Папата одобрява кралете в Европа векове наред чрез ментето „Константинов дар“.
„Когато му дойде времето“ не е само сакрална фраза, изречена от българския цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски. Понякога истината идва, а митологиите и фалшификатите биват развенчавани, но не веднага, а точно в определен исторически момент, когато назреят дадени настроения и обстоятелства. Понякога това никога не се случва. Друг път милиони християни живеят в схизмата на дадена вяра, която служи на религиозните им лидери, за да упражняват необезпокоявано властта си. В дъното на всичко стои фалшификатът, ментето –документ, който създава легенда, мит или вярване. Това разказва изложбата „Истина или лъжа“ в Етнографския музей към БАН в София.
В най-стари времена – в началото на III век, синовете на императори Септимий Север – Гета и Каракава, наследяват властта му. И двамата са императори на Рим, но Каракава убива Гета, а след това и заличава спомена за него. Всъщност това е продължение на римската традиция в тези времена – който се качва на престола, заличава спомена за своя предшественик. Така прави и Каракава, който заличава лика на Гета на монета от императорския им период. В изложбата на Дома на европейската история това е най-старият документиран опит за подправяне на историята и брилянтен пример как чрез лъжа императорите са искали да обезличат властта дори на най-близките си.
Ако трябва да се говори за една от най-мащабните и дълго проточили се във времето фалшификации примерът е даден с „Константиновия дар“. Това е изфабрикуван документ (твърди се, че е създаден във Франция в края на VIII век), датиран сякаш от 315 г. (т.е. при император Константин). В него се излагат принципите на вярата и разказва историята за изцелението на императора от проказа от папа Силвестър. Папската институция претендира, че е получила този документ от самия Константин Велики. Благодарение на него Западната католическа църква намалява влиянието на Източното православие, от една страна, а от друга – папата получава правото да одобрява назначенията на крале в Европа, като той има върховно право над управляващите в Централна и Западна Европа. Цялата история се базира на фалшификата, като той се приема аксиоматично. Измамата се използва успешно като мощен властови ресурс и източник на права цели 7 века, преди да бъде развенчан едва през XVI век. Почти век по-рано италианският интелектуалец Лоренцо Вала решава да анализира документа чрез лингвистичен анализ и открива, че в него има думи, които няма как да са съществували през IV век, когато уж е писан. Идва и времето, когато развенчаването на фалшификата може да се случи, и това става в първите години на XVI век с началото на Реформацията Мартин Лутер. Първоначално не се позовава на Вава, но по-късно го прочита и го използва като аргумент защо е нужна Реформацията на Католическата църква, разказва един от кураторите на изложбата Тотю Христов.
Подобни по мащаб са „Протоколите на сионските мъдреци“, излезли в Русия през 1903 г. „Евреите стават изкупителната жертва, защото те са „другите“ в рамките на обществото. Когато едно общество има проблем, то започва да насочва гнева си към „другите“, обяснява Христов.
„Протоколите на сионските мъдреци“ в типично конспиративен стил предстватя този начин на мислене – стоят в една стая едни хора, пушат цигари и мислят как ще завладеят света след 20 години. Дори когато тези теории биват разконспирирани, те продължават да живеят в обществото. По-късно бялата емиграция ги носи в Европа, където стават популярни през 20-те и 30-те години“, разказва кураторът.
„Изложбата „Истина или лъжа“ е една от най-високотехнологичните. Най-важни са разказите. И понеже всеки човек е различен във възприятията си, е чудесно да има повече платформи, чрез които то да може да съпреживее този разказ. Един обича да слуша, друг да гледа видео, трети да се докосне физически до модел на експоната, четвърти да е част от интерактивността и да управлява съдържанието. Но хората не идват заради самата технология, а да се потопят в тази разказана история, да усетят реалността ѝ да стане част от самото изживяване“, разказва Тотю Христов. Той е 5-ият елемент от изложбата – 26-годишният куратор, който превръща разглеждането на експонатите и разгръща разказа за нея в неповторим и блестящ пърформанс.
