Хърватия е член на НАТО, повече сигурност добавя за армията си с нови танкове.
В такива случаи винаги се намира някой, който поставя под съмнение намерението за покупка – я политик, я журналист. Все ще се появи глас с аргументи против решението на властите. Особено, когато става дума за сума, която трябва да бъде извадена от държавния бюджет за поредната „порция метал”. В случая – за ново оръжие.
Били сме свидетели на подобна ситуация неведнъж и у нас. Но сега става дума за една държава, балканска съседка, която свързваеме повече с делото на католическия епископ Щросмайер, помогнал за издаването на Сборника български народни песни от Македония на братята от Струга Димитър и Константин Миладинови. В по-нови времена – с партньорството, което имаме като пълноправни членове на НАТО и на Европейския съюз, с подредеността ѝ, с прекрасните места за туризъм, които българите активно преоткриваме. Държава на един хвърлей място от нас, с която си заслужава да общуваме по-активно и полезно.
Да, за Хърватия става дума. Правителството на консерватора Андрей Пленкович възнамерява да осъществи сериозна сделка с Германия за покупка на нови танкове „Леопард” 2А8, с които да замени остарелите вече свои М-84, югославска модификация на съветските Т-72. Протокол за намерения вече бе подписан след разговори на военния министър Иван Анушич и неговия германски колега Борис Пасториус. Става дума за доставка на 50 машини от този тип, цената на една от които е 25 млн. евро. Тъкмо тази цена даде повод на президента на страната Зоран Миланович да реагира, като заяви, че за тази цена единственото, от което този танк има нужда, е да може да лети, за да оправдае парите си за него. Според Миланович, който произлиза от левоцентристките социалдемократи в страната, сделката за покупката на 50-те тежки машини от Германия е
„немислимо скъпа, проклето скъпа, необяснимо скъпа”
Ако човек не познава политическата ситуация в балканската държава, може да се учуди от резкия тон в оценката на президента. Най-простото обяснение за това обаче се крие в непрекъснатото напрежение, което съществува между изпълнителната власт в Загреб, съставена от десноконсервативната партия Хърватски демократичен съюз начело с премиера Андрей Пленкович и „лявата опция” в лицето на президента Зоран Миланович. В списъка на темите с очевидни несъгласия между двамата е и отношението към войната в Украйна и към участието на страната в общата подкрепа на НАТО и на ЕС за властите в Киев и президента Зеленски. В т.ч. и към конкретния случай – сделката с Берлин за доставката на танковете „Леопард” 2А8, която наистина като обща сума не е никак малка за 50 броя машини по 25 млн. евро.
Само че това е едната страна на историята, която очевидно е изгодната от пропагандна гледна точка на президента Миланович, само половината от истината. Другата половина е тази, която дразни държавния глава. Германските машини, чиято първа доставка се очаква през 2026 г., са
част от плановете за модернизация на хърватската армия
и за нейната хармонизация със структурите на НАТО. А като елемент от сделката между двете държави Загреб поема ангажимента да изпрати на Украйна част от своето въоръжение, което страната е получила още в рамките на някогашната СФРЮ – споменатите танкове М-84, които и досега съставляват основен дял на бронетанковите сили на хърватската армия. Според експерти това са общо 70 машини, поддържани редовно и в добро състояние. От тях Загреб ще изпрати в Киев 30 броя заедно с още 30 бронетранспортьора М-80. Доставката ще бъде направена до края на годината, а цената им ще бъде компенсирана в договореността за покупката на леопардите от Германия. Печалбата според военния министър Анушич е многоцелева и за Хърватия, и за Германия. Германците печелят с това, че активизират военната си промишленост в условията на тежка криза. Хърватите са на плюс, защото заменят старите си бойни машини с нови и активизират процеса на модернизация на армията си по стандартите на НАТО. Алиансът също печели, защото още една от новите членки подменя съветските модели въоръжение с други по западните стандарти, което увеличава възможността за съвместни и координирани действия. От политическа гледна точка това дава възможност Хърватия да изпълнява обещанията си да участва в общата подкрепа на Киев, която страните от НАТО и от ЕС оказват след руската агресия срещу Украйна. Защото доставката на 30-те танка М-84 и още толкова бронетранспротьори за нуждите на ВС на Украйна е само първата. Тя ще бъде последвана догодина от още заедно с муниции, необходими за ефективното използване на тежката техника. „Фактът, че Хърватия работи с нас по съвместното снабдяване с основни бойни танкове „Леопард” 2А8, укрепва Германия като индустриална локация и гарантира общи стандарти в рамките на НАТО”, заяви министърът на отбраната на Германия Борис Писториус след подписването на протокола за намерения.
Всъщност танковата покупка не е нещо изненадващо за Хърватия. Тя просто е част от програмата за модернизация на армията на страната по стандартите на НАТО. Андрей Пленкович е премиер от 2016 г. и когато встъпи в третия си пореден мандат начело на изпълнителната власт, заяви, че ако в първите години на управлението си държавата е обновила своите военоморски и военновъздушни сили, сега е ред на сухопътните.
Военният бюджет на Хърватия непрекъснато нараства
и през 2024 г. възлиза на около 1,2 млрд. евро. Това е все още под 2% от БВП, каквито са целите както на страната, така и на НАТО. Според загребския вестник „Вечерен лист”: „Като се имат предвид прогнозите за растежа на хърватския БВП през следващите 4 до 5 години, може да се очаква, че до края на 2028 г. военният бюджет ще се увеличи значително и ще се доближи до сумата от 2 милиарда евро”. Същото издание преди време публикува списък на оръжията, които според военни специалисти Хърватия трябва да закупи, за да изпълни задачата да има въоръжена сила, която „да се превърне в модерна и мощна малка армия” и „неузнаваема, но в положителен смисъл”. Общата стойност на бъдещите покупки се изчислява на около 5 млрд. евро, а придобиването на всичките оръжия и въоръжения от списъка щяло да увеличи значително огневата мощ и ще представлява силно възпиращо средство.
В края на август т.г. Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на Хърватия на високомобилни артилерийски ракетни системи „Хаймарс” (HIMARS) на стойност $390 млн. Основният доставчик ще бъде компанията „Локхийд Мартин”. Покупката е част от програмата, която премиерът Пленкович обяви и която, според анализатори
променя съотношението на силите в региона
„Никой в региона няма HIMARS. В Европа според наличната информация с тази система разполагат само Полша, Румъния и Украйна. В процес на доставки са Италия, Латвия и Естония. Пристигането на HIMARS драстично би увеличило огневата мощ на хърватските сухопътни сили и би било мощно възпиращо средство”, посочи информационният сайт ”Индекс”.
Освен това Хърватия първа от страните от Западните Балкани върна задължителната военна служба, която отмени през 2008 г. От 1 януари следващата година всички млади хървати на наборна възраст ще служат по два месеца. Сърбия също връща задължителния военен срок, но от три месеца. В Белград внимателно следят всяка покупка за нуждите на армията в Хърватия и почти повтарят ходовете, които Загреб прави в тази насока. Но ако Сърбия като страна, която стои извън НАТО, може би има основания да търси повече свои средства за сигурност и стабилност, въпросът за това от кого се плаши членката на пакта Хърватия, е отворен.
Отворен ли? Когато преди три години Белград реши да купи ескадрила френски изтребители „Рафал”, президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че „Сърбия е два пъти по-изостанала от Хърватия, и набавя оръжие, за да бъде готова за „едноседмична фиктивна война”. Война, която „никога няма да избухне”, заключи Миланович.
