Разказва сладкодумно доайенът на българските танкисти майор о.з. Стоил Игов, който закръгли един век
Сто години навърши на 13 октомври тази година майор о.з. Стоил Игов, което го превърна в най-възрастния жив танкист и доайен на танкистите в България. Той получи предметни награди „Представително знаме на Сухопътните войски“ и „Почетна грамота“ по повод на своя стогодишен юбилей.
Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков отправи поздравление към столетника с думите: „Няма как в този специален за Вас ден да не ви се връщат отново спомените и да не стоплят душата Ви годините на вашата служба в Кюстендил, Княжево, Пловдив, София и Велико Търново с чувството за достойно извървян път в редиците на Танковите войски на Българската армия. Приемете моите най-искрени пожелания за добро здраве и спокойни старини! С дълбок поклон пред вашите 100 години!“.
От името на генерал-майор Дешков наградите на юбиляра връчи началникът на Канцеларията на командира на Сухопътните войски полковник Христо Начев. „Имам честта да ви връча тази грамота за проявените усърдие и отговорност като офицер от Българската армия. Бих искал да изразя моите добри чувства към вас и лично да ви честитя стогодишнината, да ви пожелая още здраве, още сбъднати мечти и много щастие“, сподели от свое име полковник Христо Начев.
Майор о.з. Стоил Игов е започнал своето военно обучение като старшина-школник на пленен от Вермахта танк „Майбах“, но служи на един от първите танкове Т-34 в Българската армия след 9 септември 1944 г. Днес живее в родното си село Радибош, Радомирско, където се радва на добро здраве и свежа памет. С удоволствие разказва перипетии и весели случки от службата си, която съвсем не е била лека. Спомените му са белязани от тежък инцидент, в който поверената му бронирана машина се преобръща по време на учение.
И до днес обича да се шегува, че има „западно“ образование, защото е завършил гимназия в гр. Трън. „Спомням си ония първи години в Трън, нямаше пари, нямаше и транспорти. Беднотия беше. Прехранвал се предимно с бобена чорба, която сам си готвел. Обаче е отличен ученик, а единственият предмет, който не му допадал, бил руският език. Учителката често го вдигала на дъската и тъй като бил 44 (сорок четвертый) номер в клас, съучениците му бързо го кръщават с прякора „Сорок сорок“.
Като войник изкарва школата за запасни офицери. „Разрешаваха ни пистолети да носим, та като си идвах в с. Радибош в отпуска, съвсем умишлено демонстрирах ергенската си напереност с пистолета в кобура за пред момите.“ Обаче вкарал в ареста един от подчинените си войници, който бил женен уж, а като излезел в отпуска, се представял пред момите за ерген.
Заемал е различни офицерски длъжности – от командир на взвод и рота във Втора танкова бригада в Пловдив, преподавател по общовойскова подготовка във Военно училище „Васил Левски“ – Велико Търново, служил е в Кюстендил, Княжево, София с чувство за достойно извървян път в редиците на танковите войски на Българската армия.
Впоследствие, след като се пенсионира, майор Игов преминава на цивилна служба. Постъпва като учител по история в основното училище в родното си село Радибош и учи децата още много години. Днес е дядо на четирима внуци и шестима правнуци. Паметта му още му служи добре, а бодрият си дух е съхранил и тялом, тъй като на пръв поглед не изглежда на повече от 80 години.
По повод на едновековния си юбилей доайенът на танкистите у нас получи като подарък стогодишна ракия от Кюстендилския край, както и грамота от Съюза на запасните офицери и сержанти, подписана от председателя на СОСЗР генерал о. з. Златан Стойков.
