В Цюрих сме от няколко дни и след уморителното скитане по забележителностите решаваме да попътуваме извън града. Планинските вериги на хоризонта,
естествена част от всеки пейзаж
в Швейцария, ни мамят с мъглявите си начупени контури да тръгнем към тях.
Къде-къде, ей го де е Люцерн – на някакви си петдесетина километра. С влак стигаме в града в подножието на вр. Пилатус за около 40 мин. Още от перона в Люцерн се потапяме в друга градска тоналност, позната ни от изпълнените с веселие, жизненост и артистични художествени провокации улици на Италия и Испания.
От строгата деловитост на Цюрих попадаме едва ли не в туристически рай на забавленията. Още в сградата на гарата в оградено пространство е устроен малък музикален празник, при който родители и деца танцуват в ритъма на популярни рок парчета.
Извън сградата на гарата градът се ширва пред нас – цветен, забързан, многолюден, с тълпи от туристи, щъкащи във всички посоки около езерото на Люцерн, в което плават кораби, яхти и водни колела.
Встрани, пред внушителната кубична стъклена сграда на културния и конгресен център (KKL) на града се е стълпило многохилядно множество. Джаз формация
свири познати на публиката парчета
а хората наблюдават изпълнението с усмивка и чаша бира в ръка. В момента в града не е скучно – вихри се световен оркестров фестивал.
Музиката достига и до отсрещния бряг на езерото, установяваме, когато го обикаляме, за да поседнем на припек под алпийското слънце. Наоколо са насядали други туристи, наизвадили сандвичи и кроасани. По водата в краката ни доплават патета и лебеди, които кълват парчета хляб направо от ръцете ни. Не ни се мърда от това блажено място, но понеже Пилатус е отсреща, решаваме да го атакуваме.
Минава известно време, докато намерим точния автобус и от квартала Криенс се изкачваме до началната лифтова станция. Трасето на въжената линия до върха е разделено на три части. Питаме на гишето за билети, но любезната касиерка ни препоръчва да не тръгваме нагоре сега, защото вече e 16,30 ч. и докато се качим, ще трябва веднага да се връщаме с последната кабинка.
Разбира се, вслушваме се в съвета.
Пилатус остава непокорен от нас засега
а ние спестяваме около 160 франка (над 320 лв.), колкото струва пътуването за двама с лифта до върха и обратно.
Пилатус може да бъде изкачен и от друго селище в района – Алпнахстад, с най-стръмната зъбчата железница в света. Но работното време на тази атракция също не ни позволява да пробваме този вариант.
Като компенсация тръгваме за кратка разходка нагоре по пешеходния маршрут от Криенс, който според указателните табели би ни отвел до върха за малко повече от 5 ч. Изкачваме се над града в зоната на живописните гледки.
Компания на стръмната ливада в района над жилищните блокове ни прави стадо от прословутите швейцарски крави. Добичетата се доближават до нас и от тъжните им погледи разбираме, че не идват с агресия. В далечината на обширното пасище забелязваме обърнато пластмасово корито за вода.
Явно рогатите животинки са жадни и
търсят помощ от хората
Някои започват дори да мучат. Надяваме се стопаните им да ги чуят и им помогнат, казваме си, и отминаваме. Пък и скоро ще започне да се смрачава и вероятно ще ги приберат в обора. Сбогуваме се с потъналия в свежа зеленина пейзаж и слизаме обратно към града.
Въпреки приближаването на вечерта оживлението по улиците не само не стихва, но дори се е усилило. С туристическата тълпа се качваме на построения през XIV век дървен покрит мост Капел край емблематичната водна кула, датираща от десетилетия по-рано. Докато се разминаваме странично като в препълнен автобус с отсрещния поток туристи, попоглеждаме към триъгълните картини на тавана, изобразяващи религиозни сцени.
В старинната част на града обхождаме малки средновековни площади и тесни улички с добре запазени сгради. Някои от фасадите са изрисувани с интересни сюжети в ренесансов стил. Навсякъде, където е възможно, приземните етажи на сградите са превърнати в заведения и магазини за сувенири, които са пълни с посетители.
Сред многобройните други забележителности на града са църквите. Измежду тях с двете си кули се откроява „Св. Леодегард”. Паметникът на лъва, издигнат в чест на загинали швейцарски гвардейци във френската революция от края на XVIII век, също е
сред емблематичните забележителности
В Люцерн има и много други интересни места и обекти, но дори и без непременно да ги посети всичките, човек си тръгва от града със стоплено от впечатленията сърце. Което го тегли да се върне някой ден.
Фото авторът
