Автор: Проф. полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Глобалните военни конфликти, противно на твърденията на историците, не започват изведнъж, на една определена дата, а са постепенно ескалиращо и деескалиращо събитие, съставено от множество и различни по своята същност и форма бойни и поддържащи сблъсъци.
Така например много преди 1 септември 1939 г. започва военната ескалация в света. В Европа това е жестоката Испанска гражданска война, започнала през лятото на 1936 г. Там се изпитват всички нови оръжия, а след тях се форматират новите тактики, оперативни процедури и стратегии. Нещо подобно на сегашната война в Украйна. През 30-те години на ХХ век се водят военни конфликти в Азия, Африка и Южна Америка.
Европа обаче винаги е сърцевината на всеки глобален сблъсък. Когато в началото на 1939 г. бойните действия в Испания започват да затихват, целият свят вече е буре с барут. Картата на Европа е прекроена след Мюнхенската конференция от септември 1938 г. Близкият изток ври и кипи от движенията на арабите, борбата на евреите за собствена държава и стремежа на кюрдите към независимост. В Китай от години се води откровена война. Индия е във вихъра на движението на Ганди. Устоите на европейската колониална система в Африка се клатушкат и пропукват. И тогава, далеч на изток, възниква военен конфликт, който по своята същност променя тотално хода на последвалата история. Това е Номонханският военен конфликт, повече известен като боевете при р. Халхин Гол.
По своята същност това е въоръжен конфликт между съветско-монголските войски и въоръжените сили на Япония, продължил от пролетта до есента на 1939 г. на 900 км на изток от монголската столица Улан Батор. Поводът за него е граничен спор между Монголия и марионетната манджурска държава Манчжоу-Го, подвластна по онова време на Японската империя. Всъщност се сблъскват стратегическите интереси на две империи. Японската, желаеща да разшири своето влияние в азиатската част на СССР, и съветската – подкрепяща своето влияние в Монголия и Китай.
По този повод още на 12 март 1936 г. между Москва и Улан Батор е подписан „Протокол за взаимопомощ“, по силата на който на територията на Монголия е развърнат 57-и Особен корпус на Червената армия с численост от 5544 човека. В състава на съветските ВВС на 27 май 1939 г. в Монголия са 203 самолета.
След смяната на японското правителство през януари 1939 г. напрежението по източната граница на Монголия нараства. Все по-често бива изидган лозунгът за разширяване на японската империя „чак до езерото Байкал“. Атаките на японските войски срещу монголските граничари зачестяват. В същото време Япония обвинява Монголия в умишлено нарушаване на границите на Манджурия.
На 14 май разузнавателен отряд на 23-та Японска пехотна дивизия атакува 7-и граничен пост и заема височините на Дунгур Обо. На 15 май японците прехвърлят 30 камиона с две пехотни роти, 7 бронирани машини и 1 танк на окупираните височини. На 17 май командирът на 57-и корпус Фекленко изпраща войски, които отблъскват агресора. Започват боеве с променлив успех за двете страни.
Въпреки че през юни няма нито един сблъсък на земята, от 22 май се развръща въздушна война без аналог не само в историята, но и до наши дни. Първите сблъсъци показват предимството на японските авиатори. Така за два дни боеве са свалени 15 съветски изтребителя срещу един японски.
В отговор съветското командване предприема радикални мерки. На 29 май група от 42-ма пилоти асове, водени от заместник-началника на ВВС на Червената армия Яков Смушкевич, излитат от Москва към района на бойните действия. 17 пилоти от групата са Герои на Съветския съюз, много от тях с боен опит от войните в Испания и Китай. Те започват обучение на пилоти в нови тактики на въздушния бой, реорганизират и укрепват системата за въздушно наблюдение, предупреждение и комуникация.
В началото на юни Фекленко е отзован в Москва, а на негово място е назначен Георгий Жуков.
Скоро след пристигането си бъдещият маршал предлага нов план за водене на бойните действия: провеждане на активна отбрана на плацдарма отвъд р. Халхин Гол и подготовка на контраудар срещу противниковата групировка.
Въздушните битки се възобновяват с нова сила на 20 юни. Те са изключително масирани предвид схващането и на двете страни, че войната във въздуха ще реши успеха на земята. Във въздушните боеве на 22, 24 и 26 юни японците губят повече от 50 самолета. Така например в битка над езерото Буир Нур участват 105 съветски и 120 японски самолета, а загубите възлизат на 10 съветски и 17 японски изтребителя. Рано сутринта на 27 юни японската авиация със 104 самолета започва изненадваща атака срещу съветските летища, унищожавайки 22 самолета, убивайки 11 и ранявайки 20 пилоти, при японски загуби от 3 бомбардировача и 3 изтребителя. Това са най-големите загуби на съветската авиация в този конфликт, но това е и последният голям успех на японците във въздуха.
През целия юни съветската страна е заета с организирането на защитата на източния бряг на Халхин Гол и планирането на решително контранастъпление. За да бъде осигурено господство във въздуха, са разположени нови съветски модернизирани изтребители И-16 и И-153 „Чайка“, които за първи път в света използват неуправляеми ракети „въздух–въздух“. Усилено се подготвят нови полеви летища, чийто брой за авиационното осигуряване на 80-километровия фронт достига 63. Паралелно с това не стихва борбата за господство във въздуха, в която и двете страни търпят големи загуби. След въздушните боеве от 22 до 28 юни на земята догарят близо 150 самолета.
На 2 юли японските сили преминават в настъпление. В нощта на 2 срещу 3 юли ударната група – войските на генерал-майор Кобаяши, прекосяват р. Халхин Гол и след ожесточени боеве превземат планината Баин Цаган. Веднага след това японците съсредоточават основните си сили на нея и започват бързо да изграждат ешелонирана отбрана.
В отговор корпусен командир Жуков, без да чака пехотното прикритие, хвърля в боя от движение 11-а танкова бригада с командир Яковлев (около 150 танка Т-37А, БТ-5, БТ-7 и ОТ-26) и 8-а монголска бронетанкова дивизия, оборудвана с бронирани машини БА-6 с 45-мм оръдия. Скоро те са подкрепени от 7-а моторизирана бронетанкова бригада (154 бронирани машини БA-6, БA-10). В тази ситуация Жуков реално нарушава изискванията на бойния правилник на Червената армия и
действа на собствена отговорност и риск.
Около Баин Цаган избухват ожесточени боеве. От двете страни участват до 400 танка и бронирани машини, над 800 артилерийски оръдия и стотици самолети. Става дума за 10-км участък от фронта, над който в отделни моменти сумарно се бият около 300 изтребителя.
На 5 юли японските войски започват отстъпление към реката. За да принуди войниците си да се бият до последно, японското командване взривява единствения понтонен мост през р. Халхин Гол. В крайна сметка и това не спасява японската отбрана, която губи 8632 души и почти всичките си танкове. Въпреки временните успехи на съветските танкови и бронирани съединения японските артилеристи унищожават и повреждат почти половината от техните машини.
Резултатът от боевете край р. Халхин Гол показва, че подобен въоръжен конфликт не може да бъде ограничен при поставени решителни цели. За да се води модерна война с победен характер, е необходимо да се осигурят освен високоманеврени бронирани формирования значителни пехотни и артилерийски подкрепления, както и задължително въздушно превъзходство – парадигма, валидна и до днес. Това е причината двете страни в конфликта да прегрупират и попълнят войските си в района по нов начин, с приоритет на въздушните си групировки.
