Те са неуморни на сцената и въпреки че не влизат в светлината на фестивалните прожектори, никога не губят своя хъс за изява
Този път ще ви срещнем с петима военнослужещи от Батальона за ядрена, химическа, биологична и защита и екология, дислоциран в с. Мусачево, Софийско. В свободното си време нашите герои се увличат по народното творчество. С някои от тях вече сме ви запознавали, други за пръв път биват представяни на страниците на военния вестник.
От журналистическа гледна точка не е добре да бъдем пристрастни към едни или други наши събеседници, но може би тук трябва да отбележим особеното отношение и доверието, изградено през годините между нашата редакция и „мусачевци“, ако позволите това определение. Това сътрудничество преди всичко се дължи на добрата работа на пиар на командира на формированието Сийка Горанова, която всеотдайно се труди за популяризирането на дейността на своите колеги военнослужещи, както в преките им задължения, така и когато стане дума за разностранните им таланти.
И едно уточнение, преди да минем по същество. Тази година „мусачевци“ отново се включиха в Прегледа на любителското художествено творчество в Сухопътните войски, което бе възстановено след петгодишно прекъсване в Горна Оряховица. Но отново останаха незабелязани от авторитетното жури, както се случваше и в предишните издания. Разговаряме с тях ден преди финалното класиране.
Първият от петимата „мусачевци“, който застава пред диктофона на в. „Българска армия“ е сержант Искра Колева, чиято длъжност е Началник на криптографски пост. Питаме я как се нарича танцовата им формация, но разбираме, че за съжаление, тя още си няма име. Също както във филма „Оркестър без име“. В редиците на българската армия сержант Колева е от 2007 г., постъпва във в.ф. 42 600 в Мусачево или както още се нарича – 38-и батальон за ЯХБЗ и Е, където служи и до днес.
„Аз съм танцьор, откакто се помня, родом съм от град Попово, където израстнах, и от дете играех народни танци в Представителния танцов ансамбъл „Северняче“. Впоследствие, във филиала на Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен, постъпих в техния ансамбъл“, разказва тя. В Мусачево решават със свои колеги „съвсем случайно“ да се запишат и да играят хора в свободното си време. Когато пиарът на командира Сийка Горанова, ги уведомява за Прегледа на любителското художествено творчество в Сухипътни войски, без колебание всички решават да се включат. „Първоначално бяхме само шест момичета, отидохме в Смолян с едно хоро, което представихме, така се започна“, обяснява сержант Колева. Към тях впоследствие се присъединяват още колеги. До фаталната за всички 2020 г., когато бе обявена пандемията от COVID-19, когато масовите мероприятия бяха отменени.
А как им се отразява това? „Много зле.
Народните танци и изобщо българския фолклор спомагат много за сплотяването на колектива
И всяка година чакахме с нетърпение да се видим с колегите от другите формирования.“
Тук отварям най-неприятната тема: участниците от Мусачево в Прегледите през годините успявали ли са да влязат в челната тройка на класирането. Краткият отговор е „не“.
„Но знам, че винаги много трудно го преживявате, въпреки огромният си ентусиазъм“, нерадостно обобщавам аз.
Тази година поради много малкото време за подготовка и предвид това, че редиците им във формированието са пооредели, обяснява ми сержант Колева, както и участието на мнозина военнослужещи са включени в различни мисии, в това число и зад граница, както и тези, които са ангажирани по охрана на държавната ни граница, избират да се представят пред публиката и журито с хумористичен танц, в който „актьорското майсторство на сцената е повече, отколкото самата хореография. „И много бързо, горе-долу за четири дни успяхме да го направим“.
Връщам отново фокуса на самата нея, за да разберем, че сержант Колева е омъжена за офицер, който служи в Командването за логистична поддръжка (Logistic Support Command), семейството има две деца, син на 22 г. и дъщеря на 16. Увличат ли се от фолклора? За съжаление, не. „Съпругът ми е гайдар, аз съм танцьор, но децата – не“. Запознават се с бъдещия си съпруг в Ансамбъла в Шумен. „Навремето там бяха само мъже и търсеха женско участие. И с една моя колежка се записахме да танцуваме при тях“, обяснява сержант Колева.
А накрая, преди да приключим нашия разговор с нея, ѝ припомням собствените ѝ думи, които много ми харесаха – че фолклорът сплотява колектива. Дори повече от учебните занятия? „Ами тук идваш за удоволствие, няма такива строги изисквания да си изпълняваш службата по зададените нормативи, може би затова“, казва на финала.
Следва старши сержант Мариана Георгиева, заместник командир на Трети радио взвод, Щабна рота. Тя изпълнява Главната Баба – ролята ѝ в споменатия вече хумористичен танц. „С голямо желание при това“, пояснява, „но много малко време имахме за подготовка и затова само това направихме.
Главната Баба означава най-върлата клюкарка
Мома и момък се задяват, аз надничам иззад един храст и ги виждам, тичам да уведомя останалите клюкарки, които веднага пристигат на „местопроизшествието“. Това е сюжетът“, обяснява сержант Георгиева.
Тя самата играе народни танци от 10 години в Ансамбъла на град Елин Пелин, където живее, често участва в изяви в чужбина. Служи от 2001 г., през цялата си карира в Мусачево. „Липсваше ни Прегледа през това петгодишно прекъсване, защото екипът ни е много задружен, все са веселяци, с лекота участваме, с голямо желание, просто всички се раздават. Кой каквото може, така се определят и ролите – според хората. Много сме единни, разбира ме се“.
Съпругът ѝ също служи като сержант в Мусачево, от двете им дъщери само по-малката обаче има интерес към фолклора, пътува по участия с родителите си и участва в Шопски ансамбъл в родния си град.
Младши оператор на Апаратна за достъп АВ2 редник III клас Татяна Ботева вече 16 години служи в Мусачево. Родом е от с. Долни Цибър, област Монтана. Постъпва в батальона за ЯХБЗ и Е през 2007 г., където се запознава със своя съпруг, по това време военнослужещ; понастоящем – напуснал армията. Съпругът ѝ също танцува, а двете и момчета, на 8 и 14 години. Големият учи в музикално училище и свири на кларинет, като мечтата им е, когато порасне,
да служи в Националния гвардейски представителен оркестър
Двете седмици за подготовка преди фестивала в Горна Оряховица се оказват крайно недостатъчни, въпреки че имат разрешение от командира да репетират още от м. март, но поради намаления личен състав и многото задачи – учения, занятия, полигонни подготовки, пожари, граница, – това се оказва невъзможно.
Редник Ботева участва във всички издания на Преглена на художественото творчество, като пропуска само Враца, когато е в отпуск по майчинство.
С редник Любка Танчева вече сме ви запознавали, въпреки че служи в армията като химик-санитар едва от три години. В певческото фолклорно изкуство е любител, „слухар“, няма музикално образование, но посещава уроци при самодеен учител в родното си с. Челопеч. Той се оказва търсач на млади таланти и заедно с дугите му възпитаници обикалят страната. Именно тогава е отличена с грамота в голямото надпяване в Копривщица.
Музиката наистина сплотява, съживява, тя държи хората, завладява и вади от хората и най-мъничкото положително зрънце“, уверява ме редник Танчева. Обаче съвсем умишлено отказва да учи музика навремето, защото смята, че човек трябва да го прави не насила, а когато душата му го иска. Обича да си пее вкъщи, не само по празнични поводи, баща ѝ също е музикант, сестра ѝ е народна певица, завършила музикално училище, – изобщо – музикален род. Като се съберат,
всички се включват, един пее, друг свири,
та така.
Омъжена е, но съпругът ѝ и детето не се увличат. Изпълнява и авторски песни, сама е изработила текста и аранжимента на част от тазгодишното си участие, като вече има проект и за следващата година.
При толкова активно женско участие, редник Стоян Стоянов достойно защитава представителството на мъжкия пол. Служи от 2017 г. в БА, първоначално като шофьор-химик. Той също е от град Елин Пелин, започва трудовия си стаж в дом за сираци, където преподава на децата народно творчество, което е изучавал, но при една от социалните реформи, която изисква изграждането на защитени жилища, каквито в Елин Пелин няма, остава без работа. Така се налага да замени попрището си на възпитател с това на военнослужещ. Участва активно в Прегледите във Враца и Сандански. Определя „прекъсването“ като голям удар, не само за самодейците от Сухопътни войски, а и за жанра изобщо. „пострадаха читалища, школи, ансамбли в цялата страна“, категоричен е той.
Оказва се, че редник Стоянов по неволя е автор на хореографията на тазгодишното представяне на „мусучевци“. Първоначално се обръщат към специалист от Националната гвардейска част, но отпускарския летен сезон спъва намеренията им. И така, Стоянов се оказва спасителния пояс, около който се обединяват всички.
Наследява влечението си към фолклора по бащина линия, но той все повече се превръща от професионален ангажимент в хоби.
