Националния военен университет създава среда за иновации
Капитан д-р Владимир Статев е асистент в катедра „Военни науки“ в Националния военен университет (НВУ). Преподава на курсантите по учебните дисциплини в направление „Огневи системи и стрелба“. Неговата възраст не е далеч от тази на курсантите, което му дава възможност да намира достъпен език за своята аудитория. „Аз също съм прекарал доста време пред компютрите и съм в час с технологията, затова с тях говорим на един език. Нямам проблеми с общуването и успяваме да си предадем идеите едни на други“, добавя той. Не пропуска и негативите – нерядко обучаемите са откъснати от четенето и се затрудняват с придобиването на информация от традиционни източници. Възприемат я повече визуално. Затова когато се подготвят учебните материали, е добре те да съдържат видео или анимация, повече графики и намалено текстуално съдържание. В учебния корпус имат две аули с интерактивни дъски, а в катедрата разполагат с телевизори и лаптопи. Имат възможности да проектират и видео.
Конфликтът между Украйна и Русия променя погледа към съвременната война. Въвеждат се нови технологии, а старите се използват по нов начин. Въвеждат се нови тактики, а НВУ подготвя командири на тактическо ниво. Но, според капитан Статев, за да се определи дали една тактика или определен прийом за водене на бой е ефективен, трябва време. Това, че се използва сега или се въвежда, не го прави доказан. Не може да се разчита, че в бъдеще той ще остане актуален за следващия военен конфликт. Преподавателите и академичния състав следят развитието на конфликта и споделят с обучаемите текущите направления и как се развиват действията. Но не може всички нови прийоми да се въведат твърдо в учебния процес, защото трябва да завърши конфликта, да се направят анализи, изводи, да се извлекат поуки от практиката. Чак след това може да се внедрят в учебния процес.
Отначало конфликтът се водеше като мобилна война, сега преминава повече към позиционна, което забавя нуждата от ускорен пренос на информация отгоре надолу. Но концепцията, която се нарича мисийно командване, навлиза в обучението. Тя не е нова, разработена е от германската армия още след наполеоновите войни и е залегнала в доктриналните ни документи. Курсантите като бъдещи командири се готвят за управление, в което ще имат инициативата на лидери. Това все още като разбиране не е достигнало до всички нива в Българската армия. Подготовката им включва повече задачи – дава им се свобода на действие в определена рамка и възможност да търсят решение.
Младите хора и учениците, се увличат от военни виртуални игри, където са принудени да взимат разнообразни решения. Многовариантното им мислене би могло да се използва при възпитанието им като курсанти, но понякога е и препятствие. „Изграждат се много невронни връзки – те ускоряват процеса на вземане на решения и преминаване през т.нар. норд цикъл: наблюдавай, ориентирай се, решавай и действай. Но създава в тях и лъжливо чувство, че грешките нямат последствия – можеш да започнеш отначало, а в реалния живот не е така. А когато си офицер не отговаряш само за собствения си живот. Имаш подчинени“ – допълва капитан Статев.
Често младите хора, когато се явят на интервю за работа, питат колко ще получават. Консумативният подход е доминиращ. Но в НВУ курсантите са мотивирани по различен начин. Осъзнато са взели решение да се стремят към по-висша цел.
Капитан Статев преподава дисциплината „Огнева подготовка със стрелково оръжие“. Там няма особено иновативни моменти, балистиката не се е променила. Куршумите и снарядите поразяват по същия начин, както са поразявали преди 50-100 години. „Не се е променило и използването на системите. Да, дроновете гледат отвсякъде, но когато е измислен нов меч, е изобретен и нов щит. Когато противникът има нова тактика за дроновете, съответно има и нова реакция на отсрещната страна – разработват се нови процедури, които противодействат. Има иновативни моменти, но в огневата подготовка все още не са залегнали твърдо.“
За да избере професията на военен, е натежал интересът за работа в академична среда и възможността да общува с много хора. Капитан Статев има аналитичен поглед върху страните от Балканския полуостров – тенденцията е навсякъде да се повишават разходите за отбрана. Във военно-образователната система тенденцията е същата – обновява се материалната база, което повишава качеството на подготовката на курсантите във военните университети.
Курсантът: трябва да си подготвен, когато посрещаш трудностите в живота
* Военната история и традициите ни изграждат като личности, общество и цивилизация
За курсант Димитър Спасов, истинската мотивация да бъде офицер е фамилната среда. Родословното му дърво води корени от пра-, пра-, прадядо му – участвал и в Илинденско-Преображенското въстание, и в Първата и Втората балкански войни. Друг негов роднина е бил доброволец в Македоно-Одринското опълчение в Балканската война. Разказвали му как след поражението при Добро поле, докато се изтеглят през едно от селата край Струмица, той вижда майка със сираче. Тя няма с какво да нахрани детето си и той ѝ дава последния си хляб. Тя му дарява златна пара, която и до ден днешен се пази като семейна реликва. Прадядото пък е участник в Дравската епопея през Втората световна. Сапьор, една от мините се взривява и се прибрал вкъщи с половин крак. „Така се оформи моята детска мечта – да стана военен. Моите родители държат на реда, на чистотата, дисциплината и на утвърдената ценностна система“, обяснява мотивите си курсантът.
Завършил Хуманитарната гимназия в Пловдив с български език, литература, история на цивилизациите, география, икономика и английски език. Негова страст е военната история, а езикът усвоил със сертификат за ниво „С“ главно заради бившият си учител по английски. Бил очарователен преподавател. В НВУ открива възможност за втори чужд език. Особено полезни му се виждат балканските – турски, румънски, сърбо-хърватски и гръцки. Би избрал турския – смята, че е от най-лесните.
В НВУ го насочила кампанията „Бъди войник“ в Пловдив. Имало авиошоу, а от 68-а бригада показвали хватки от бойния спорт. Привлекла вниманието му бойната техника на различните родове войски – на ВМС, на ВВС и СВ.
Войната в Украйна, не го плаши. „Ние като граждани на Република България сме длъжни да допринесем за държавата си. При война, всеки мъж ще е принуден да отиде на фронта. Някои хора живеят с илюзията – ще бягам… страх ги е. Но аз съм отгледан в семейство на патриоти, не бих оставил държавата си беззащитна под диктата на външна сила“
Предварително е дошъл с нагласата, че ще е трудно, не е от хората, които ще се спрат пред трудностите. Още преди университета, си направил график – да става в 5 часа сутринта, за да свикне с ранното ставане. Сега преминават общо военна подготовка – младшите командири, командирът на отделение, заместник-командирите на взводове, макар и да са курсанти, влагат всичко от себе си, за да ги обучат. И си вършат работата перфектно. „Вкарват ни нови умения и похвати отсега. Задайте ми същия въпрос след година и отговорът ми ще е по-подробен“, обяснява курсант Спасов
С компютърната грамотност не бил много добре, но се успокоява, че няма да командва дронаджии, а рота парашутисти. Специалността му е „Разузнаване“. Ако втората година успешно мине през авиолекарската комисия на Военномедицинска академия, ще му се отвори вратата към скоковете с парашут. „Страх от високото? Ако се притесняваме за всяко малко нещо в този живот, какво ще остане от нас? Един скелет, а сигурно и той няма да остане“, добавя уверено той.
