доц. д-р Стоян Николов, Военна академия ,,Г. С. Раковски“
Българите демонстрират бързо развръщане за срещен бой и умело управление на войските.
Боят при Гургулят на 7 ноември 1885 г. е част от решителното Сливнишко сражение в хода на Сръбско-българската война в резултат на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Българският народ въпреки постановленията на Берлинския договор продължава борбата за национално обединение. Първа успешна стъпка към него е Съединението на Княжество България и Източна Румелия, провъзгласено на 6 септември 1885 г. За защита на Съединението започва мобилизация, при която България съсредоточава обединената си войска край границата с Османската империя, но Русия не одобрява тази акция и отзовава руските офицери, които служат в българската армия. Австро-Унгария отпуска финансов заем и осигурява дипломатическа подкрепа на Сърбия, която иска териториална компенсация от България. Единствено Англия подкрепя Съединението, като на 24 октомври 1885 г. великите сили откриват международна конференция, която да се произнесе за нарушението на Берлинския договор.
В навечерието на войната числеността на обединената
българска армия достига 108 000 души
Това са разнородни части – войската на Княжество България, източнорумелийска милиция, опълчение и доброволци. Броят на офицерите е крайно недостатъчен, а и те нямат опит в командването на големи единици.
С мотив, че чрез Съединението е нарушено статуквото на Балканите, сръбският крал Милан обявява война на България на 2 ноември. Включващата 4 пехотни дивизии и Конна бригада Нишавска армия настъпва към София, а на север настъпва Тимошката армия. Срещу тях противостоят Западният корпус и Северният отряд. Българското командване очаква атака от Османската империя, срещу която е съсредоточен Източния корпус и част от Западния, като няма подготвен писмен план за война със Сърбия.
В първата фаза на войната сръбската Моравска дивизия извършва обходни действия на левия български фланг, докато Шумадийската, Дунавската, Дринската дивизия и Конната бригада формират фронтална група за настъпление по направлението Пирот – София.
Прикриващите отряди в тридневните неравни боеве успешно забавят многократно превъзхождащия противник, не допускат да бъдат разгромени и дават възможност за
съсредоточаване на основните сили на Сливнишката укрепена позиция,
която по права линия е дълга около 20 километра. На север от височината Леща и на юг до Братушково са изградени укрепления, които включват няколко реда окопи, разположени шахматно, редути и люнети. Позицията е разделена на три участъка: десен – от Леща до шосето Драгоман – Сливница, командван от ротмистър Анастас Бендерев, централен – от шосето до Алдомировци, ръководен от капитан Андрей Блъсков, и ляв – от Алдомировци до Братушково, с командир капитан Михаил Савов.
На 4 ноември 1885 г. българското командване разполага край Сливница с около 18 000 души и 40 оръдия, срещу които настъпват Конната бригада, Дунавската и Дринската дивизии с около 20 000 души и 72 оръдия.
Започва марш-маньовърът на българските части от турската граница към Сливница, при което те проявяват истинско мъжество и героизъм. Така например първоешелонните 1-ва и 4-а дружини от 1-ви Софийски полк преминават през брод водите на река Марица и за 30 часа изминават 86 километра.
Епичните боеве при Сливница започват на 5 ноември след настъпление на Конната бригада. Напредването на сръбските дивизии е спряно и противникът е принуден да отстъпи. На 6 ноември в боя влиза и Шумадийската дивизия. Сръбското настъпление е провалено, като отрядът на капитан Кисов атакува насочилата се във фланг и в тил Моравска дивизия, командвана от полковник Топалович.
При съотношение на силите 1 към 6
отрядът търпи поражение, но спасява позицията.
Охраната на левия фланг поема поручик Славейков от 3-ти конен полк. Той застава на най-високата височина – Вишая, и изпраща два разезда, които донасят, че дивизията се е насочила към София. Провежда се съвет в Сливница, като се взема решение срещу настъпващият противник да бъде изпратен рекогносцировъчен отряд под командването на капитан Попов, командир на 1-ви пехотен софийски полк, към Гълъбовци и Гургулят.
Решителните боеве започват на 7 ноември 1885 г. Българските сили на Сливнишката позиция достигат почти 27 дружини, 8 ескадрона и 48 оръдия, а сръбските – 32 батальона, 4 ескадрона и 102 оръдия. С атаки българските части отблъскват противника към Драгоман.
В 7 часа Топалович повежда към Сливница 4 батальона, 1 ескадрон, 2 батареи, пионерната и санитарната роти. Пред авангарда настъпва ескадрон, като действията му са подкрепени от Шумадийската дивизия, като се опитват да завладеят височините между Гургулят и Гълъбовци.
Отрядът на капитан Попов, в състав три дружини, от които две от 1-ви полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея и 3-ти ескадрон от 2-ри полк, получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да проведе срещен бой с Моравската дивизия. На 7 ноември в 8.30 ч. той развръща отряда на позиция от височината Вишая до Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Авангардът включва ескадрона и рота от 1-ви полк, като настъпва от Гълъбовци към село Радуй, следвани от главните сили. Страничният авангард, съставен от 1-ва рота от 1-ви полк и два взвода конница, настъпва към Гълъбовци и Кърнул. Сърбите настъпват откъм Гургулят.
В хода на боя рота от Пловдивската дружина на ръка изнася оръдията на Вишая, които откриват огън по противника. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Огънят на сръбската артилерия, включваща две моравски и две шумадийски батареи, непрекъснато се усилва. Отрядът е разделен на две части от река Гургулейка, което принуждава капитан Попов да обособи два участъка – ляв от река Гургулейка до висота Джерман, който по-късно е удължен, и десен – от Вишая до Ковачева могила, като загубите на отряда се увеличават.
Капитанът Савов насочва в помощ на отряда на капитан Попов всички резерви, с които разполага, като привлича витвордова батарея, два артилерийски взвода, дружина и две роти пехотно подкрепление, след което Попов решава да премине в настъпление. Отрядът, воден от 1-ва, 12-а, 13-та, 14-та рота от 1-ви полк, се вдига на атака и противникът не издържа на удара, въпреки, че е подкрепен от артилерията на Шумадийската дивизия. Всички части преминават в настъпление, но само в Гургулят се стига до удар на нож, като селяните вземат участие в удара срещу врага с пушки, брадви, мотики и лопати. Сръбската санитарна рота открива огън срещу тях с многозарядните си карабини.
Сърбите не устояват на българското настъпление, като в района на Гургулят
две сръбски роти са напълно унищожени,
а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят. В хода на боя превъзхождащите сръбски сили изпадат в криза, въпреки своето числено превъзходство. С него се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление, като това е образец за бързо развръщане за срещен бой и умело управление на войските.
След победата при Сливница българската армия преминава в решително контранастъпление в посока Пирот, като разбива сърбите при Драгоман и Цариброд. В тежки боеве на 14 и 15 ноември 1885 г. сръбската отбрана при Пирот е сломена и българските части овладяват града и принуждават Нишавската армия да отстъпи към Ниш.
Същевременно на север от Стара планина Северният отряд успешно води борба срещу Тимошката армия. Дипломатическият представител на Австро-Унгария в Белград барон Рудолф Кевенхюлер-Меч спасява Сърбия от пълен военен разгром. След натиск от Кевенхюлер княз Александър се съгласява победоносната българска войска да прекрати военните действия на 16 ноември 1885 г.
Преговорите за примирие между България и Сърбия приключват на 9 декември 1885 г. Мирният договор между България и Сърбия е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г. Той постановява: ,,Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество.“
Сръбско-българската война е първото сериозно изпитание за младата българска войска. Българската нация извоюва победа с цената на над 5000 убити и ранени, като при Гургулят жертвите са. Победата е важна стъпка към международното признание на Съединението. Със сключения на 24 март 1886 г. в Цариград Топханенски акт Съединението е признато от Великите сили. С население от над 3 млн. души, територия от 96 345 кв. км. и потенциал за бързо икономическо развитие България се превръща в ключов фактор в Европейския югоизток.
