Помощта за Украйна е инвестиция в нашата собствена сигурност, казва заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев в интервю за в. „Българска армия“
– Г-н заместник-министър, неотдавна новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте встъпи в длъжност. На базата на дългогодишния опит от работата ви в командната структура на Алианса какви са вашите очаквания за основните приоритети на новия генерален секретар? Къде ще бъде България в неговите планове и как ще се развива политиката на Министерството на отбраната за колективните сигурност и отбрана?
– Още в първото си интервю, след като пое поста, Марк Рюте очерта три основни приоритета – осигуряване на необходимите способности на Алианса, продължаване на подкрепата за Украйна и засилване на сътрудничеството с партньорите. На първо място е осигуряването на необходимите способности на Алианса за защитата от всякакви заплахи. Генералният секретар насочва вниманието към постигането на напредък в няколко конкретни области: осигуряване на повече и по-добре въоръжени сили; по-силна трансатлантическа отбранителна индустрия; повече инвестиции в иновациите; по-сигурни линии за доставки. В това отношение той изрази задоволството си, че много от страните членки имат планове и вече са започнали придобиването на необходимите нови способности, но същевременно е очевидно, че са нужни значително по-големи разходи за отбрана. В тази връзка достигането и задържането на нивото от 2% от БВП за отбранителните разходи вече е недостатъчно. Такива са и нашите изводи. Затова министърът на отбраната неведнъж вече е заявявал, че изграждането на добре подготвени и адекватни на средата за сигурност въоръжени сили изисква увеличаване на разходите за отбрана значително над 2% от БВП, като целта ни е те да достигнат равнище от 2,5%, а по възможност и повече. Марк Рюте акцентира и върху борбата на Украйна срещу руската агресивна война. Това всъщност е инвестиция и в нашата собствена сигурност и тази позиция се споделя от съюзниците. До този момент страната ни е осигурила осем пакета с помощ. Те са в подкрепа както на боеспособността на украинските въоръжени сили, така и на способността им за възстановяване след нанесените удари. България активно допринася за укрепване на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса в региона на Черно море. Присъствието на многонационални формирования у нас е израз на съюзната ангажираност към сигурността ни и носи пряк възпиращ и отбранителен ефект. Нашият конкретен принос в това направление е свързан със създаването на необходимите условия за нарастване на разположената у нас многонационалната бойна група до бригада в случай на необходимост; със сформирането на наша територия на многонационален дивизионен щаб към Структурата на силите на НАТО; със създаването съвместно с Румъния на Регионално компонентно командване на специалните сили; и с осигуряването на военната мобилност в региона заедно със съседните държави от Алианса.
– Друга новост е свързана с Европейския съюз, където за първи път ще има еврокомисар по отбраната. Отново във връзка с опита от работата ви в българските дипломатически представителства не само към Главната квартира на НАТО, но и към ЕС в Брюксел – какво ще означава назначаването на новия еврокомисар за развитието на системата на отбраната?
– Създаването на позицията комисар по отбраната в новата Европейска комисия е логична стъпка на развитие, след като преди няколко години за пръв път Комисията включи в програмата си дейности, свързани с отбраната, и впоследствие бе създадена Генерална дирекция „Отбрана и Космос“. Новият комисар ще се изправи пред редица важни задачи: от набирането на политическа подкрепа за повече интеграция в областта на отбраната на ниво ЕС, през изпълнение на съществуващите отбранителни инициативи на Съюза и осигуряването на нужните за целта средства от европейския бюджет, до консолидирането на европейските отбранителна индустрия и пазар. Наскоро беше разработена нова Европейска стратегия за отбранителна индустрия, която има за цел да насърчи изпълнението на съвместни проекти, да стимулира съвместните поръчки и да улесни увеличаването на производството на отбранителни продукти.
– В контекста на международната политика на Министерството на отбраната как България изпълнява задълженията си по участието в мисии и операции на НАТО и ЕС, както и по поддръжката на страната домакин?
– България продължава да изпълнява поетите ангажименти за участие в мисии и операции както на НАТО, така и на ЕС. Активно подкрепяме европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани като стимул за укрепването на сигурността и стабилността в региона. За нас е важно да продължат координацията и сътрудничеството между ЕС и НАТО с цел оказване на подкрепа на държавите от Западните Балкани за изграждането на устойчивост срещу дезинформацията и ефективно противодействие на хибридните атаки на Русия, насочени против евроатлантическата интеграцията. Затова операцията на ЕС в Босна и Херцеговина и операцията на НАТО в Косово запазват приоритетното си значение за сигурността в региона. Мисията на НАТО за осигуряването на помощ и обучение и мисията на ЕС за подпомагане на Украйна имат приоритетно значение за нас. България остава твърдо ангажирана с действията на двата съюза в това отношение, като участва с военнослужещи в щабовете на мисиите, разположени на териториите на държави – членки на двата съюза, без да изпраща военнослужещи на територията на Украйна. Въоръжените ни сили запазват настоящите си ангажименти за принос с личен състав към щабовете на Мисията на НАТО в Ирак и Постоянните военноморски сили на Алианса.
По отношение на морската сигурност и свободата на корабоплаване българските въоръжените сили поддържат своя принос към продължаващата военноморска операция на ЕС в Средиземно море за възпрепятстването на бежанския поток в региона. Участваме също така и в операцията за предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия. Военноморските ни сили участват в създадената в началото на 2024 г. противоминна група между България, Турция и Румъния. Нейната мисия е да обезпечи сигурността на морския трафик в Черно море чрез обезвреждането на дрейфащи морски мини.
– Киберпространството е един от новите домейни на военно противопоставяне в света. Как България изгражда способности за киберотбрана? На какво равнище сме като техническо обезпечаване спрямо съюзниците ни от НАТО? Какви мерки се вземат в Министерството на отбраната за противодействие на хибридните заплахи, кибератаките и злонамерените действия във виртуалното пространство към армейските комуникационни и информационни системи и мрежи?
– Киберсигурността е ключов елемент от системата за защита на националната сигурност и е обект на колективен ангажимент в рамките на НАТО и ЕС. Ето защо сигурността в киберпространството е приоритет за МО, но това не е само военна отговорност. Все повече при изграждането на ефективни мерки за превенция и защита на мрежите и системите нараства ролята на гражданско-военното сътрудничество. МО участва активно във формирането и осъществяването на политиките за киберсигурност в рамките на НАТО и ЕС. На национално ниво ведомството ни има водеща роля в прилагането на Всеобхватната политика на НАТО по киберотбрана на трите дефинирани нива: военно, политическо и техническо. Специалисти от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се включват в ежегодни международни учения по киберотбрана под егидата на Алианса. Участваме и в Съвместния център на НАТО за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности по киберотбрана в Естония. В контекста на двустранното ни сътрудничество със САЩ през 2023 г. беше открит Център за киберотбрана с модерно оборудване за възпиране, откриване и неутрализиране на зловреден софтуер и защита от кибератаки.
– Какви нови подходи може да се реализират в областта на военното образование, за да бъдат привличани повече кандидати за висшите военни училища?
– Висшите военни училища предлагат шест утвърдени модела за обучение на български граждани и военнослужещи в регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“. С тези модели е предоставена възможност не само новопостъпили курсанти, но и военнослужещи, които са били войници или сержанти, да се обучават и да придобият първо офицерско звание. Основният модел е насочен към придобиване на образование само във висше военно училище. Той предоставя възможност за придобиване на две образователно-квалификационни степени „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ и с гражданска специалност в друго професионално направление. Възприет е също така иновативен модел за обучение на военни медици. Той дава възможност на български граждани да се обучават в специализация „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ във Висшето военноморско училище във Варна. Към момента по този модел са обучени и се обучават 129 медици. Общо във висшите военни училища има 1288 обучаеми, от тях 1112 курсанти и 176 военнослужещи. МО вече реализира редица мерки за подобряване на атрактивността на военната професия. С направените промени в ЗОВСРБ е регламентирана възможност курсантите освен стипендия за звание да получават и стипендия за подготовка за изпълнение на военна служба.
– Очаквате ли с предвиденото увеличение на заплатите на военнослужещите с 30% да има повече кандидати не само за офицери и сержанти, но и за войници?
– Мерките за стимулиране на икономическото развитие чрез повишаване на минималната работна заплата в страната правят МО неконкурентно на пазара на труда. Това оказва своето влияние не само върху текущия брой вакантни места за военнослужещи, но и в по-дългосрочен аспект, имайки предвид необходимите срокове за подготовка за пълно функционално използване на личния състав. Искам още веднъж да подчертая, че хората са основен приоритет за Министерството на отбраната. Нашите изследвания и анализи показват, че повишаването на заплатите на военнослужещите няма да доведе автоматично до намаляване на броя напускащи военната служба и до огромен ръст на желаещите да постъпят в системата, но това ще има безспорно положителен ефект върху конкурентоспособността на военната професия и повишаване на интереса към нея. С единодушното гласуване на законопроекта, с който се реализираха предложените законодателни промени за увеличение на заплатите на военнослужещите с 30% от 01.01.2025 г., беше поета първоначалната политическата отговорност за осигуряване на изграждането и поддържането на въоръжени сили, окомплектовани с личен състав. За финализиране на цялостния процес по повишаване на жизнения стандарт на хората в отбраната обаче ще настояваме при подготовката и приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. в Народното събрание своевременно да се предвидят необходимите допълнителни целеви средства за планираното повишаване на доходите на хората в отбраната.
– В какви посоки ще се развива социалната политика в Министерството на отбраната и повишаването на социалния статус на военнослужещите и на цивилните служители? Какви възможни придобивки може да бъдат включени в социалния пакет, който да прави службата във войската още по-привлекателна?
– Военната професия предлага широк социален пакет, който към момента нито една професия у нас не предоставя. Тук ще изброя включените в него елементи, за да придобиете по-пълна представа за това, което МО като работодател осигурява. Този пакет включва: от 30 до 40 дни платен годишен отпуск; допълнителен платен годишен отпуск; застраховка срещу смърт и неработоспособност в резултат на злополука за сметка на МО; социално и медицинско осигуряване за сметка на МО; безплатно медицинско обслужване; медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, които се осъществяват от ВМА; безплатно обучение за придобиване на висше образование по военно дело; униформено облекло; лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение; безплатна храна и ободряващи напитки при занятия, учения, тренировки и лагери, при носене на дежурства; жилищно осигуряване или парична компенсация за живеещите на свободен наем; транспортни разходи от местоживеене до местослужене и обратно; пари за храна/порционни пари – 200 лв. на месец, необлагаеми; пътни пари при ползване на годишен отпуск; ползване на почивни бази на МО на преференциални цени; след завръщане от операция или мисия извън територията на страната военнослужещите и членовете на техните семейства имат право на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на МО или на 7-дневно безплатно възстановяване, за продължително лечение и рехабилитация във ВМА; еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и на членовете на техните семейства; осигурени детски градини за децата на военнослужещите; социални кухни за пенсионираните военнослужещи и ветерани; материално подпомагане за изпадналите в тежко материално положение военнослужещи, деца на военнослужещи, загинали при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; психологическо осигуряване; спортна дейност чрез програма Multisport и спортни клубове; възможност за ранно пенсиониране; система за адаптация за осигуряване на успешен преход при освобождаване от военна служба; необлагаема парична компенсация при прекратяване на договора за военна служба. В момента работим за подобряване и развитие на жилищната политика. Ще актуализираме размерите на компенсационните суми, които получават живеещите на свободен наем военнослужещи, като отчитаме инфлацията.
– В днешната напрегната международна обстановка някои държави възстановяват задължителната казарма, други въвеждат минимално военно обучение от 2–3 месеца за младежите и девойките. Обсъжда ли се някой подобен вариант като подходящ за България, за да се реши дългосрочно и въпросът с попълването на резерва на въоръжените сили?
– С преминаване към професионална армия от началото на 2008 г. беше отменена задължителната наборна военна служба, която беше фундаментът за попълване на резерва на въоръжените сили. Оттогава се наблюдава процес на непрекъснато намаляване на количеството и качеството на запаса. От 2008 г. досега запасът се попълва основно от освободените от военна служба военнослужещи. С цел подобряване на състоянието му през 2022 г. беше въведена срочна служба в доброволния резерв, която следваше да осигури на доброволен принцип подготвени във военно отношение български граждани. Поуките от практиката от войната на Руската федерация против Украйна ясно показаха необходимостта от генериране на стратегически резерв от хора, подготвени във военно отношение. Тази година МО направи социологическо изследване, насочено към определяне на нагласите на обществото към военната професия. Съгласно данните от него 77,5% от гражданите считат защитата на Отечеството за въпрос на дълг и чест. Проучването показва, че съвременните поколения не биха преминали доброволно военно обучение, макар да знаят, че са абсолютно неподготвени за реакция при кризи. За сметка на това въвеждането на задължителна военна подготовка среща достатъчно висока подкрепа. Данните от проучването показват също, че 56,9% от гражданите на възраст между 18 и 40 години подкрепят въвеждането на краткосрочна задължителна военна подготовка със срок от 5 до 6 месеца, а 65,5% я подкрепят при условие за въвеждането ѝ единствено за служителите от сектор сигурност, държавната администрация и местната власт. Независимо от отчетената положителна нагласа към задължителна военна подготовка очакваната подкрепа от обществото е в границите на 20–30%, което означава, че въвеждането ѝ определено ще бъде непопулярна мярка, с негативен отзвук, насочен основно към МО, в случай че то не е в състояние да аргументира позицията си относно нейните обхват, продължителност, форми, местата за провеждане. За целта в МО се извършва всеобхватен анализ както на възможните варианти за възстановяване на задължителната военна подготовка, така и на готовността на ведомството да осигури необходимите материални, човешки и финансови ресурси по тези варианти.
