Това, което руската отбранителна промишленост ще произведе през тази година, е пикът на нейните възможности, казва д-р Ивайло Иванов от СОР „Атлантик“
– Г-н Иванов, през последните месеци инициативата на фронта в Украйна е в ръцете на руската армия, която настъпва, макар и бавно. На какво се дължи това?
-Очевидно, Украйна се намира в трудна ситуация. И тя е свързана с две неща, които не са новост. Едното е недостигът на хора. Украйна закъсня да извърши мобилизация на по-ранен етап. Разбира се, след почти 3 години война украинското общество е уморено и желаещите да се запишат в армията не са особено много. Което е тежък политически въпрос, като имаше дълъг дебат относно нов закон за мобилизацията на украинските граждани, който вече е приет. А другият основен проблем е недостатъчното въоръжение и техника. От една страна, това пречи на Украйна да се отбранява ефективно от руските атаки. И второ, то пречи на мобилизацията на достатъчно хора, които трябва не само да бъдат обучени и подготвени, но и снабдени с оръжие и боеприпаси. Това са двете непосредствени и дългосрочни причини, които дават предимство на Русия. Има и допълнителни фактори, свързани с това, че Украйна загуби едни от най-добрите си войници, които имаше в началото на бойните действия. Което се отразява и на ефективността на отбраната. Напоследък често се допускат грешки от гледна точка на ротацията на части на фронта, което позволява на руските войски да напреднат. Това са нормални неща, свързани с една продължителна война, те не трябва да бъдат нито подценявани, нито надценявани. Защото въпреки огромния натиск на Русия, особено след офанзивата през ноември м.г., и въпреки големите мащаби от гледна точка на хора, техника и въоръжение, руснаците не са постигнали толкова забележими успехи. Да, особено през последните 2 месеца има непрекъснато придвижване напред на фронтовата линия. Но като резултати, отвъд ежедневните новини за превземане на някое село, има два превзети относително големи градски центъра за година. Това е Авдеевка в началото на годината и преди седмици – Угледар. А тяхното предвоенно население е колкото на Карнобат и Монтана у нас. Показателно е, че за разлика от друг път, превземането на Угледар почти не беше споменато в руската преса.
– Има ли перспективи за увеличаване на западната военна помощ за Украйна?
– Възможности за доставяне на въоръжение и техника на Украйна има, стига да е налице нужната политическа воля. За съжаление, това което наблюдаваме от началото на войната е, че тази политическа воля е недостатъчна. Думите на френския президент Макрон са показателни. Той заяви, че по отношение на тази война ние изоставаме с около една година. Т.е. – че вземаме нужните на Украйна решения с година закъснение. Което също обяснява защо тя не се представя толкова добре. Така че стига да има политическа воля, резерви за предоставяне на въоръжение и техника на Украйна има. Доказателство за това са и данните, които събира Институтът за световна икономика от германския град Кил относно размера на помощта за Украйна по държави (военна, хуманитарна и финансова). Само няколко страни са предоставили значителна помощ като цяло, вкл. военна. Сред тях са съседните на Украйна – балтийските републики, двете нови страни-членки на НАТО Финландия и Швеция, както и Дания и Полша. Скандинавските и балтийските държави единствени са отделили повече от 1% от БВП, а с най-голям процент е Дания с почти 1,9%. От БВП помощ за Украйна Останалите страни отделят в повечето случаи под 0,6% от своя БВП, като за Великобритания това е около 0,5%, САЩ – 0,4%, Франция – под 0,2%. Т.е. при повече усилия и смелост, резерви има. България е предоставила 0,3% от БВП в помощ на Украйна. Ако страните заделят средно по около 0,7%, нещата ще изглеждат различно и позитивно по отношение условията на фронта в Украйна. Тук се вижда как демокрациите трудно мобилизират политическа подкрепа за непопулярни решения в сравнение с тоталитарните режими, където общественото мнение няма значение. И това се трансформира в съответната политика. За тази година Северна Корея е предоставила около 8 млн. боеприпаси на Русия. Докато си спомняме как ЕС не успя да се справи с онази заявка да достави 1 млн. боеприпаси на Украйна. Въпреки огромния технологичен, икономически и финансов потенциал на западните държави. Но това е тема на друг дълъг разговор за това как европейските общества са загубили всякакво чувство за самосъхранение и не искат да погледнат стратегически в бъдещето, което не е особено спокойно. Не е наш избор, а сме принудени да отделяме повече средства за отбрана заради агресивността на държави като Русия, Северна Корея и Иран.
– Може ли помощта от САЩ за Украйна да бъде прекратена, ако Доналд Тръмп стане президент?
– Тръмп говори за бързо сключване на мир без да дава подробности. Правят се обаче тълкувания, че той ще търси по-скоро примирие и евентуално сключване на мирен договор с Русия, принуждавайки Украйна под натиск да направи това, отказвайки предоставянето на въоръжение и техника. Всъщност, причината сегашната ситуацияа в Украйна да е такавау е, че в началото на годината под негов натиск Републиканската партия 4-5 месеца задържаше гласуването на пакета военна помощ за Киев. Това костваше загубването на доста позиции за Украйна, принудена да отстъпва заради липса на въоръжение. Но декларациите на Тръмп днес са едно, а ако спечели вота, реалността може да промени декларираната му дотогава политика. Една от спекулациите защо Тръмп би искал да принуди Украйна към бързо приключване на конфликта, е защото той желае да получи Нобеловата награда за мир… Вероятно е той да преосмисли сегашната си позиция, защото задълбочаването на връзките между Иран и Русия в никакъв случай не работи в полза на Израел. А имайки предвид силните произраелски позиции на Тръмп, това променя нещата по отношение заплахата на Иран за Израел. И е възможно произраелското лоби в САЩ да се опита силно да повлияе на тези първоначално заявени позиции на Тръмп. Украйна може да оцелее без американска помощ и да продължи да води войната. Но дори и ЕС да вземе смело политическо решение да стане основен доставчик на въоръжение и техника за Украйна, Евросъюзът не може да компенсира помощта на САЩ. Към този момент Украйна не е заявявала, че е готова да капитулира. Тя ще продължи да воюва с каквото въоръжение има, но резултатът ще бъде негативен.
– Според наблюдатели, Западът помага на Украйна само толкова, колкото тя да не бъде разгромена, но не и толкова, че да й осигури победа и войната да приключи. От какво се боят американците и европейците – от рязък руски военен отговор срещу страни от НАТО или въпросът е чисто финансов?
– Това е микс от няколко неща. Едното е страхът, вкл. на САЩ, от ескалация на войната. Но се видя, че червените линии на Путин са мит. Първо се говореше, че ако бъде атакуван Крим и Кримския мост, започва Трета световна война, но такива атаки отдавна са факт, а нищо драматично от страна на Москва не последва. Но съществуват опасения от ескалация и те пречат на успешното водене на войната от украинска страна. Ние непрекъснато обсъждаме руските червени линии, но през тези близо 3 години не формулирахме къде са нашите, поне европейските червени линии – какво ние няма да допуснем. Последното, което САЩ изтъкват като довод защо отказват техните оръжия да бъдат използвани от Украйна за удари дълбоко на руска територия, беше отново страхът от ескалация на конфликта. Опасенията били, че Москва ще атакува страна от НАТО и ще засили подривната си роля в Европа. И още – че Русия ще подпомогне по различен начин всички групи на глобално ниво, враждебно настроени срещу европейски и американски интереси и обекти. Така даваме лош сигнал, че Европа е слаба и ако бъде притисната достатъчно силно, тя няма да реагира. В бъдеще може да платим тежка цена за това. Помощта за Украйна изисква непопулярни мерки, като увеличаване на разходите за отбрана. Но след края на Студената война Европа сякаш е забравила, че светът е опасно място.
– А имат ли Русия и Украйна допълнителни военни, икономически и демографски резерви, които все още не са включили във войната?
– Със сигурност Русия има много повече демографски възможности. В икономически план това, което руската отбранителна промишленост може да произведе през тази година, е пикът на нейните възможности. Неслучайно Русия търси подкрепа от Иран, от Северна Корея. Появи се и информация през последните седмици, че около 4 хиляди севернокорейски работници се трудят в руски оръжейни заводи поради недостиг на работна ръка. Отказът на руския президент Путин да обяви втора вълна на мобилизация след първата през есента на 2022 г. говори за дълбок политически страх от подобно непопулярно действие. Разбира се, от страна на Украйна проблемите са много по-тежки. Тя може „да изтиска“ още някаква част от своя демографски ресурс, който да мобилизира на фронта. Но с продължаването на войната това ще бъде за сметка на украинската икономика и на бъдещето на Украйна като държава от гледна точка на възпроизводството на населението. И се връщаме на това, че е необходимо ние, които подкрепяме Украйна в този военен конфликт, да й дадем необходимите инструменти, за да направи прелом в него. Това не означава разгром във военно отношение на Русия. А да бъде постигнато това, което президентът Зеленски представи в своя План за победата: да убеди Русия, че чрез военни действия няма да постигне целите, които си е поставила.
– Апокалиптичен сценарий ли е евентуалното поражение на Киев в тази война? Какви биха били последиците в такъв случай и за самата Украйна, и за глобалните геополитически баланси?
– Последиците за Украйна, разбира се, ще са катастрофални. И ако не бъде унищожена изцяло като държава, очевидно голяма част от територията й ще бъде окупирана. В останалата част от страната вероятно ще има някакво марионетно правителство, тясно обвързано с Русия. Но войната не е само за бъдещето на Украйна. Тя е и за бъдещето на Европа и дали тя ще бъде някакъв фактор в системата на международните отношения. Ако изоставим Украйна, ние ще покажем, че дори когато пряко е застрашена нашата сигурност, не сме готови да я отстояваме. И ако срещу нас бъде приложен достатъчно силен натиск от достатъчно агресивен противник, то ние ще се огънем. Иначе, като конкретни факти, които бихме могли да предположим от гледна точка на евентуална победа на Русия, на първо място това ще увеличи заплахата за Европа и пряката военна опасност за страните, непосредствени съседи на Русия. При този негативен сценарий бихме могли да очакваме и бежанска вълна от Украйна, нови 10 млн. украинци биха избягали в случай на капитулация на страната. Вътре сред страните от ЕС и НАТО би се породил тежък разлом заради взаимни обвинения между положилите максимални усилия да предоставят помощ на Украйна и някои от останалите, ще бъде поставен въпроса: кой е виновен, че Украйна загуби. Останалият демографски ресурс на територията на Украйна плюс всички полезни изкопаеми там ще бъдат впрегнати в руската военизирана икономика за производство на въоръжение и техника, които ще застрашават нашата сигурност. На следващо място като заплаха за нас, е руската намеса, която сега виждаме в Грузия и Молдова – хибридните операции, саботажи и диверсии, особено за държавите в Източна Европа. Ние ще сме подложени на огромен натиск чрез подобни действия. Което е не само пряка заплаха за националната сигурност, но ще доведе и до политически катаклизми в тези страни. Евентуална победа на Русия ще е знак към всички държави, че агресията не се наказва, особено ако идва от ядрена държава. Така че другият ефект от победа на Москва ще е сериозна милитаризация в света: ако Иран придобие ядрен арсенал, то и Саудитска Арабия ще поиска такъв и т.н. Това е верижна реакция с неизбежно лош край. Много по-лош, отколкото ако днес заделим повече средства, за да помогнем на Украйна.
