Последната българска подводница „Слава“ официално е изведена от състава на Военноморските сили (ВМС), а с това и от Българската армия, преди 13 години – на 1 ноември 2011 г.
Тя е произведена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. Дълга е 76 м и широка 7 м, според информацията на отдел „Справочна“ на БТА. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. На борда може да има 14 торпеда. Далечината на подводното ѝ плаване е 180 мили, а пределната дълбочина на потапяне – 300 м. Екипажът се състои от 60 души. Влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Флагът на родния военен флот е издигнат на 28 декември 1985 г. от първия командир на подводницата капитан-лейтенант Дарин Матеев. Последното ѝ плаване е във Варненския залив на 21 декември 2010 г. Подводницата „Слава“ е дарена през януари 2013 г. на община Варна (вместо подводницата „Надежда“) за музей на българското подводно плаване. В началото на 2019 г. е сключен договор между Община Варна и фондация „Белославско стъкло“ за превръщането на подводницата в музеен експонат. В края на ноември м.г. „Слава“ е пребазирана на последния си пристан в Белослав.
Началото на подводното плаване в българските ВМС е поставено през 1916 г. Първата подводница – „Елисавета“, която участва в Първата световна война, е получена от Германия. След подписването на Ньойския договор България губи правото да има подводници. Едва през 1954 г. ВМС получават три подводници от бившия Съветски съюз. През годините българските моряци са усвоявали три различни проекта подводни лодки. В края на 80-те години флотът разполага с четири подводници, от които към 2004 г. са останали „Слава“ и „Надежда“.
Източник: bta.bg
