджета на израелската държава, казва Ян Бусе. За това допринася и мобилизацията на над 300 000 души, които – тъй като служат в армията, – отсъстват от работните си места.
„За Държавата Израел това означава двойна финансова тежест: от една страна, мобилизираните получават заплащане, а от друга – на фирмите се полагат компенсационни плащания за отсъствието на техните служители“, обяснява Бусе. Според него това парализира икономиката на Израел и води до сериозна загуба на производителност.
В последната си прогноза Централната банка предвижда бюджетен дефицит от 7,2% от БВП на страната, а за следващата година – малко под 5% от БВП. Нараства и делът на публичния дълг – от 61,4% през 2023 г. на 68% до края на тази година. И макар шефът на Централната банка да уверява, че Израел винаги е демонстрирал устойчивост в трудни времена, конфликтът в Близкия изток излага тази устойчивост на тежко изпитание. А краят му така и не се вижда.
„Железен купол“ и „Стрела“: Как Израел се пази от ракети
Автор: Емилиян Лилов, „Дойче веле“
Най-старият компонент на израелската противовъздушна отбрана са системите „Пейтриът“, произведени в САЩ.
По време на войната в Персийския залив през 1991 г. те бяха използвани срещу ракетите „Скъд“ от Ирак. Израелските въоръжени сили обаче сметнаха, че системата сама по себе си не е достатъчна, и обявиха, че сами ще разработят противоракетен щит.
Днес Израел използва адап-тирана версия на „Пейтриът“ – тип MIM-104D, под името Yahalom (на иврит означава диамант) за защита от дронове. През 2014 и 2018 г. имаше съобщения за свалени с „Яхалом“ два сирийски военни самолета – един над Голанските възвишения, които от десетилетия са анексирани от Израел, и един над израелското въздушно пространство, припомня АРД.
„Стрела“ срещу ракети с голям обсег на действие. Защитната система, наречена „Стрела“, има обсег от 2400 км и може да прехваща и ракети в стратосферата. Тя е проектирана съвместно със САЩ в края на 1980-те години и оттогава е била доразвивана, в резултат от което Израел вече използва ракети „Стрела 2“ и „Стрела 3“, а сега разработва и „Стрела 4“. Един модул „Стрела“ включва радарна система, система за управление и пускова установка за ракети.
В сегашната война в Газа ракетите, които изстрелват бойци на хутите от Йемен, биват прехващани именно от системите „Стрела“. При иранската ракетна атака през април най-бързите и най-високолетящи противникови ракети също бяха унищожени от ракети „Стрела 3“.
„Железният купол“ е предназначен да защитава Израел от артилерийски снаряди и ракети с малък обхват на действие до 17 км. Той се състои от най-малко десет защитни единици, всяка от които има три компонента: радарна система, контролен център, който изчислява траекторията на приближаващата опасност, и мобилни пускови установки за ракети прехващачи.
По данни на Израел от пускането ѝ в действие през 2011 г. досега са прехванати хиляди ракети. Производителят – държавната оръжейна компания Rafael Defence Systems дава на „Железен купол“ успеваемост от 90%. Системата е била използвана и при иранската атака през април 2024 г. През август 2019 г. САЩ подписаха договор за закупуване на две единици „Железен купол“, за да засилят собствената си противовъздушна отбрана срещу ракети с малък обсег на действие.
За да бъде защитен и срещу ракети със среден обсег, Израел разработи съвместно с американската отбранителна компания Raytheon отбранителната система David’s Sling („Прашката на Давид“) с ракети прехващачи Stunner, които осигуряват надеждна защита от артилерийски ракети с голям обсег и балистични ракети с малък обсег. Радиусът на действие на системата е около 25 км.
Тя е използвана за първи път през 2018 г., а през 2023 г. – и срещу ракета „Бадр 3“, изстреляна от ивицата Газа по посока на Тел Авив, както и срещу ракета на терористичната организация „Хамас“ на 7 октомври. През миналата година Финландия обяви, че е поръчала от Израел отбранителна система „Прашката на Давид“ за своите въоръжени сили.
Най-малко от 2010 г. насам Израел разработва допълнителна високоенергийна лазерна система, която да прехваща снаряди и летящи обекти като дронове от къси разстояния с помощта на фазерен лазер. Първоначално планирана като мобилна система, сега се разработва и стационарен вариант, който ще бъде въведен в експлоатация през 2025 г.
Според израелското Министерство на отбраната „Железен лъч“ ще бъде използван пробно и в борбата срещу терористичната организация „Хамас“ по южната граница на ивицата Газа.
