Напреднал е проектът за реактивна система за залпов огън, казва командирът на Сухопътните войски
Фото авторът
– Г-н генерал-майор, каква година изпращат Сухопътните войски (СВ)? Кои бяха акцентите в подготовката на формированията?
– Най-важни моменти за тази година, в които основно фокусирахме усилията си, бяха участията в ученията. В най-голямото от тях, което премина през пролетта – „Тракийски воин-24”, беше включено бригадното учение на Втора механизирана бригада с участието на щаба на СВ. Отработени бяха елементи от разполагане на пунктове на командването на местността и съответно – командването и управлението в условия, близки до реалните.
Вторият ни голям фокус беше върху ученията на 101-ви алпийски полк на базата на учението „Родопи-24”. Като мащаби то не е толкова голямо, но е изключително важно, защото определя пътя на развитие на планинските формирования в СВ и тяхната следваща модернизация, в която включвам не само придобиване на нови материални средства, снаряжение и въоръжение, а и новите тактики, техники и процедури за тяхното използване.
Третият ни изключителен фокус през тази година е учението, което се състоя тази седмица на полигон „Корен”. Само по себе си като тактики, техники и процедури то не е нещо ново, но като натоварване е изключително голямо. Имаме около 1300 човека на полигона. Те са основно от 61-ва бригада и Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) в Сливен.
Целите на това учение са поставени от командира на бригадата и командира на ЦПС. А основната цел, дадена с указанията на командира на СВ, е да се „настъпи” до максимум това, което сме придобили като оборудване и с което личният състав се подготвя вече две години, за да видим степента на неговото усвояване и ползите от него. А това са основно хардуерът и софтуерът, получени за командния пункт на 61-ва бригада. Комплектът ще се ползва в бъдеще за тях, както и за модернизирания 61-ви танков батальон. Това бяха трите направления, в които фокусирахме работата си през годината.
Фото Красимир Тодоров
– Как се представиха военнослужещите по време на ученията?
– Отлично се представиха! Абсолютно съм наясно – до най-малкия детайл, какви трудности и предизвикателства срещаме в СВ – и в ежедневието си, и в пунктовете за постоянна дислокация, и в задачите, свързани с ученията, и с реалното изпълнение. Но щом досега нямаме задача, която да не е изпълнена, с която да не се гордеем – сам по себе си този факт говори дали са се справили отлично, или не. Мисля, че е очевадно. Споменавал съм и друг път, че СВ се състоят основно от хората си. Това звучи като клише, но при нас звучи като формула. Защото в СВ техниката и оборудването заедно с хората дават способности.
– На прага на предстоящото от началото на 2025 г. увеличение на заплатите с 30%, чувстват ли се хората от строя по-мотивирани за служба?
– Това, което се очаква като повишение на заплатите, мисля, че е първата огромна и основна стъпка от така дълго дискутирания социален пакет. Той би трябвало да доведе до мотивацията на личния състав във войските и на тези, които биха имали желание да се включат в редиците на БА, в частност – на СВ. В момента сме стартирали два подбора. Единият трябва да завърши през декември, а другият – в началото на февруари. Броят на кандидатите е драстично по-висок от друг път и мисля, че това е достатъчен сигнал. Няма какво да се заблуждаваме – това не е станало, защото изведнъж населението или младите хора са решили, че армията е тяхна цел и призвание. Всеки човек се вълнува от възнаграждението. Твърдо смятам, че една от основните причини и поводи за мотивация в борбата с некомплекта е тази стъпка – предложението за увеличаването на възнагражденията. И вярвам, че от 1 януари то ще се случи.
– Друга очаквана новост през 2025 г. е доставката на първите бойни машини „Страйкър”? Докъде е в момента процедурата?
– Бих казал – шеговито или не, чe проектирането за „Страйкър” приключи с подписването на договора, а в момента започна изпълнението му. Както сме го планирали, така и върви. Придобиването на страйкърите е първата голяма мащабна стъпка за СВ. Не е единствената. Движим много неща в момента. Но „Страйкър” е най-мащабният ни проект, защото е една концепция, която тотално би трябвало да промени начина на използване, мислене и употреба на войските. Подготовката в това отношение започна още тази година. Много голям екип – групи от Командването на СВ и 61-ва бригада (в която машините ще влязат на въоръжение – б. р.), работи по детайлите на изискванията за инфраструктурата, подготовката на местата за инструкторите, които ще обучават личния състав, приемането и техническото обслужване на машините. Имахме група, която беше в заводите на „Страйкър”. Следващия месец екип ще замине за САЩ за срещи по плановете за обслужване и доставки. Подготвяме и елементи за допълнителна подготовка, която би ни дала като плюсове нови знания и умения. Знаете, че при нас подготовката никога не е достатъчна – колкото повече, толкова повече и по-добре.
Всички ги интересува кога материалното средство, наречено машина, ще избръмчи и ще влезе във войските, но важното е кога влязлата машина е усвоена и в готовност за използване ведно с личния състав. Към края на лятото догодина първата машина трябва да е в България и след дейностите, които трябва да бъдат извършени по нея, ще бъде приета и ще влезе в парка при нас може би есента. Поетапното доставяне и въвеждане в строя на машините ще е в рамките на около две и половина-три години. Първо се усвояват боравенето с всяка машина и оборудването. Изгражда се комплекс от инструктори. В договора е записано, че обучението няма да бъде на целия личен състав, а на личен състав от инструктори. И те след това ще обучават нашите хора.
После ще започнат самите учения като това, което правим в момента на „Корен” с 61-ви танков батальон, ще го повторят и със страйкърите на нивата отделение, взвод, рота, батальон и накрая – бригада. Тогава ще можем да кажем, че сме постигнали пълни оперативни способности. Организационната структура на бригадата ще бъде изменена, след като видим какво и как е необходимо. Не че ще я „режем” или нещо друго – това е абсурдно. Държа да го отбележа, защото някои, като кажем организационна промяна, първо за това се сещат. Не е за това, а за да се напаснат едно към едно техника, личен състав и длъжности. Очаквам, че процесът по изграждане на пълни оперативни способности няма да приключи през 2027 г. с пристигането на последната машина. Ще приключи може би в периода 2029–2030 г.
– Кога приключва модернизацията на танковете Т-72?
– Тя приключи за тези бройки, които бяха съставна част от договора за модернизиране на един батальон Т-72. Договорът беше изпълнен и приключи в началото на лятото тази година. Танковете са приети. Ето това е примерът, който дадох и за страйкърите. Затова учението сега, през ноември, е важно – за да видим, като сме модернизирали този танков батальон, как го използваме.
Танковете са достатъчно за модернизиране на един танков батальон. Но един танков батальон не е достатъчен. Трябва да бъде модернизиран минимум още един. Минимум.
– На учението „Тракийски воин-24” на полигон „Корен” през юни имаше стрелба с „Хаймарс” (HIMARS). Ще придобие ли България такава система?
– Даже имаме проект, който, държа да отбележа, е за MLRS (multiple launch rocket system – б. р.) – за реактивна система за залпов огън с висока точност на голямо разстояние. Проектът е изключително напреднал. В момента от Министерството на отбраната (МО) се изпращат искания за информация до фирми – производителки на подобни типове системи, както и писмо с искане за информация до американското правителство за цени и наличности специално за системата „Хаймарс”, на базата на което да можем да направим съответния анализ на способностите и след това, ако бъде финансирано, да пристъпим към придобиване. В последните етапи сме.
– Отново на същото учение видяхме и свръзка по сателитната система „Старлинк” (Starlink). Какви комуникационни новости навлизат в СВ?
– Тук вървим с доста високи темпове. Едно уточнение – не базираме нашите комуникации на системата „Старлинк”. Използваме я за дублиране на комуникациите, които притежаваме, при тяхното пропадане или компрометиране. За нас тя е резервен план, затова я придобиваме. Тя се оказва изключително полезна дори и в ежедневието – когато спешно трябва да пратим формирования някъде, където не е необходимо голямо развръщане в комуникационно отношение. Включително и на мисия, докато се настанят, докато се изградят местните структури и комуникационните канали и т. н., тя ни дава възможност да държим постоянна връзка в мирна обстановка в първите 5 мин. Защото толкова ни трябва, за да я развърнем – 5 мин. Така че тя е изключително полезна, но е просто резервният ни план.
Комуникацията в СВ ляга основно на базата, на която се развива в момента. Имаме много придобити средства. Основата, на която се базира системата като комуникационно оборудване, е това, което вече имаме – голямо количество от различни типове радиостанции „Харис” (Harris). Вече използваме софтуера hC2, който е фактически вариантът на BMS, легнал на базата на „Харис”, и на неговата основа определяме стандарта. Защото въпросът във войските не е каква радиостанция имаш, каква машина имаш и колко имаш, а дали са сходни. Защото, ако не са, имаш проблем с обучението, поддръжката и определянето на способност, която притежаваш. Трябва да имаш стандарт.
Към дадения момент 61-ва бригада е изцяло базирана на тези комуникации. Хардуерът и софтуерът за този команден пункт, за който ви казах, за командните пунктове на 61-ва бригада, са точно тези, които вече притежаваме и сега на „Корен” ги тестваме. С тях има свързаност, което е доказано. Доказано е и в модернизацията на танковия батальон в комуникационната му част. През 2025 г. очакваме пристигането на следващ такъв команден пункт, който ще е за 2-ра механизирана бригада. Цялата комуникационна и софтуерна система на „Страйкър” е базирана на същото. Вече имаме планове и за следващата година, както и за по-следващата – за артилерията и т. н. Тухла по тухла всичко си върви. Комуникационният пъзел на опознатата картина започва да се пълни и вече се усеща нейната цялостност.
– През годината видяхме и техническо обновление в 101-ви алпийски полк. Воините в Смолян използват вече ATV-та и бъгита. Каква нова техника предстои да бъде въведена в алпийския полк?
– 101-ви алпийски полк е нещо много специално в СВ и специално в моето сърце, бих казал. Те са малко по-особени във всякакъв аспект, говоря чисто служебно по отношение на мисиите и задачите, които изпълняват. Те са изключително ценни със способностите, които притежават. 101-ви алпийски полк е формирование от лека пехота със специални умения. Това е мой термин, не е доктринален и влагам определен смисъл в него. За да се изпълни изцяло, хората ги имаме, слава богу, мотивацията в полка е изключително висока. Въпросите с окомплектоването в полка вървят в изключително положителна прогресия. Неговото пълно оборудване няма да е толкова скъпо, сравнено примерно с една бригада. Разликата е космическа, обаче ефективността, която би се постигнала от полка, е изключително голяма.
Имаме разчет защо и как във всяка рота на алпийския полк трябва да имат ATV-та. Но тези машини са много малка част, зад тях на следващ ешелон в същата рота ще има UTV-та – разговорно ги наричаме бъгита. Те могат да превозват до 4 човека плюс багажно отделение. Плюс рамка, на която може да се закачат съответно различни видове въоръжение – лафет на картечница, лафет на ПТУРС и т. н. Те са малки, мобилни и бързи във всякакъв труден терен. И за да запълним тази рота с бойни възможности, стартирахме проект, който не е само за тях, но и те са елемент – за бронирани средства 4х4. Тe са версия на MRAP – тежките бронирани 4х4, които са с купола, а не примерно просто брониран автомобил – цивилно изпълнение. Те вече ще им дадат необходимата тежест и огнева мощ при изпълнение на задачи и извън планината, дори ако се наложи – и като пехотно формирование. Затова казвам – лека пехота със специални умения.
Стартираме и проект за индивидуалното оборудване на военнослужещите в 101-ви полк, което при тях ще е по-различно. Не може да бъде като на пехотинеца, танкиста, артилериста заради спецификата на дейност, най-вече в планината – катеренията, придвижването, за да бъдат използвани в най-трудните възможни терени, както и при десантирането им с вертолети. В момента се подготвяме за цялата дълга процедура за обществени поръчки.
Да обобщя – към момента те имат получени част от ATV-тата. За последната част от ATV-тата имаме обществена поръчка и се надяваме през втората половина на ноември да подпишем договора. Придобихме едно UTV, за да видим дали точно то изпълнява изискванията ни и ако ги изпълнява, да тръгнем в тази посока. И както казах – задвижихме въпроса и за бронираните машини 4х4.
– По какви други проекти за нова техника работите?
– В момента в СВ имаме изключително висока проектна готовност. Но няма ли финансиране, няма проектиране. Говорейки за нашата проектна готовност, както казах – MLRS-а, сме готови, чакаме да видим какво ще се случи. За гаубиците сме готови и чакаме да видим какво ще се случи. За бронираните машини 4х4 стартираме проекта и се надявам през 2025-а да сме към неговия край и неговата готовност. Тези машини не са само за 101-ви полк. Има и за бригадите, и за полковете. За инженерната техника за сапьорите сме приключили проекта. Изключително напреднал е проектът за ПВО на механизирана бригада. Предполагам, че в първата половина на 2025 г. ще завърши всичко, което трябва да направим. Както казах, приключихме документацията за цялото индивидуално оборудване за военнослужещите от СВ и за военнослужещите от 101-ви полк. Това са над 60 технически спецификации. Включено е всичко, което войникът трябва да има на себе си – като започнем от аптечката, ножа за оцеляване, балистичните очила, фенера за оръжието, спалния чувал, индивидуалната палатка и т. н. Въпросът е на старт на обществените поръчки. Беше неимоверен труд, отне ни цяла година.
Стартирани са процедурите в МО по нашата заявка за подмяна на пистолет „Макаров”. В момента трябва да стартира обществената поръчка за няколко хиляди пистолета 9х19. Какъв ще бъде, поръчката ще каже. Стартирана е поръчката по наша заявка за подмяна на снайперовите пушки в СВ, включително на целия комплект с оптиките, метеостанциите и т. н. И нещо изключително важно, което върви в момента – инфраструктурата и полигоните. Работим усилено по тях. Имаме напредък.
– Какви основни прояви планирате през 2025 г.?
– Държа да отбележа – начало на учебна година няма. Имаше, когато имахме наборни военнослужещи. Сега учебният процес в СВ е постоянен и не зависи от празниците.
В следващите 6, 12, 18 месеца освен върху проектите ще се фокусираме главно върху подготовката. Подготвяме се за мащабното учение на НАТО Defender-25, в което СВ ще имат основно участие с войски и щабове. Догодина стартира и изграждането на многонационалната дивизия, за която ние като експертно ниво имаме доста сериозен ангажимент, въпреки че е национална отговорност.
Третото нещо е свързано с това, че всеки командир на формирование си има някакъв фокус в предстоящата подготовка. Моят е малко по-различен от техния – на отделно учение през есента на 2025 г. искам да пръсна из цялата страна командните пунктове на бригадите и полковете, елементи от тях. Получават задачата, извършват марш до определеното място, развръщат се и започват дейности, които един команден пункт трябва да изпълнява. Да се навърже мрежата на СВ, когато са на стотици километри един от друг, за да тестваме цялата система за командване и управление.
Пожелавам на хората от СВ да са здрави и мотивирани. Задачите пред нас са трудни и тежки и ще стават все по-трудни и тежки. Защото носим на раменете си отговорността не да бъдем харесвани, а да защитим страната си.
