Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
В предишния брой на вестника публикувахме статията на проф. Димитър Недялков „Халхин-Гол – конфликтът, променил парадигмата на войната“. В нея се анализира въздушната война между съветско-монголски и японски войски, при която на 80 км. фронт се развръщат 63 полеви летища.
Военните действия край р. Халхин-Гол затихват в периода 13-22 юли 1939 Г., – време, в което японското и съветското командване използват, за да натрупат сили и ги прегрупират според плановете си. Най-вече това се отнася за авиацията. На 19 юли управлението на съветския 57-и специален корпус е преобразувано в управление на 1-ва армейска група под командването на произведения в комдив (командир на дивизия) Георгий Жуков, който назначил за командир на авиацията комкор (командир на корпус) Яков Смушкевич. Имено той съживява конфликта на 21 юли, когато вдига във въздуха 157 съветски изтребители срещу 40 японски. Страните се оттеглят с по няколко свалени самолета въпреки голямото числено превъзходство на съветите. Когато анализира боя, Смушкевич го описва като неуспешен поради лошото взаимодействие между изтребителните полкове, вдигнати във въздуха. Това е отчетено в ескалирането на въздушната война. От 21 юли до 26 юли японската страна губи 67 самолета, а съветската страна едва 20. Общо през юли са свалени 41 съветски и 79 японски самолета. Отново статутът на въздушното пространство определя случващото се на земята, където започналото японско настъпление е спряно и отблъснато.
Генералният сблъсък обаче предстои.
В резултат на подготовката на 80 км фронт армейската група на Жуков разполага с около 57 000 души, 542 оръдия и минохвъргачки, 498 танка, 385 бронирани машини и 5581 бойни самолета. Японската 6-а отделна армия под командването на генерал Рюхей Огису надхвърля 75 000 души, 500 артилерийски системи, 182 танка и 450 самолета. Повечето офицери и войници в японската групировка са с боен опит от войната в Китай. Генерал Огису и неговият щаб планират настъпление, която трябва да започне на 24 август.
Настъпателната операция на съветските и монголските войски се планира на основата на начално масирано използване на авиацията, последвано от нанасянето на изпреварващ удар с механизирани съединения. Така се и случва – на 20 август сутринта във въздуха са вдигнати 153 бомбардировача, подкрепени от над 100 изтребителя. Тогава започва мощна артилерийска подготовка от 200 оръдия. След това е извършен още един рейд от 45 бомбардировача.
В 9 часа започва настъплението на сухопътните войски. В първия ден на настъплението атакуващите войски действат в пълно съответствие с плановете, благодарение на превеса на съветската авиация. На 21 август е отблъснат масиран японски нальот с 41 бомбардировача и 88 изтребителя срещу съветските летища. Срещу тях се вдигат 184 съветски изтребителя, които успели да свалят 13 японски самолета при загубата на 5 свои. Само за 24 и 25 август бомбардировачите на Жуков извършват 218 бойни групови полета и хвърлят 96 тона бомби върху противника. През тези два дни във въздушни боеве са свалени близо 70 японски самолета.
Благодарение на превеса във въздушното пространство до края на 26 август бронетанковите и механизирани войски на южната и северната групи съветско-монголски сили
завършват пълното обкръжаване
на японската 6-а армия.
Последните битки продължават на 29 и 30 август в района северно от р. Хайластин-Гол. До сутринта на 31 август територията на Монголската народна република е напълно освободена от японските войски. Това обаче все още не е пълният край на военните действия. Въздушните боеве продължават.
През първата половина на септември в небето на Монголия се разиграват 7 масирани въздушни боя. Най-значимият, в която участват 120 японски срещу 207 съветски самолета, се провежда на 15 септември. Тогава чрез своя посланик в Москва Шигенори Того японското правителство се обръща към правителството на СССР с молба за прекратяване на военните действия на монголо-манджурската граница. На същия 15 септември 1939 г. е подписано споразумение между Съветския съюз, Монголската народна република и Япония за прекратяване на военните действия в района на р. Халхин Гол, което влиза в сила на следващия ден.
Въздушните битки, които се разиграват над р. Халхин Гол, с участието на повече от 200-300 самолета, са безпрецедентни за цялата историята на военната авиацията. От съветско-монголска страна във военните действия участват реално над 900 самолета, а от японска – над 500. Освен това те действат на фронтови участък, който не надвишава 60-70 км, тоест
на километър от фронта всяка
страна разполага с 10-12 самолета.
Данните за общите авиационни загуби на страните варират. Признатите от съветска страна са 207 самолета, а от японска – 162.
Официално обявените загуби на Квантунската армия достигат 17 206 човека: 8440 убити, умрели и безследно изчезнали, 8766 ранени и заболели. Безвъзвратните загуби на съветските войски са 9703 човека (в това число — 6472 загинали, 1152 умрели от рани, 2028 изчезнали, 43 загинали от нещастни случаи. Санитарните загуби достигат 15 952 човека. Загубите на монголските войски са 165 убити и 401 ранени.
Победата на СССР в конфликта при р. Халхин-Гол има драматични, широкообхватни геополитически последици. В Япония поражението и едновременното подписване на съветско-германския пакт за ненападение довеждат до правителствена криза и оставката на кабинета на Хиранума Киичиро. Новото японско правителство обявява на 4 септември, че не възнамерява да се намесва под никаква форма в конфликта в Европа, а на 15 септември подписва споразумение за примирие със Съветския съюз, което е последвано от сключването на съветско-японския пакт за неутралитет на 13 април 1941г. Тъй като традиционната политическа конфронтация между японската армия и флот през 1939 г. е спечелена от „морската партия“, която защитава идеята за експанзия в Югоизточна Азия и тихоокеанските острови, японската военна индустрия започва да произвежда повече военноморски, отколкото сухопътни оръжия (морска артилерия, а не полеви, самолетоносачи вместо танкове и т.н.). С други думи Япония започва да възстановява структурата на военната индустрия и въоръжените сили за война в морето и скоро започва да завзема територии с източници на суровини в Океания. През 1940 г. Япония окупира Северен Индокитай, завършва пълната му окупация през 1941 г. и напада Съединените щати на 7 декември 1941 г., с което започва военни операции в Тихия океан.
Победата на съветските войски при р. Халхин-Гол е една от основните причини за отказа на Япония да атакува СССР преди началото на Втората световна война. Веднага след началото на войната японският генерален щаб, като взема предвид опита от Номонханския военен конфликт, решава да влезе във войната срещу СССР
само, ако Москва падне преди края на август 1941 г.
Искането на Хитлер в телеграма от 30 юни Япония незабавно да изпълни своите съюзнически задължения и да започне бойни действия срещу СССР от изток,предизвиква заседание на имперския Министерски съвет на 2 юли, на което е взето окончателното решение да се изчака, докато Германия е сигурна, че ще постигне военна победа. Съответният план за настъпателна военна кампания срещу СССР, разработен от японците, наречен план „Кантокуен“, така и никога не е изпълнен, въпреки че остава в годишния план на японския генерален щаб до края на 1944 г., принуждавайки СССР да поддържа значителни сили за отбрана в Далечния изток в случай на японско нападение. Едва през 1944 г. този план на японското командване за Квантунската армия в Манджурия е променен от настъпателен на отбранителен поради драматичните промени, настъпили по това време както на съветско-германския фронт в Европа, така и в Тихия океан.
Постигнатият успех при р. Халхин-Гол дава началото на блестящата военна кариера на Георгий Жуков. Неизвестен преди това командир на дивизия от 7 юни 1940 г. той оглавява най-големия в страната Киевски военен окръг, а след това става началник на Генералния щаб на Червената армия. Жуков прави така, че Германия и Япония никога да нямат възможност да обединят своите сили срещу Русия. Така Съветската армия успява да съсредоточи силите си на един фронт, предислоцирайки от Далечния изток на европейския фронт 15 пехотни дивизии, три кавалерийски дивизии, 1700 танка и 1500 самолета. Възможността тези подкрепления да се включат в сраженията променя хода на решителната битката на подстъпите към Москва през зимата на 1941 г.
Всички описани събития се оказват възможни благодарение на демонстрираната въздушна мощ, определила за първи път във военната история доминиращото значение на авиацията на оперативно ниво за постигане на военна победа. След въздушните сражения над монголските степи условието за необходимостта от постигане на въздушно превъзходство се превръща в парадигма на войната. А въздушната мощ в хода на Номонханския военен конфликт край р. Халхин-Гол на практика променя планирания ход на Втората световна война преди тя да е започнала.
